О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 04.06.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 03 юни две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 1743 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. И. К. и К. О. К. против решение № 1-165/19.12.2014г. по гр.д.№ 1783/2014г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 160/15.07.2014г., постановено по гр.д.№646/2013г. по описа на Районен съд – [населено място]. С последното е признато за установено на основание чл.53, ал.2 от ЗКИР по отношение на касаторите, че към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] със Заповед № РД-18-36/ 29.04.2009г. В. Н. А. е собственик на
– 30,99/91,66 кв.м. ид.части или 33,8% от сутерен етаж с изба;
– 45,99/142,52 кв.м. ид.части или 32,3% от първи жилищен етаж и
– 45,99/141,26 кв.м. ид.части или 32,6% от втори жилищен етаж
от сграда с идентификатор 57491.502.47.1 – многофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 57491.502.47 по к.к. на [населено място].
В касационната жалба се прави оплакване за недопустимост на решението, тъй като обектите, от които ищцата иска да бъдат установени правата й не са достатъчно индивидуализирани и за неправилност на решението, тъй като неправилно е приложен института на придобивната давност, на която жалбоподателите са се позовали, за неспазване на чл. 23,т3, чл. 27, ал.1 и чл. 44 ЗКИР защото решението касае обекти, които не са налични и за определяне правата на ищцата въз основа на мотиви в други решения, което е недопустимо според жалбоподателите.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК се твърди първо недопустимост на обжалваното решение, тъй като е постановено по нередовна искова молба, в която неточно са описани самостоятелните обекти от сградата, от които ищцата претендира да се определят квотите й. По този довод касаторите се позовават на противоречие на въззивното решение с Р № 356/2013г. по гр.д.№ 3041/2013г. на ВКС ІІІ гр.о. На второ место се твърди нищожност на решението поради това, че е отхвърлено възражението за придобивна давност без да са постановени мотиви за това. По този довод, жалбоподателите се позовават на Р № 248/11.06.202012г. по гр.д.№ 572/2011г. на ВКС ІV гр.о. Последният въпрос е може ли силата на пресъдено нещо по един спор на едно основание и спрямо един имот да обхваща спор на друго основание за същия имот. По този въпрос се твърди противоречие с т.18 от ТР № 1/2001г.
Ответницата по касация оспорва жалбата и допускането до касация, тъй като поставените въпроси не са точно и ясно формулирани, а представените решения касаят друга фактическа обстановка.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявен е иск по чл. 53, ал.2 ЗКИР /предходна редакция/, сега чл. 54, ал.2 ЗКИР/. Ищцата иска да се признае за установено по отношение на ответниците какви права притежава от три обекта от жилищната сграда – първи, втори етаж и сутерена. от сграда с идентификатор 57491.502.47.1 – многофамилна, построена в поземлен имот с идентификатор 57491.502.47 по к.к. на [населено място] към момента на одобряване на кадастралната карта със Заповед РД-18-36/29.04.2009г. Правният си интерес обосновава с това, че в кадастралния регистър не е посочено какви са правата на съсобствениците от тези обекти, тя е поискала да бъде направено това, но е отказано от органите на А., тъй като протокола за подпълване на кадастралната карта не е подписан от ответниците и е налице спор за правото на собственост между страните.
На ищцата и съпруга й И. А., видно от типов договор от 15.02.1962г. е отстъпено право на строеж върху държавна земя. Те са построили жилищна сграда на два етажа със сутерен. С № 60 ,т.ІІ, н.дело № 476 от 17.09.1990г. те отстъпват на дъщеря си право на надстрояване и пристрояване, реализирано с разрешение за строеж № 158/20.11.1990г. Издадени са н.а. № 7 и № 8, т. ІІІ/20.03.1996г. Нотариусът е приел, че е възникнала съсобственост в резултат на пристрояването и надстрояването. С първия акт е признал И. А. С. и В. Н. А. за собственици на 60/105 ид.ч. от сутерена и по 63/108 ид.ч. от първия етаж и втория жилищен етаж. Дъщеря им В. И. К. е призната за собственик на останалите идеални части от същите обекти – 45/105 ид.ч. от сутерена и по 45/108 и.ч. от втория и третия етаж. И. А. С. е починал на 08.06.2000 г. и е оставил свои наследници преживяла съпруга В. /ищцата/ и дъщеря В. /ответницата. К. К. е съпруг на втората и зет на първата. Гражданския брак между В. и К. е сключен 1972г. С влязло в сила решение на 12.11.2002г. по гр.д.№ 122/2002г. на РС-Поморие е прекратена съпружеската имуществена общност между тях поради наличие на важни причини на основание чл. 26, ал.2 от СК от 1985г. С влязло в сила решение на 15.10.2009г. по гр.д.№ 1426/2004г. на РС-Помория е признато за установено по отношение на В. К. и В. А., че К. К. притежава в резултат на трансформация на лични средства при пристрояването и надстрояването, право на собственост върху 44,6/91,66 кв.м ид.части или на 48,6% от избата със сутерена; 71,9/142,52 кв.м. ид.чати или 50,4% от първия етаж и на 70,8/141,26 кв.м. ид.части или 50,1% от втори жилищен етаж на изградената в УПИ ХІІ-213 (бивш парцел ІІ в кв.52, бивш кв.46) по плана на [населено място] триетажна жилищна сграда с тавански етаж, което се равнява на 49,9% от избения, първия и втория жилищен етаж на сградата. Съдът е приел, че това решение формира сила на пресъдено нещо между страните и е задължително за тях за установените права. То установява в диспозитива какви са правата на К. К., в мотивите е определена частта на съпругата му, а от там е формиран извод и за правата на ищцата.
Пред възивната инстанция са правени доводи за недопустимост на предявения иск поради нередовност на исковата молба. Възивната инстанция е приела, че при неустановяване предмета на спора постановеното решение би било неправилно, а не недопустимо, а площта не е задължителен признак за индивидуализация на имотите. Отбелязано е, че се касае за етажи от сграда, която е надлежно индивидуализирани в диспозитива на обжалваното решение на РС.
Настоящата инстанция намира, че няма основание за допускане до касационно обжалване за проверка допустимостта на решението поради нередовност на исковата молба. Спорът, повдигнат с исковата молба е за това какви са правата на ищцата от сутерена и двата жилищни етажа след пристрояването. Не е било спорно какви самостоятелни обекти има в сградата. Площта на първия и втория етаж е без значение. Правата на жалбоподателя вече са установени със сила на пресъдено нещо между страните, която ги обвързва. В решението, което сега се обжалва, обектите са описани по същия начин. От установените квоти от приетите за съществуващи обекти в сградата в предходното решение е изходил съдът за да определи квотите на ищцата и това не прави нередовна исковата молба и недопустимо, или нищожно въззивното решение.
По наведеното първо основание за допускане до касация – недопустимост на решението, касаторите се позовават на с Р № 356/2013г. по гр.д.№ 3041/2013г. на ВКС ІІІ гр.о. С него действително се приема, че решението, постановено по нередовна искова молба е недопустимо, но както вече се посочи, обектите, от които ищцата иска установяване на правата й са достатъчно индивидуализирани по етажи и не е необходимо посочване на точната им площ, а и тя не е индивидуализиращ признак.
Вторият довод за допускане до касация е нищожност на решението поради необсъждане на възражението на касаторите за придобивна давност. Не кореспондира на мотивите към обжалваното решение, че съдът не е обсъдил възражението на ответниците за придобиване по давност на останалата част от обектите, които съставляват старата част от къщата, поради което на това основание решението не е нищожно. Въззивният съд е приел, че ответниците владеят сутеренния етаж и втория жилищен етаж, но не са успели да придобият тези обекти по давност, тъй като владението /макар и продължило повече от 10 години/ не е било спокойно, тъй като между страните е имало спорове за собственост по отношение на процесния имот. Р № 248/11.06.202012г. по гр.д.№ 572/2011г. на ВКС ІV гр.о., на което се позовават касаторите по този довод приема, че е нищожно решението, в което липсва надлежно волеизявление въз основа на което да бъде припознат съдебния акт като решение. Безспорно от изложеното до тук е видно, че постановеното решение не е нищожно на това основание.
Последният въпрос е може ли силата на пресъдено нещо по един спор на едно основание и спрямо един имот да обхваща спор на друго основание за същия имот. По този въпрос се твърди противоречие с т.18 от ТР № 1/2001г. Съгласно чл. 298 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, придобили права в хода на процеса. Силата на пресъдено нещо се формира винаги след влизане на решението в сила и на нея се позовават страните в друг процес между тях, или правоприемниците им, или при несъобразяване на някоя от тях със задължителната му сила. В този смисъл е неясно значението на този въпрос за изхода от спора по предявения иск.
Ако този въпрос е формулиран предвид начина, по който са определени квотите на ищцата, следва да се има предвид следното: С влязлото в сила решение на 15.10.2009г. по гр.д.№ 1426/2004г. на РС-Поморие са определени със сила на пресъдено нещо правата на К. К. от обектите в сградата по отношение на ищцата и ответницата, които са страни и по настоящото дело. Силата на пресъдено нещо формирана между страните обхваща придобивното основание, посочено от ищеца – частична трансформация и обектите за които се отнасят установените права. Тъй като частичната трансформация се определя по отношение на обектите, респективно частите от тях, които са съпружеска имуществена общност, то решението има задължителна сила и относно правата на ответницата – негова съпруга. Съпружеската имуществена общност е прекратена с влязлото в сила решение през 2002г., но при формиране на изводите за квотата на съпруга от прекратената съпружеска имуществена общност е изходено от това каква е придобивната стойност на обекта – СИО, а от там и частите на всеки от съпрузите. Формираната сила на пресъдено нещо след влизане в сила на съдебното решение е задължителна за страните и съда независимо кога и къде някоя от страните се позовава на нея. При трима съсобственици и установени права със сила на пресъдено нещо на двамата от тях между тримата, за съда остава единствено задължението да се съобрази с последиците от решението освен ако междувременно не са настъпили првопреклудиращи факти. Тъй като възражението за придоибвна давност е намерено от съда за неоснователно поради това, че установеното владение не е било спокойно, то правата на страните са установени от съда при съобразяване на силата на персъдено нещо, създадена с влязлото в сила решение по чл. 21, ал.2 СК от 1985г.
По изложените съображения не се допуска касационно обжалване по нито един от повдигнатите въпроси. Съобразно този резултат, на ответницата по касация следва да се присъдят направените от нея деловодни разноски в размер на 1000 лв., доказани с договора за правна помощ и претендирани с отговора към касационната жалба.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1-165/19.12.2014г. по гр.д.№ 1783/2014г. на Бургаски окръжен съд по касационна жалба, подадена от В. И. К. и К. О. К..
Осъжда В. И. К. и К. О. К. да платят на В. Н. А. деловодни разноски за ностаящата инстанция в размер на 1000 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: