4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
гр. София, 26.05.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на петнадесети февруари през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 694 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. Д. Д. срещу решение № 80/10.02.2010г. по в. гр. дело № 1050/2008г. /20081200501050/2008г./ на Окръжен съд Благоевград, с което е потвърдено решение № 3179/04.07.2008г. по гр. дело № 1005/2007г. на Районен съд Благоевград и [фирма], [населено място] е осъдено да заплати на [фирма], [населено място] сумата 650 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционния съдебен акт ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 9 823,30 лв., представляваща неизплатената част от цената на изработени панталони от дънков плат по договор за изработка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба – 12.06.2007г. до окончателното й изплащане, и сумата 392,50 лв. – разноски за първоинстанционното производство, а по сметка на Благоевградски районен съд остатъка от дължимата държавна такса в размер 196,46 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК- въпросът за източника на правото между субектите има значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Поддържа становище, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси: дали при изготвен договор без представителна власт може да се постанови осъдителен съдебен акт; следва ли да се игнорират изготвените едностранно от ищцовата страна счетоводни документи, които установяват друго съдържание на реалните търговски и облигационни отношения; намира ли приложение разпоредбата на чл. 301 ТЗ при подписан договор без представителна власт и изходящи от ищеца счетоводни документи с друго съдържание на търговските отношения; въпроса за кредитиране на доказателства без правна стойност, като договора без представителна власт; въпроса за немотивирането на съдебното решение.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и инвокираните доводи за допускане на касационно обжалване, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Същата отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма, като ВКС има право да конкретизира и уточни посочените от касатора правни въпроси.
Въззивният съд е приел, че сключеният между страните договор за изработка на мъжки панталони за ответника [фирма] е подписан от лице, което не е било оторизирано от законния представител на дружеството. Като е констатирал, че ответникът – касатор в настоящото производство е приел изработеното с представените стокови разписки от м. ноември 2005г., м. януари и м. март 2006г., решаващият съдебен състав въз основа на чл. 301 ТЗ е направил извод, че ответникът е потвърдил действията на третото лице, което е действало без представителна власт при сключване на договора.
Изложени са съображения за неоснователност на възражението на ответното дружество за некачествено изпълнение на поръчката на 1 123 бр. панталони като негодни за реализация поради това, че ответникът не е направил своевременна рекламация на некачествено изработената продукция, не е установено, че намереното количество некачествено ушити панталони е изработено от ищеца по процесния договор и двата анекса към него и шестмесечния срок за реализиране правото на възложителя по договора за изработка за рекламация е изтекъл на 01.07.2006г.
Въз основа на подписаните между страните стокови разписки за предаване на изработеното от ищеца количество панталони по договора и анексите към него и фактура № 319/29.12.2006г., с която е фактурирано възнаграждението за изработеното, по която ответникът е заплатил само сумата 1 964,66 лв. с ДДС, въззивната инстанция е стигнала до извод за наличие на предпоставките за заплащане на останалата част от дължимото възнаграждение за извършената работа в размер 9 823,30 лв.
Посочените от касатора въпроси са релевантни за делото, тъй като от тях зависи изходът на правния спор.
Д. на касатора за наличие на предпоставката на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.
По отношение на посочените от касатора въпроси е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която въззивният съд е длъжен да мотивира постановения от него съдебен акт, да обсъди в съвкупност и тяхната взаимовръзка всички събрани в двете съдебни производства доказателства, както и подписан договор от лице без представителна власт се счита валиден и може да породи правни последици, ако търговецът не се противопостави на действията, извършени от лицето без представителна власт /в частност подписването на договора/ веднага след узнаването им. В конкретния случай въззивният съд, след обсъждане на събраните в първоинстанционното и въззивното производства доказателства, е приел за установена изложената фактическа обстановка, приложил е разпоредбата на чл. 301 ТЗ, въз основа на което е направил извод, че действията на лицето, подписало договора и анексите, са потвърдени. Доколко приетото за установено от въззивната инстанция съответства на представените доказателства и дали същите са обсъдени съобразно правилата на логическото мислене, са въпроси, които касаят обосноваността на въззивното решение, представляват основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Благоевград. С оглед изхода на делото направените от касатора разноски за производството по касационната жалба остават в негова тежест. Разноски на ответника не се дължат, тъй като такива не са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80/10.02.2010г. по в. гр. дело № 1050/2008г. /20081200501050/2008г./ на Окръжен съд Благоевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.