О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С. 26.08.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди и петнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
като изслуша докладваното от съдия П. ч.гр.д.№ 2737 по описа за 2016 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е въз основа на подадена от А. С. В. от [населено място] частна жалба против определение № 64 от 24.02.2016г. по гр.д.№ 1834/2015г. на Върховен касационен съд, с което е оставена без разглеждане молбата му с вх. № 13719 от 17.12.2015г. за поправка на протокола от проведеното на 10.12.2015г. открито съдебно заседание по делото. Счита същото за неправилно и желае да бъде отменено.
Срещу така подадената частна е жалба е постъпил отговор от процеуалния представител на Министерството на земеделието и храните, с който се изразява становище за неоснователност, немотивираност и необоснованост на подадената жалба. Искането е за потвърждаване на обжалвания акт.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като прецени изложените в частната жалба доводи и данните по делото, намира следното :
Частната жалба като подадена от лице, което има правен интерес от обжалване и в срок – е допустима. Спазена е необходимата писмена форма и отговаря на формалните изисквания на чл.275 ал.2 ,във вр.с чл.260-261 от ГПК, поради което е и редовна. Разгледана по същество обаче е неоснователна по следните съображения:
Настоящият жалбоподател е бил молител в производство по чл.303 ал.1 т.5 ГПК, което е приключило с постановено на 15.12.2015г. решение, с което подадената от него молба за отмяна на влязлото в сила решение, по иск с правно основание чл.1 ал.1 З., е оставена без уважение.
Два дни по-късно, на 17.12.2015г., той е подал молба за поправка на протокола от проведеното открито съдебно заседание. Посочил е, че съдът не е съобразил, че е „подал и три много важни молби”, не се е произнесъл по съществото на спора, касаещ претенцията му за обезщетение за причинени вреди, в резултат от невъзстановена в срок земеделска земя от 70.760дка и не е обсъдил неправомерния отказ на СГС да му осигури правна помощ.
П. състав на ВКС, е оставил молбата за поправка без разглеждане, поради липса на правен интерес, пред вид наличието на постановен акт, който не подлежи на обжалване. Отделно е посочил, че в молбата за поправка не се сочат допуснати в протокола непълноти и грешки, имащи отношение към посоченото от молителя основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК.
В настоящата частна жалба не се съдържат конкретни доводи, обосноваващи необходимост от поправка на протокола от проведеното на 10.12.2015г. открито съдебно заседание по гр.д.№ 1834/2015г. на ВКС. Изложените съображения са свързани с недоволството на молителя, че съдът не се е произнесъл по съществото по спора, във връзка с който е постановено решението, чиято отмяна е искал, както и с недоволството му от липсата на адекватна защита и несъгласие с определените разноски.
Имайки пред вид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира обжалвания съдебен акт за правилен. Съображенията :
Съгласно чл.152 ГПК, протоколът от заседанието е доказателство за извършените в хода му съдопроизводствени действия. Съставя се при разглеждане на делото и цели да отрази исканията на страните и техните правни доводи по повод на конкретния правен спор. Уредената в чл.151 ГПК възможност за допълване или поправка на протокола е предвидена, за да се предостави гаранция на страната, че при постановяване на акта си, съдът ще съобрази всички изложени искания и възражения и то по начина, по който те са направени. Ето защо смисъл от реализиране на възможността по чл.151 ГПК има само до датата на постановяване на съдебния акт. След постановяване на акта от страна на съда /какъвто е настоящия случай, тъй като актът е окончателен/, евентуалната поправка на протокола е безпредметна. Освен това, следва да се има пред вид, че след приключване на делото, законодателят – по принцип – не е предвидил възможност за извършване на процесуални действия от страна на съда, освен такива по администриране на жалби, които в случая са били неприложими, пред вид извънинстанционния характер на образуваното производство, което е по чл.303 ГПК.
Допълнителен аргумент за неоснователност на подадената частна жалба е и факта, че молителят не е обосновал искането си за поправка на съдебния протокол с доводи, имащи отношение към наведеното от него основание за отмяна по чл.303 ал.1 т.5 ГПК. Производството по отмяна е специално и в него съдът преценя единствено наличието на някое от изчерпателно изброените в закона основания за отмяна, без да се произнася по правилността на влезлия в сила акт, чиято отмяна се иска и без да пререшава въпросите, които са били предмет на вече приключилите производства.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
П. определение № 64 от 24.02.2016г. по гр.д.№ 1834/2015г. на Върховен касационен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.