О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 24.04.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 12.04. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 917/2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от С. Г. С. , чрез адвокати А. Х. и Е. Д., с вх.№5825 от 15.07.2011 год. на Софийския апелативен съд, срещу решение №933 от 09.06.2011 год. по в.гр.д.№729/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено решение от 07.06.2010 год. и допълнително такова от 06.10.2010 год.,двете по гр.д.№5121/2008 год. на Софийския градски съд , І Г.О., 10 състав. Софийският градски съд е приел, че предявеният от касатора иск с правно основание чл.407, ал.1 ТЗ, отм. за сумата 198 295.48 лв. е неоснователен. Причинените на кастора неимуществени вреди в резултат на виновно причиненото на 03.12.2004 год. от водача на автомобил, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” при ответника ще се обезщетят със сумата 45 000 лв., а причинените имуществени вреди със сумата1 074.52 лв. Дължимата мораторна лихва от датата на настъпилото ПТП до предявяване на иска, след приспадане на погасените по давност, възлиза на сумата 15 421.54 лв. След приспадане на доброволно изплатеното от ответника застрахователно обезщетение в размер на 45 000 лв., непогасен, поради плащане, е останал само искът за лихвите с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД за сумата 7126.06 лв., както и искът със същото правно основание за дължима лихва за забава върху сумата 35 000 лв. за периода от исковата молба-25.11.2008 год. до извършеното в хода на процеса плащане- 12.03.2010 год., в какъвто размер е и уважен искът за мораторните лихви. Софийският апелативен съд е приел, че размерът на застрахователното обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди е определен правилно и отговаря на характера и степента на уврежданията. Касаторът обжалва въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното отхвърлително решение за претендираното застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди за сумата над 35 000 лв. до пълния размер, както и в частта, с която не е уважено искането му по чл.78, ал.1 ГПК за присъждане на адвокатско възнаграждение. Твърди, че решението в обжалваната му част, е постановено при нарушение на материалния закон- чл.52 ЗЗД и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- чл.235 ЗЗД, защото не е обсъден събраният по делото доказателствен материал. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 и т.2 ГПК. Навежда доводите, че определеният размер на дължимото обезщетение за претърпените от касатора ищец неимуществени вреди е определен в противоречие с т.11 от ППВС 4-1968. Съдът е вложил различно разбиране на понятието „справедливост” от това, застъпено в практиката на ВКС. При определяне размера на дължимото обезщетение не е отчетена икономическата конюнктура и ежегодното нарастване нивата на застрахователното покритие.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът по касационната жалба [фирма] не взема становище.
Решението на Софийския апелативен съд в обжалваната част не следва да се допуска до касационен контрол. В стремежа си да формулира значимите за изхода на делото правни въпроси в изложението си по чл.284, ал.3 ГПК, касаторът чрез защитата си навежда доводи за необоснованост, допуснато нарушение на чл.235 ГПК и неправилно приложение на чл.52 ЗЗД. Тези твърдения са относими към наличието на основанията за касационно обжалване по чл.281, т.3 ГПК, които не могат да представляват същевременно и основания за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. С въвеждането на тези доводи касаторът допуска смесване на основанията за касационно обжалване с основанията за селектиране на касационната жалба, всяко едно от които обосновава двата различни стадия от касационното производство. Въпросът за неправилното приложение на критерия за справедливост е от значение за решаване на делото, но доколкото законът задължава съда да определи обезщетението при условията на чл.52 ЗЗД, което е и сторено в случая, решението е резултат на конкретна съдебна преценка, както подържа и самият касатор. Правилността на тази конкретна преценка не може да представлява основание за достъп до касация. Предоставената от законодателя в чл.52 ЗЗД възможност съдът да определя размера на дължимото обезщетение за причинените неимуществени вреди по справедливост произтича от факта, че за определянето им не може да има обективен критерии, за разлика от претърпените имуществени вреди. Причинените неимуществени вреди на могат да бъдат поправяни, а могат само да бъдат възмездени чрез парично обезщетение за доставяне на други блага. Тази заместваща облага във всеки отделен случай е различна, зависеща от характера и степента на конкретното субективно увреждане, поради което причинените неимуществени вреди следва да се определят по тяхната афектационна стойност. Такива са и дадените с т.11 на ППВС 4-68 указания, поради което обжалваното решение не е постановено в противоречие с тях.
Д. за несъобразяване размера на определеното обезщетение за причинените неимуществени вред с икономическата конюнктура и ежегодното нарастване нивата на застрахователно покритие не представлява основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК. Съобразяването на конкретната икономическа обстановка и съответните нива на застрахователно покритие, като ориентир за размерите на обезщетенията, е фактологически обосновано от конкретната фактическа обстановка. Поставеният въпрос е и недопустим, защото се поставя за първи път в касационното производство.
По отношение на отхвърленото искане с правно основание чл.78, ал.1 ГПК въобще не е формулиран значим за изхода на делото правен въпрос, поради което на основание чл. 248, ал.3 във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК обжалваното въззивно решение и в тази си част не следва да се допуска до касационен контрол.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №933 от 09.06.2011 год. по в.гр.д.№729/2011 год. на Софийския апелативен съд, ГК, 1 състав, с което е потвърдено решение от 07.06.2010 год. и допълнително такова от 06.10.2010 год.,двете по гр.д.№5121/2008 год. на Софийския градски съд , І Г.О., 10 състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: