О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
С., 06.07.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№317 по описа за 2011г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК.
С определение №209 от 12.05.11г. по ч.гр.д.№138/11г. на Търговищкия окръжен съд е потвърдено определение №453/19.03.11г. по гр.д.№334/11г. на Търговищкия районен съд, с което е било прекратено производството по делото. Въззивният съд е споделил изводите на първата инстанция, че искът за установяване на законността на процесните сгради представлява установителен иск за факт с правно значение, който е недопустим съгласно чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, тъй като в закона не е предвидено разглеждането на такъв иск.
Частна жалба срещу въззивното определение е подадена от ищеца Сдружение “Морски клуб – Т.”. Жалбоподателят счита, че предявеният срещу РДНСК-Североизточен район, сектор Т. иск за установяване на законността на сградите на Водна гребна база край [населено място] е допустим и това е единственият способ за установяване на този факт с правно значение.
В изложението към жалбата се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, без да се уточнява по кой правен въпрос се иска допускане на касационно обжалване, както и без обосновка на соченото основание.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната жалба не следва да се допуска до разглеждане по същество от ВКС. Съображенията за това са следните:
Жалбоподателят не е обосновал искането си за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Дори да се приеме, че в частната жалба и в изложението се поставя правният въпрос дали е допустим иск за установяване на законността на едно строителство, по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване. Въпросът е от значение за изхода на делото, но по него не възниква соченото основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Разпоредбата на чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК, аналогична на чл.97, ал.3, изр.2 от ГПК /отм./, е ясна и не се нуждае от тълкуване. По нея има установена трайна съдебна практика, според която само в предвидените от закона случаи могат да се разглеждат установителни искове за факти с правно значение – например иск за установяване на трудов стаж по съдебен ред /разглеждането му е изрично уредено Закон за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред./. Доколкото не е предвидена в закон възможността за предявяване на самостоятелен иск за установяване на факта на законността на едно строителство, определенията на двете предходни инстанции са в съответствие с практиката по прилагането на чл.124, ал.4, изр.2 от ГПК и чл.97, ал.3, изр.2 от ГПК /отм./. Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че въпросът за законността на строителството би могъл да се разреши и в един административен спор, какъвто обаче в случая няма данни да е възникнал.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №209 от 12.05.11г. по ч.гр.д.№138/11г. на Търговищкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: