О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 25.04.2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 3686 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [община], срещу решение № 1097 / 17.06.2013г. по в.гр.д. № 1335/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 139/ 08.03.2013г. по гр.д. № 1772/2012г. на Районен съд – Карлово, за осъждане на касатора да заплати на [фирма] на основание чл.79, ал.1, пр.1-во ЗЗД сумата от 23 744,83 лева, представляваща незаплатена цена на доставени хранителни продукти за нуждите на детските градини на територията на [община] по договор № 13/ 24.02.200г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба до окончателното плащане, като са присъдени разноски по делото.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Допускането на касационното обжалване се основава на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Ответникът по жалбата, [фирма], сочи, че липсват основания за допускане на касационния контрол, съответно жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд въз основа на съвкупна преценка на доказателствата по делото, е приел, че е налице изпълнение от страна на търговското дружество на задължението му за доставка на продукти, така както е поискано от общината – възложител по сключения между тях по реда на ЗОП договор за доставка на хранителни продукти за нуждите на детските градини на територията на [община], като съгласно заключението на вещото лице, стоките, доставени на крайния потребител, са придружени от съответните сертификати за качество, произход и срок на годност, което опровергава възражението на касатора за липсата им.
Касаторът сочи, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, постановена по реда на отменения ГПК – основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК, относно предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД. Сочи се, че правото да се претендира обезщетение по чл.79, ал.1 ЗЗД принадлежи само на изправната страна по договора, като неправилно въззивният съд е приел, че в случая е налице изправност на кредитора, за което общината е направила възражение още в първоинстанционното производство. Твърди се, че тези факти са оставени „без коментар” във въззивното решение, който пропуск е довел до неправилни изводи, които противоречат на основни правила в облигационното право, касаещи исковете за реално изпълнение, като се допуска присъждане на суми на неизправна страна по договора. Според жалбоподателя, неправилно е становището на въззивния съд, че възражението за прекомерност по чл.78, ал.5 ГПК на възнаграждението на адвоката във връзка с отговорността за разноски за първата инстанция е преклудирано, след като не е направено пред първоинстанционния съд.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационен контрол на обжалваното решение в посочената част, предвид следното:
Формулираният въпрос за предпоставките на иска по чл.79 ЗЗД е общо поставен, включително без да се отчита факта, че разпоредбата на чл.79, ал.1 ЗЗД визира две отделни хипотези – възможността да се търси реално изпълнение на поетото задължение, ведно с обезщетение на вредите от забавата или да се претендира обезщетение вместо изпълнение. В случая съдът е сезиран с иск за реално изпълнение за заплащане на цената на доставените хранителни продукти, поради което посочената от касатора практика на ВКС по чл.82 ЗЗД вр. чл.79, ал.1 пр.2-ро ЗЗД, относно правото да се претендира обезщетение с оглед неизпълнението на длъжника е неотносима за спора. Ето защо, дори да се приеме, че е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, липсва сочената от жалбоподателя допълнителна предпоставка за допускане на касационния контрол – противоречие на въззивния акт с представената практика на ВКС, постановена по реда на отменения ГПК.
Друг въпрос в изложението към касационната жалба не е изведен. Съгласно дадените в т.1 на Тълкувателно решение №1 /19.02.2010г. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът следва да постави ясно и точно правният въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивната инстанция по конкретното дело. Правният въпрос по см. на чл.280, ал.1 ГПК може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя. В настоящия случай обжалващата страна е навела само оплаквания относно неправилното приложение от въззивния съд на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, които като относими за правилността на акта, не могат да бъдат разглеждани във фазата на селектиране на касационната жалба.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1097 / 17.06.2013г. по в.гр.д. № 1335/2013г. на Пловдивски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.