4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С., 27.03.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на двадесет и пети февруари, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: Л. Богданова
С. Димитрова
като изслуша докладваното от съдията Богданова гр.д. № 7190 по описа за 2014 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. И. Б., подадена чрез адвокат Б. Г. срещу въззивно решение № 190 от 15.07.2014 год. по гр.д. № 370/2013 год. на Великотърновския апелативен съд, с което като е потвърдено решение № 377 от 4.07.2013 г. по гр.д. № 499/2012 г. на Плевенския окръжен съд, е отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск за солидарно осъждане на Военно формирование 28 880, [населено място] и Военно-медицинска академия, [населено място] на основание чл.49 ЗЗД за сумата 26 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди през периода 30.06.2007 г. до 30.03.3008 г., изразяващи се в болки и страдания от рецидивиращи, усложняващи се, и прогресиращи множество увреждания на гръбначния стълб, което увреждане на здравето е резултат на противоправни действия на различни служители на двамата ответници.
В изложение за допускане на касационно обжалване се поддържа, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практика на Върховния касационен съд, и които са и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Поддържа се, че въпросът при доказана възможност за трудоустрояване на лице и доказана нужда от трудоустрояване, както и при направено задължително предписание за трудоустрояване от компетентен здравен орган и неосъществяване на трудоустрояването, налице ли е виновно и противоправно поведение от страна на неизпълнилия предписанието, е разрешен в противоречие с приетото в цитираните и представени решения, постановени по реда на чл.290 ГПК. По въпроса задължение ли е на работодателя, при доказано заболяване и невъзможност за изпълнение на служебните задължения, както и при доказана възможност за трудоустрояване и задължително указание от компетентния орган за трудоустрояването на такова лице се поддържа, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Военно формирование 28880, [населено място] чрез юрисконсулт Р. А. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Военно медицинска академия, [населено място] не е подала писмен отговор.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.287 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
За да потвърди решението на първоинстанционния съд, с което предявеният от жалбоподателя иск по чл.49, ал.1 ЗЗД е отхвърлен Великотърновския апелативен съд е приел, че е неоснователен. Изложил е съображения, че не е доказано противоправно поведение на длъжностни лица при двамата ответници, което да е в причинно- следствена връзка с настъпването на твърдените неимуществени вреди. От събраните по делото доказателства преценени в съвкупност не е установено противоправно поведение, изразяващо се в бездействие на длъжностни лица при двамата ответници, а напротив, изпълнили са задълженията си и са направили всичко възможно ищецът да заеме длъжност, която е щадяща и съобразена със здравословното му състояние. Командирът на поделението е изпълнил експертното решение на ЦВМК, като го е назначил на длъжността „командир на телефонно-кабелно поделение”, която не е свързана с тежки физически натоварвания, както и че командването на поделението го е щадяло с оглед на извършените операции и здравословното му състояние. Изводът за липса на причинна връзка между поведението на ответниците и болките и страдания, изживени от ищеца в резултат на здравословното му състояние и извършената оперативна интервенция е обоснован и на заключенията на приетите по делото медицински експертизи, установяващи че няма връзка между клиничното влошаване на здравословното му състояние с професионалния стаж и адекватността на действията на първия ответник. След извършените операции и последвалия възстановителен период е бил клинично здрав, като промените настъпили в гръбначния стълб се дължат на така наречения „възрастов гръбнак” и са специфични и индивидуални, като могат да настъпят и при хора, чиято професия не изисква физическо натоварване, както и независимо от това на каква възраст са.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол,поради следното:
Формулираното в изложението питане – при доказана възможност за трудоустрояване на лице и доказана нужда от трудоустрояване, както и при направено задължително предписание за трудоустрояване от компетентен здравен орган и неосъществяване на трудоустрояването, налице ли е виновно и противоправно поведение от страна на неизпълнилия предписанието, както и задължение ли е на работодателя, при доказано заболяване и невъзможност за изпълнение на служебните задължения, и при доказана възможност за трудоустрояване и задължително указание от компетентния орган за трудоустрояването на такова лице не представлява въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК свързан с приложението на материалноправна норма, а по-скоро представлява анализ на фактите по делото. Съгласно прието в т.1 на ТР №1 по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. К. е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. В случая така поставените въпроси съставляват касационно оплакване за необоснованост на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК, относимо към основателността на касационната жалба, а не към допустимостта на касационното обжалване. Не се поставя правен въпрос, чието разрешаване да сочи на противоречие с установената съдебна практика, както и на необходимост от нейната промяна за да е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 190 от 15.07.2014 год. по гр.д. № 370/2013 год. на Великотърновския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: