5
гр. д. № 1033/2010 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 337
С., 08.04.2011 година
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 22 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1033/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
И. К. Г. е подала касационна жалба срещу решение № 220 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 1872/07 г. на С. апелативен съд. Поддържа довод за незаконосъобразност на решението. В изложението към касационната жалба поддържа, че съдът се е произнесъл по въпросите дали ползващия имот, на основание договор за продажба, обявен за нищожен по чл. 7 ЗВСОНИ, има качеството на добросъвестен владелец за направените в имота подобрения от закупуването на имота през 1968 г., до влизане в сила на ЗВСОНИ и за направените след това до предявяване на иска за тяхната стойност. Другият разрешен въпрос дали за периода след влизане в сила на ЗВСОНИ подобрителят има право само на стойността на необходимите разноски за поддържане на имота, но не и на направените подобрения, когато са направени със знанието и без противопоставянето на реституирания собственик. Тези въпроси са съществени за изхода на спора, който има за предмет заплащане стойността на направените от касаторката подобрения в имота за времето от 1968 до 1992 г. както и след това до края на 2002 г.
Ответницата по иска С. М.-С. е подала насрещна касационна жалба срещу решението в частта, с която съдът е намерил за основателно възражението за прихващане за стойността на обезщетението за ползване на имота за времето от влизане в сила на решението, с което е уважен искът по чл. 7 ЗВСОНИ (08.07.2003 г.), и за неоснователна същата претенция за периода от 10.02.1999 г. до влизане на решението в сила.
Поддържа довод и за това, че неправилно при предявен от ищцата иск за присъждане на сумата, с която се е увеличила стойността на имота в резултат на направени подобрения, съдът е определил правната квалификация на иска като такава за неоснователно обогатяване и го е уважил на това основание, вместо да го отхвърли като недоказан на заявеното от страната основание.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и има за предмет обжалваем интерес на стойност над 1000 лв., поради което е допустима.
След проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че следното.
Касаторката Г. е предявила срещу ответницата С. осъдителен иск за сумата 33630 лв., представляваща стойността на направените подобрения в недвижим имот – втори етаж от сградата построена в УПИ Х-21, в кв. 181 по плана на кв. К. село,[населено място] за периода от 8.03.1968 г., когато тя и съпругът й са придобили право на собственост на основание договор за покупко- продажба, сключен с държавата, представлявана от председателя на ИК на СГНС, до края на 2002 г., съгласно молба за уточняване на исковата претенция от 11.11.2003 г.
Ответницата по иска е направила възражение за прихващане на вземането й за обезщетение за ползване на имота без основание за времето от 10.02.1999 г. до 10.02.2004 г. (датата на депозиране на молбата с възражението за прихващане).
От фактическа страна е установено, че с решение от 08.07.2003 г. по гр. д. № 2734/2001 г. на ВКС, ІV г. о. е обявен за нищожен договора за покупко-продажба, сключен на 08.03.1968 г. между Председателя на ИК на СГНС и Г. Г., съпруг и наследодател на касаторката, с който на физическото лице е било продадено жилище от една стая, хол и сервизни помещения, на втория етаж в сградата на [улица] ,[населено място].
С приета тричленна техническа експертиза е установено, че стойността на подобренията, извършени в имота, възлизат на 11965 лв. Вещите лица са дали и алтернативна стойност от 8553 лв. след приспадане стойността на ел. инсталацията и В. инсталацията, за които по делото няма преки доказателства че са били подменени. а стойността, с която се е увеличила цената на имота на, а без подобренията, съставляващи подмята на ел. инсталация и В., които не са видими и при оглед не са установени. С агрономическа експертиза е определена стойността на подобрения в двора изразяващи се в подравняване, терасиране, затревяване и насаждения, в размер на 7365.00 лв.
Обезщетението за ползване на имота до размер на наема за периода от 10.02.1999 г. до 10.02.2004 г. е определено на сумата от 12668 лв.
В съдебно заседание от 27.03.2007 г. ответницата С. М. е изменила направеното възражение за прихващане на вземането й за обезщетение за ползване на имота за времето от 10.02.1999 г. до 10.02.2004 г. с вземането на ищцата за подобренията, предмет на иска, като е заявила същото да се счита увеличено от 6000 лв. на 12668 лв. (в който размер е определено обезщетението за ползване на имота за посочения период).
С. градски съд е приел, че ищцата е била добросъвестен владелец, тъй като подобренията са направени със знанието и без противопоставянето на ответницата.
Намерил е, че искът е основателен за сумата 9261 лв., стойността с която се е увеличила стойността на имота след подобренията, както и за сумата 7365 лв., с която се е увеличила стойност на имота от направени насаждения и подобрения в двора или общо за сумата 16626 лв. и е уважил иска до този размер. За разликата до предявения от 33630.00 лв. го е отхвърлил като неоснователен. Възражението за прихващане е отхвърлено като неоснователно и недоказано.
Законосъобразен е изводът на въззивния С. апелативен съд, че за времето до влизане в сила на ЗВСОНИ искът е неоснователен по аргумент от чл. 8 ЗВСОНИ. Относно стойността за подобренията направени след предявяване на иска по чл. 7 ЗВСОНИ съдът е приел, че след тази дата ищцата е недобросъвестен владелец.
С решението съдът е приел, че е сезиран с иск по чл. 74 ЗС, като е уточнил, че по тази претенция ще се произнесе само в частта за необходимите разноски за поддържане на имота. Тази квалификация на иска и предмета на спора е определил служебно, въз основа на заявените обстоятелства и изводът, че вземането произтича от неоснователно обогатяване от страна на реституирания собственик. Размерът на тези разноски е определил по реда на чл. 130 ГПК на сумата 1500 лв.
Относно възражението за прихващане за обезщетението за ползване на имота без основание е намерил, че то е основателно само за времето след влизане в сила на решението, с което искът по чл. 7 ЗВСОНИ е уважен и договорът за покупко-продажба обявен за нищожен – 14.03.2003 г. до 10.02.2004 г. Размерът на вземането на този период съобразно приетото заключение възлиза на сумата 1680 лв. Допуснал е компенсираве ва двете насрещни задължения до размера на по-малкото. Въз основа на тези правни изводи е отменил първоинстанционното решение. Отхвърлил е иска за сумата от 16626.40 лв. като неоснователен и е оставил в сила първоинстанционното, в частта, с която искът е бил отхвърлен за разликата над 16626.40 лв. до пълния предявен размер от 33630.00 лв.
Отхвърлил е иска на ищцата за сумата 1500 лв. – необходими разноски за поддържане на имота – като погасен чрез прихващане.
Осъдил е ищцата Г. да заплати на ответницата направените разноски в размер на 2932.60 лв.
По жалбата на И. К. Г.:
Относно основанието за допускане касационна проверка е направено позоваване на общите предпоставки на чл. 280, ал.1 ЗС. Касаторката счита, че съдът се е произнесъл по въпросите: 1. от който момент ищцата е станала недобросъвестен владелец – от влизане на ЗВСОНИ в сила, от предявяване на иска по чл. 7 с. з. срещу нея или от влизане в сила на решението, с което договорът е обявен за нищожен; 2. намира ли приложение нормата на чл. 8, ал. 2 ЗВСОНИ по отношение на лицата, владели и подобрили реституиран имот след влизане в сила на ЗВСОНИ– 25.05.1992 г. и преди влизане в сила на решението, с което е уважен иск по чл. 7 ЗВСОНИ.
Въпросите са решени от съда в противоречие на практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, поради което е налице основанието по чл. 280, ал.1, т т. 1 и 3 ГПК за допускане на касационна проверка на възизвното решение по тях.
По жалбата на С. С..
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се твърди, че съдът се е произнесъл по въпроса от който момент за реституираният собственик на основание чл. 1 ЗВСОНИ, след успешно проведен иск по чл. 7 ЗВСОНИ, възниква вземане за обезщетение за ползването на реституираният имот без основание, в противоречие на закона и практиката на ВКС, тъй като е приел, че това е моментът на влизане в сила на решението, с което е уважен иска по чл. 7 ЗВСОНИ, а не датата на влизане на закона в сила – 25.02.1992 г.
Даденото разрешение, че вземането за обезщетение за ползване на реституиран имот без основание възниква от влизане на решението за обявяване договора за нищожен, е в противоречие на закона и постоянната практика на ВКС израз на която е ТР на ОСГК № 1/1995 г., и обуславя релевираната предпоставка по т. 1 на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане касационна проверка на решението и в тази част.
Не е налице предпоставка за допускане касационна проверка по разрешения процесуален въпрос за правната квалификация на иска. Правилно съдът е определил същата въз основа на заявените обстоятелства и търсената защита. Посочената от ищеца квалификация не обвързва съда и той е задължен служебно да определи същата. Разрешението на въпроса е съобразено с процесуалните правила и задължителната практика на ВКС.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 220 от 24.02.2010 г. по гр. д. № 1872/07 г. на С. апелативен съд в частите с които:
– е отхвърлен иска на И. Г. за вземане, произтичащо от направени подобрения в имота за времето след влизане в сила на ЗВСОНИ до предявяване на иска за това парично вземане;
-е оставено без уважение възражението на С. С. за прихващане с вземането й за обезщетение за ползване на реституирания имот от ищцата за времето от 10.02.1999 г. до 14.03.2003 г..
УКАЗВА на касаторката И. Г. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 102.14 лв. в едноседмичен срок от съобщението и представи доказателство за това
УКАЗВА на касаторката С. С. да внесе по сметка на ВКС държавна такса в размер на 204.16 лв. в едноседмичен срок от съобщението и представи доказателство за това.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: