О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 337
София, 03,05,2010 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на дванадесети април две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЕМИЛ МАРКОВ
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1075/2009 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Н” Е. – гр. Р. против решение № 219 от 31.07.2009 г. по гр.д. № 288/2008 г. на Ловешки окръжен съд.
Ответникът по касация –„М” О. – гр. Т. не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е заявил, че спора подлежал на касационно обжалване, тъй като бил решен в противоречие с практиката на ВКС, изброени са решения на ВКС. Поставен е общ въпрос – „ за прихващането на насрещни вземания и задължения”. Подробно са развити оплаквания за нарушение на материалния закон / озаглавени така и от касатора/, като е посочено, след очертаване на фактическата обстановка по спора, че осъщественото от съда прихващане било незаконосъобразно и в нарушение на разпоредбата на чл.103 ЗЗД. Изложено е становището на касатора по спора, както и са сочени оплаквания квалифицирани и от страната като нарушение на съдопроизводствените правила. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. Формулираният от него общо въпрос – за прихващането на насрещни задължения не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не е включен в предмета на спор и следователно не е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. С обжалваният съдебен акт не е обсъждана хипотеза на компенсация по реда на чл.103 ЗЗД. Страната неправилно интепретира мотивите на обжалваното решение, с което съдът е приел, че съобразно изслушаната тройна експертиза и безспорното между страните, че между тях са съществували търговски взаимоотношения, чрез осъществяване на сделки, по които купувачът е плащал договорената цена, като плащанията не са били по отделни фактури, а са се осъществявали както авансово, така и частично, не е налице дълг на ответника, който е изпълнил своите задължения да плати цената за доставената му стока, като е надвнесъл сумата 2164.99лв. Следователно, съдът не е извършил компенсация, както неправилно счита страната, а е отчел т.нар. прихващане на изпълнението, тъй като са били налице повече от едно еднородни задължения за ответника, което съществено се различава от компенсацията. В тази връзка без правно значение за допускането на акта до касационно обжалване са и посочените и приложени съдебни актове на ВКС, третиращи прихващане по чл.103 и сл. ЗЗД.
Не обосновават довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК и подробно развитите и така квалифицирани от страната оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, тъй като те намират своето правно основание в чл.281 ГПК, но са ирелевантни към предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 219 от 31.07.2009 г. по гр.д. № 288/2008 г. на Ловешки окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: