О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 28.04.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОНКА ЙОНКОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова т. д. № 1884/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу въззивно решение № 66 от 17.03.2015 г., постановено по в. т. д. № 30/2015 г. на Варненски апелативен съд. С посоченото решение е потвърдено решение № 1107 от 25.11.2014 г. по т. д. № 1259/2014 г. на Варненски окръжен съд, с което е осъдено [фирма] да заплати на [фирма] сумата 78 901.54 лв., платена без основание по фактура/дебитно известие № [ЕГН]/22.08.2011 г., начислена по кл. № [ЕГН] за търговски обект с аб. № 1408006, по съставена от разпределител справка № 18142 за периода 24.01.2011 г. – 22.07.2011 г., на основание чл.55 ЗЗД, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 10.07.2014 г. до окончателното плащане и разноските по делото.
В касационната жалба се излагат доводи по чл.281, г.3 ГПК за неправилност на въззивното решение и се прави искане за неговата отмяна.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се твърди, че с въззивното решение съдът се е произнесъл по следния въпрос от значение за изхода на делото : „Доказва ли се виновното поведение на потребителя да не въздейства върху СТИ при проведено пълно и главно доказване от ответника за съществуване по делото на следните факти : Наличие на договорна обвързаност между ищеца и ответника, основана на Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на [фирма], издадени на основание чл.98а от ЗЕ и одобрени от ДКЕВР с решение от 06.04.2009 г., в сила от 17.05.2009 г., действащи към датата на извършване на проверката; надлежно проведена процедура по установяване неправилно/неточно измерване на средството за търговско измерване; установено по надлежен ред неправомерно вмешателство върху средството за търговско измерване”. Допускането на касационно обжалване се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като се излагат съждения във връзка с фактите по делото и оплаквания за неправилното им установяване от инстанциите по същество. Навеждат се и доводи, че съществува противоречива практика на ВКС по въпроса при кои обстоятелства следва да се приема, че вината на потребителя да не въздейства върху средството за търговско измерване е доказана, както и че по въпроса за наличието или липсата на виновно поведение на ищеца по реда на чл.290 ГПК е постановено решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, І т. о., в което е разгледан аналогичен казус и е прието, че възможността за корекция на сметка за потребена електрическа енергия не следва да се извежда от недоказаност на точното изпълнение на задължението на потребителя по договора да не въздейства върху средството за търговско измерване.
Ответникът по касация [фирма] – [населено място], изразява становище за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор от 10.06.2015 г. Претендира разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Касационната жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу [фирма] осъдителен иск с правно основание чл.55 ЗЗД за сумата 78 901.54 лв., начислена като дължима за периода 24.01.2011 г. – 22.07.2011 г. след извършена от ответника едностранна корекция при неточно измерване в обект на ищеца – потребител по реда на чл.38, ал.3, т.1 ОУ на Д. и заплатена въз основа на справка за корекцията, Варненски апелативен съд е приел, че осъществената от ответника едностранна промяна в сметката на ищеца за ползвана през минал период електрическа енергия е лишена от законово основание, предвид липсата на действаща през исковия период нормативна регламентация, признаваща право на доставчика да коригира сметките на потребителите за доставена и ползвана електрическа енергия, поради което плащането на начислената чрез корекцията сума е недължимо и следва да бъде върнато на ищеца – потребител съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД. В подкрепа на извода за недължимост на платената от потребителя сума въззивният съд се е позовал на формираната при действието на чл.290 ГПК задължителна практика на ВКС, в която е възприето разрешението, че в действащата до изменението на Закона за енергетиката от ДВ бр.54/17.07.2012 г. правна уредба не е предвидена правна възможност доставчикът на електрическа енергия да коригира едностранно сметките на потребителите за минал период, основавайки се на приети от самия него общи условия, освен в случаите на доказано виновно поведение на потребителя, което да е препятствало точното и правилно отчитане на потребената електроенергия. След преценка на фактите и доказателствата по делото въззивният съд е направил извод, че в конкретния случай ответникът не е доказал наличието на поведение от страна на ищеца – потребител, свързано с въздействие върху средството за търговско измерване, което да се намира в причинна връзка с неточното отчитане на ползваната през исковия период електрическа енергия и да създава право за едностранно коригиране на сметката за електрическа енергия чрез начисляване на допълнително подлежащи на заплащане суми. Защитната теза на ответника, че сам по себе си фактът на нерегламентираната намеса в средството за търговско измерване е достатъчен да докаже виновното поведение на потребителя с оглед клаузите в ОУ на Д., не е възприета от въззивния съд с аргумент, че същата е функция на обективната отговорност на потребителите, заложена в общите условия, чието приложение законът и общите условия отричат.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на делото, по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК; Правният въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело; Въпросите, които са от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждането и преценката на доказателствата от въззивния съд нямат характер на правни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да бъде допуснато.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е формулирал въпрос, който не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото и конкретно за формирането на решаващите правни изводи на въззивния съд по предмета на спора. По начина, по който е формулиран, въпросът може да получи отговор само след преценка на фактите и доказателствата по делото. Такава преценка е извършена от въззивния съд и въз основа на нея съдът е формирал извода си, че не е налице законово основание за извършване на едностранната корекция на сметката на потребителя, за защита срещу която е предявен искът по чл.55 ЗЗД. В производството по чл.288 ГПК Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното решение, а извършва селекция на касационните жалби в зависимост от специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК. Поради това, дори изводите на въззивния съд по съществото на спора да са необосновани и незаконосъобразни, това не е основание решението да се допусне до касационен контрол. Следва да се отбележи и обстоятелството, че въпросът е зададен с оглед защитната теза на касатора, че самата намеса в работата на средството за търговско измерване е достатъчна за възникване на правото на доставчика да коригира сметката на потребителя, която теза не е възприета от въззивния съд по съображения за несъответствието й със закона и със задължителната съдебна практика.
Освен общата предпоставка за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК, не са осъществени и твърдените допълнителни предпоставки, специфични за основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
По въпроса за правото на доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция на сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия за времето до изменението на Закона за енергетиката, обн. в ДВ бр. 54/17.07.2012 г., съществува непротиворечива задължителна практика на ВКС. В множество решения, постановени по реда на чл.290 ГПК от различни състави на ВКС, Търговска колегия – напр. решение № 177/12.12.2011 г. по т. д. № 1008/2010 г., решение № 165/19.11.2009 г. по т. д. № 103/2009 г., решение № 104/05.07.2010 г. по т. д. № 885/2009 г., решение № 26/04.04.2011 г. по т. д. № 427/2010 г., решение № 57/28.05.2012 г. по т. д. № 436/2011 г., решение № 189 от 11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г., решение № 79/11.05.2011 г. по т. д. № 582/2010 г., решение № 29/15.07.2011 г. по т. д. № 255/2010 г., решение № 24/21.12.2013 г. по т. д. № 799/2012 г., решение № 200/30.12.2013 г. по т. д. № 983/2012 г. и др., е прието, че не съществува законово основание за доставчика на електрическа енергия да извършва едностранна корекция в сметките на потребителите за минал период – както при действието на отменените Закон за енергетиката и енергийната ефективност и Наредба присъединяване към преносната и разпределителните мрежи, така и след влизане в сила на Закона за енергетиката /в приложимата към спора редакция преди изменението в сила от 17.07.2012 г./ и подзаконовите нормативни актове по неговото прилагане; Коригирането на сметките само въз основа на обективно констатирания факт на неточно отчитане на доставяната електроенергия, без да са доказани периода на неточното или липсващо отчитане, реалното количество доставена, потребена и неотчетена електрическа енергия и виновното поведение на потребителя, препятствало точното отчитане, е недопустимо, тъй като нарушава принципа за равнопоставеност на страните в договорното правоотношение и закрепения в чл.82 ЗЗД принцип за виновен характер на договорната отговорност; Доставчикът на електрическа енергия не може да обосновава правото си на едностранна корекция на сметките на потребителите с клаузи в приетите от него самия общи условия, доколкото подобни клаузи са неравноправни по смисъла на чл. 143, т. 6 и т. 18 ЗЗП и поради това са нищожни по силата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП и чл. 26, ал. 1 ЗЗД. Настоящият състав на ВКС споделя посочената практика и не намира основание същата да бъде променяна, което изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Въззивното решение е постановено в съответствие със задължителната практика и няма основание да бъде допускано до касационен контрол в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Неоснователни са доводите на касатора за противоречие в практиката на ВКС по въпроса дали възможността за едностранна корекция от доставчика на сметката за потребена електрическа енергия следва да се обвързва с доказване на виновно неизпълнение на задължението на потребителя да не въздейства върху средството за търговско измерване. В посоченото в изложението решение № 38/15.05.2014 г. по т. д. № 5/2013 г. на ВКС, І т. о., е препратено към разрешенията, възприети в цитираната по-горе задължителна практика на ВКС, включително към решение № 189/11.04.2011 г. по т. д. № 39/2010 г. на ІІ т. о., в което е прието, че клаузи в общите условия към договорите за пренос на електрическа енергия са неравноправни, ако предвиждат обективна отговорност и санкциониране на потребителя без вина. В решението е изразено категорично становище, че допустима корекция на сметката на потребителя за минал период ще е налице, когато отклонението в показателите на консумираната електрическа енергия се дължат на неправомерно действие от страна на потребителя и доставчикът е установил периода на грешното измерване или неизмерване и е отчетена реално консумираната електрическа енергия за миналия период. Изводите относно доказването на въздействие на потребителя върху средството за търговско измерване, до които е достигнал съставът на ВКС, І т. о., при разглеждане на касационната жалба по същество, не са част от задължителната практика по чл.290 ГПК и не сочат на противоречива практика на ВКС по въпроса за правото на доставчика да коригира едностранно сметките на потребителите за ползвана през минал период електрическа енергия за времето до изменението на Закона за енергетиката от 2012 г.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение по т. д. № 30/2015 г. на Варненски апелативен съд.
В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация направените пред ВКС разноски в размер на 3 500 лв. – адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор на касационна жалба, заплатено в брой по договор за правна защита и съдействие от 01.06.2015 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 66 от 17.03.2015 г., постановено по в. т. д. № 30/2015 г. на Варненски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], В. Т. – Г, [улица], да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] – [населено място], [улица], сумата 3 500 лв. /три хиляди и петстотин лв./ – разноски по делото.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :