О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ . 337
гр.София,22.04. 2010 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 1982 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Т. срещу решение № 420 от 02.10.2009 г. по в.гр.д. № 535 от 2009 г. на Б. окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1* от 06.04.2009 г. по гр.д. № 595 от 2008 г. на Б. районен съд за уважаване на предявен от С. Д. С. срещу касатора иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението на избено помещение № 4 с площ от 12,72 кв.м., съставляващо неразделна част от собствения на С. самостоятелен обект № 0* по кадастралната карта на гр. Б. с адрес: гр. Б., бул.”В” № 14, ет.2, ап.4, който самостоятелен обект попада в сграда № 0* находяща се в поземлен имот № 0* и за отхвърляне на предявен от касатора срещу С. С. насрещен иск за заплащане на основание чл.200 от ЗЗД на сумата 6 000 лв.- продажна цена на това избено помещение.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението- основание за касационно обжалване по чл.281,ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за допускане на касационното обжалване по същество се сочи чл.280, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че е налице противоречие на обжалваното решение с практиката на тричленни състави на ВКС по следите въпроси: за задължението на съда за активно участие в процеса с цел всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото и за задължението на съда да мотивира защо основава решението си само на част от събраните по делото доказателства. Като практика на съдилищата, в която тези въпроси били решение по начин, различен от този в обжалваното решение, се сочат: решение № 1* от 27.10.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, Пето г.о. и решение № 340 от 21.05.1996 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на ВКС, Пето г.о.
В писмен отговор от 02.12.2009 г. пълномощникът на ответника по жалбата С. Д. С. оспорва касационната жалба като недопустима и неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационното обжалване счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявения ревандикационен иск за избено помещение, въззивният съд е приел, че това помещение е част от собствения на ищеца С. Д. С. апартамент в сградата и като такова не може да бъде придобито по давност отделно от апартамента. Освен това е приел, че ответникът не е доказал да е установил явно и необезпокоявано владение върху това избеното помещение. Приел е, че праводателите на ищеца С. С. Р. Ш. и Е. Ш. са придобили валидно апартамента, заедно с принадлежащото към него процесно избено помещение, по силата на валиден договор за продажба от 11.02.1997 г., сключен с майката на касатора Й. Т. За да отхвърли насрещния иск по чл.200 от ЗЗД за осъждане на ищеца да заплати на касатора М. Т. сумата 6 000 лв., представляваща цена на избеното помещение, съдът е приел, че ищецът по насрещния иск М. Т. , който не е бил страна по сделката за продажба на апартамента и избеното помещение, няма право да претендира за продажната цена на избеното помещение, а майка му Й. Т. , която е била продавач по този договор изрично е декларирала, че е получила продажната цена на целия имот изцяло и в брой.
С оглед на тези мотиви на въззивното решение, посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения на ВКС /решение № 1* от 27.10.1995 г. по гр.д. № 2* от 1994 г. на ВКС, Пето г.о. и решение № 340 от 21.05.1996 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на ВКС, Пето г.о./, в които ВКС се е произнесъл по въпроса какви са процесуалните задължения на съда при разглеждане и решаване на граждански дела при действието на ГПК от 1951 г. /отм./, са неотносими към настоящото дело, което се е разглеждало изцяло по реда на новия ГПК, в сила от 01.03.2008 г.
Не се констатира противоречиво решаване на посочените от касатора в изложението му по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правни въпроси /за задължението на съда за активно участие в процеса с цел всестранно изясняване на фактическата обстановка по делото и за задължението на съда да мотивира защо основава решението си само на част от събраните по делото доказателства/ в обжалваното решение и в друга практика на съдилищата, постановена при действието на новия ГПК. Не е налице и неяснота или непълнота на нормите на новия ГПК, уреждащи процесуалните задължения на съда при разглеждане и решаване на граждански дела, която неяснота или непълнота да налага тълкуването на тези правни норми или прилагане на закона или на правото по аналогия.
Тъй като не са налице основания по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 от ГПК, касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд не следва да се допуска.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно разглеждане жалбата на М. С. Т. срещу решение № 420 от 02.10.2009 г. по в.гр.д. № 535 от 2009 г. на Б. окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.