ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 337
София 10.06.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на първи юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 82/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба О. А. срещу Решение № 1591 от 13. Х.2009 г. по т.д. № 1546/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отменено Решение № 137 от 24.ІV.2009 г. по гр.д. № 856/ 2008 г. на Асеновградски районен съд, в частта, с която е отхвърлен искът на О. А. срещу И. А. Г. – Е. с фирма “И” – с. Т., община А. за сумата 138.93 лв., и за тази сума е уважен, и е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата до предявения размер 25 764.69 лв., както и искът по чл. 86 ал. 1 ЗЗД. Касационната жалба е срещу решението в частта, с която исковете са отхвърлени, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят излага довод, че е невъзможно щетите да са известни преди бедствието и преди него не може да се подаде стойността им и цена като оферта за поправянето им, което съдът не е съобразил и е постановил необосновано решение: ответникът е подал офертата на 5.VІ.2007 г., установено е от свидетелите, че големите валежи са настъпили на 6.VІ.2007 г., констатирани с Протокол от 7.VІ.2007 г., а Договорът за поправянето им е от 3.VІІ.2007 г. Жалбоподателят поддържа, че са нищожни договорите, сключени без процедура за обществена поръчка по НВМОП, като за една и съща работа, реално е платено два пъти, т.е. вторият договор от 3.VІІ.2007 г. е сключен без задължителния проект и в противоречие с чл. 26 ЗЗД. Жалбоподателят обсъжда експертизите, Протокола от 7.VІ.2007 г. и гласните доказателства, и иска решението да се отмени и да се реши спорът по същество, като се уважи предявеният иск, евентуално – делото да се върне с указания по прилагане на закона. В Изложение на касационните основания жалбоподателят поддържа, че не е необходимо да има влязло в сила решение, по нищожността на един договор, като съдът е приел противното в противоречие с чл. 26 ЗЗД, за да обоснове, че договорите са сключени валидно – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл в противоречие с ТР №1/ 19.V.2004 г. на ОСГК на ВКС. Жалбоподателят излага, че не почива на опитните правила и на всякаква логика приетото, че щетите трябва да са известни и да се оферират преди да настъпи бедствието, като повтаря изложените в касационната жалба съображения за неправилност на решението.
Ответникът по касационната жалба И. А. Г. – Е. с фирма “ И. Г. – Т. ” – с. Т., община А. не изразява становище по искането за допускане на касационно обжалване, нито по същество на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него частично е отменено първоинстанционно решение, с което са отхвърлени осъдителни искове, един от които частично е уважен, и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 55 ал. 1 ЗЗД е отхвърлен за 138.93 лв., за която е уважен и решението е потвърдено в частта, с която исковете са отхвърлени. Изложени са съображения, че е неоснователна поддържаната от ищеца нищожност на Договор за строителство от 12.ІV.2007 г. и Договор за строителство от 3.VІІ.2007 г., като сключени в нарушение на закона – чл. 2 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, тъй като се касае за договори за строителство, всеки на стойност под 45 000 лв., поради което съгласно чл. 2 ал. 2 НВМОП (в редакцията към момента на сключване на договорите) не е било необходимо събиране на три оферти от възложителя. Съдът е посочил, че двата договора касаят един и същи обект – подпорна стена – но ищецът не е доказал връзката между договорите и сключването им чрез заобикаляне на закона чрез раздробяване на стойността на единната престация. Съдът е заключил, че не е доказано да е извършено двойно плащане за някои от договорените СМР и стойността на платеното да е без основание извън сумата 138.93 лв., за която искът е основателен – напротив, установено е, че платеното по три фактури възнаграждение за изпълнени СМР, е на правно основание – сключените валидно договори за строителство, като липсват данни договорите да са обявени за нищожни с вл. в сила решение, поради противоречие на закона.
Посоченият от жалбоподателя правен въпрос относно твърдяната нищожност на сключените договори за строителство, за който поддържа, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – ТР на ОСГК №1/19.V.2004 г., не е релевантен за делото, тъй като от него не зависи изходът му. Въззивният съд е обсъдил довода на ищеца и е приел същия за неоснователен, тъй като не са нищожни двата договора за строителство, като сключени в нарушение на закона – чл. 2 от Наредба за възлагане на малки обществени поръчки, за което въз основа на данните по делото, е изложил подробни съображения. Отразеното като краен обобщителен извод, че исковете са неоснователни, тъй като безпротиворечиво е установено, че платеното на ответника възнаграждение за СМР, е на правно основание – въз основа на валидно сключените договори, като липсват данни да са обявени договорите за нищожни с вл. в сила решение, не изключва решаващите подробни съображения на съда по въпроса, че не са нищожни договорите на поддържаното от ищеца основание – поради противоречие със закона. Затова изложеният от жалбоподателя въпрос не е релевантен за изхода на делото, а сочената практиката на ВКС – ТР на ОСГК №1/19.V.2004 г., няма отношение към въпроса, тъй като е създадена по приложението на чл. 76 от Закона за наследството.
Не е налице основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК и искането за допускане на касационно обжалване следва да се остави без уважение. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по въпроса за нищожност на договор на основание чл. 26 ал.1 ЗЗД, има установена съдебна практика и не се касае до въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен правен въпрос е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай.
Сочените от жалбоподателя нарушения на въззивния съд относно направени фактически констатации, които не почиват на опитните правила и на всякаква логика, не са основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК, а съставляват касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК и не могат да се обсъждат в производството по допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1591 от 13. Х.2009 г. по т.д. № 1546/ 2009 г. на Пловдивски окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: