ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
София, 06. юли 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на четвърти юли две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков ч.гр.д. № 2587 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е определение № 452/09.09.2016 на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 368/2016, с което е отменено определение № V-1440/01.07.2016 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 489/2016, като е изменено в частта за разноските решение № V-35/05.05.2016 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 489/2016.
Недоволен от определението е жалбоподателят „С. С.п.А – кл. Б.”, В., представляван от адв. Т. Ц. от САК, който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси променя ли се подсъдността на жалбите срещу актове за допълване и изменяване на решението в частта за разноските с промените на подсъдността на частните жалби в чл. 274, ал. 2 ГПК (ДВ, бр. 50/2015) и ограничаването на извършените процесуални действия от упълномощения адвокат до основно необходимите в исковия процес, може ли да обоснове намаляването на разноските за адвокатско възнаграждине до минималния възможен размер, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, разрешават се противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното определениe е въззивно и туря край на производството по изменяване на постановено решение в частта за разноските, намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението на въззивен съд, с което е отхвърлена молба за изменяване на въззивното решение в частта за разноските, му е подсъдна и същата е основателна, тъй като извършените процесуални действия от упълномощения адвокат на страната се свеждат до основно необходимите в исковия процес, поради което размерът на разноските за адвокатско възнаграждение за двете инстанции неправилно е намален от 6.846,78 на 4.000 лева (2.500 лева за първата и 1.500 лева за втората инстанция) и следва да бъде сведено към минимума по Наредба № 1/2004.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите процесуалноправни въпроси обуславят решението по делото. Първият е решен в съответствие с т. 24. ТР № 6/12, ВКС,ОСГТК, съгласно което определението на въззивния съд за допълване или изменяне на въззивното решение в частта за разноските се обжалва по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, но вторият правен въпрос се разрешава противоречиво от съдилищата.
По повдигнатия правен въпрос Върховният касационен съд намира, че основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. За определянето на правната и фактическа сложност на делото има значение броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, но определящи са броят, естеството сложността на поставените правни въпроси и броят и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване, с оглед разпределението на доказателствената тежест между страните.
Като разгледа частната жалба, съдът я намира основателна.
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че частната жалба срещу определението на въззивен съд, с което е отхвърлена молба за изменяване на въззивното решение в частта за разноските, му е подсъдна и същата е основателна, тъй като извършените процесуални действия от упълномощения адвокат на страната се свеждат до основно необходимите в исковия процес, поради което размерът на разноските за адвокатско възнаграждение за двете инстанции неправилно е намален от 6.846,78 на 4.000 лева (2.500 лева за първата и 1.500 лева за втората инстанция) и следва да бъде сведено към минимума по Наредба № 1/2004.
Правилно съдът е приел, че частната жалба срещу определението по молбата за изменяване на въззивното решение в частта за разноските, му е подсъдна и също правилно е приел, че извършените процесуални действия от упълномощения адвокат на страната се свеждат до основно необходимите в исковия процес, но неправилно е приел, че фактическата и правна сложност на делото е под средната. Предявените искове са за признаване на уволнението поради закриване на предприятието (местен клон на чуждестранно юридическо лице) за незаконно, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и за обезщетение поради незаконно уволнение на основание чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Нито фактическата, нито правната сложност на делото са под средните. За това е показателно дори само обстоятелството, че исковете са уважени от първата и отхвърлени от втората инстанция, чието решение е оставено в сила от Върховния касационен съд. Налице са основания за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност, както е приел въззивния съд, но не са налице основания за свеждането им към минимума по Наредба № 1/2004.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 452/09.09.2016 на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 368/2016.
ОТМЕНЯ определение № 452/09.09.2016 на Бургаския апелативен съд по ч.гр.д. № 368/2016.
ОСТАВЯ В СИЛА определение № V-1440/01.07.2016 на Бургаския окръжен съд по гр.д. № 489/2016
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.