О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
[населено място] 25.04.2017 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми март две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 4749 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е обща касационна жалба от Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б., чрез процесуалния им представител адв.М., срещу решение от 08.07.2016г., постановено по в.гр.д.№185/2016г. на Великотърновски окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.11.2014г. по гр.д.№3976/2013г. на Великотърновски районен съд за отхвърляне на предявените насрещни искове от Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. срещу М. Я. К. и Д. А. Б. с правно основание чл.29 ЗЗД и чл.42 ЗЗД и за уважаване на предявения от ищеца по първоначалния иск М. Я. К. иск с правно основание чл.108 ЗС.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба М. Я. К., чрез процесуален представител адв.К., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Ответникът по касационната жалба Д. А. Б., чрез процесуален представител адв.С., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са отхвърлени предявените насрещни искове от Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. срещу М. Я. К. и Д. А. Б. за унищожаване на едностранна овластителна сделка – пълномощно от 17.10.2013г., като сключена след създадена и поддържана от упълномощения невярна представа за правните й последици и за обявяване недействителността на сключения с нотариален акт № 500/2013г. договор за покупко-продажба, поради сключването му от лице без представителна власт, и е осъдил Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. да отстъпят собствеността и предадат владението върху недвижимия имот, подробно индивидуализиран в решението, на ищеца по първоначалния иск М. Я. К..
В. съд е приел за неоснователен предявения насрещен иск с правно основание чл.29 ЗЗД по отношение на упълномощителната сделка, по съображения, че по делото няма доказателства в подкрепа на твърденията на ищците по насрещния иск, че ответникът Б. ги е въвел в заблуждение относно съдържанието на сделката. Относно релевираното от ищците по насрещния иск обстоятелство, че едно от измамливите действия на Б. се състои в това, че имотът е продаден на цена, по-ниска от данъчната оценка, въззивният съд е изложил съображения, че в подписаното от тях пълномощно е посочено, че пълномощника продава на когото намери за добре, на цена, за каквато договори имота, което сочи на воля у упълномощителите да предоставят преценката за продажната цена на пълномощника, а последващото преосмисляне на финансовия резултат от сделката и нереализираните правни очаквания не могат да бъдат основания за нейната унищожаемост, тъй като порокът във волята трябва да е налице към момента на външното й обективиране. Според въззивния съд, не може да не се вземе под внимание и косвено значимия факт на налични дългове на Н. Б., което би могло да бъде допълнителна мотивация за целения правен резултат на разпореждане с недвижимо имущество, срещу парична сума, без оглед на еквивалентността на престациите. Относно наведеното измамливо действие, изразяващо се в предаване на получените суми от продажбата на Б., в решението е прието, че това са последващи отношения между страните, като връзката между тези последващи отношения и мотивирането за извършването на разпоредителната сделка, остава неизяснена, тъй като липсват каквито и да е било доказателства в тази насока.
К. считат, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК, по въпросите: „допустимо ли е без наличието на преки доказателства да се обсъждат факти и обстоятелства, които не са били предмет на обсъждане и в първа инстанция“; “допустимо ли е въззивната инстанция да постанови решение без да се съобрази със становището на ищците по жалбата, във връзка с твърденията за неправилност на постановеното решение на районния съд“; “допустимо ли е да не се спре въззивното производство на основание постановление на РП-Велико Т. №2626/2013г. от 11.01.2016г. за спиране на наказателното производство и делото да бъде върнато на разследващия орган за продължаване на оперативно-издирвателните мероприятия“.
Поставените от касаторите въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в мотивите на т.1 на ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Отделно от това, касаторите не сочат конкретно основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване; не сочат задължителната съдебна практика, на която считат, че въззивното решение противоречи; не сочат и не прилагат доказателства за наличие на противоречива съдебна практика по разрешен с въззивното решение въпрос от значение за изхода на конкретното дело; не сочат и не обосновават конкретно разрешен с въззивното решение правен въпрос да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. За пълнота следва да се посочи, че в съдебната практика на ВКС, вкл. в такава по чл.290 ГПК /напр. решение по гр.д. № 745/2012г. на ВКС, ІVг.о./ се приема, че производството по делото не се спира при наличие на данни за висящо досъдебно производство, тъй като няма образувано наказателно дело по смисъла на чл. 229, ал.1, т.4 ГПК. Когато по делото се разкрият престъпни обстоятелства и изходът на гражданският спор зависи от установяването им по надлежния ред, съдът спира производството на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК на ответника по касация М. К. следва да бъдат присъдени направените разноски за касационното производство в размер на 300лв. – за адвокатско възнаграждение в размер на 300лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2016г., постановено по в.гр.д.№185/2016г. на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА Н. И. Б., С. Т. Б. и Д. Т. Б. да заплатят на М. Я. К. сумата 300лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2.