1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр.С., 01.03.2011 г.
Върховният касационен съд на Р. Б., четвърто
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет
и трети февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Кр. Харизанова гр.д.№ 663/ 2010 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на С. П. Р. за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 452 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 1093/ 2009 г. С посоченото решение е потвърдено решение на В. районен съд по гр.д.№ 65/ 2008 г., като по този начин е отхвърлен предявеният от жалбоподателя против [община] иск, квалифициран по чл.226 ал.1 т.2 от КТ за заплащане на сумата 9 024,60 лв – обезщетение за задържане на трудовата книжка на ищеца от 01.02 до 04.12.2007 г.
Жалбоподателят е изложил основанията за допускане на касационно обжалване не в отделно изложение, а в жалбата си. Според него съдът е отговорил неправилно и в противоречие със съдебната практика на материалноправният въпрос кога изпада в забава работодателят по отношение на задължението си да върне трудовата книжка на работника. Според касатора забава е налице винаги, когато трудовата книжка не е оформена и върната на работника незабавно след прекратяване на правоотношението. Повдига и въпросът какво представляват имуществените вреди от задържането на трудовата книжка – счита, че такава вреда причинява и отхвърлянето в друго производство на иска за обезщетение за оставане без работа, поради невъзможността да представи като доказателство в процеса книжката. Заявява, че решението се явява недопустимо, тъй като е постановено по иск по чл.226 ал.1 т.2 от КТ, докато предявеният иск е по чл.226 ал.2 от КТ. Повдига и процесуалният въпрос чия е доказателствената тежест по въпроса претърпени ли са вреди от незаконното задържане на трудовата книжка. На тези основания моли касационното обжалване да бъде допуснато.
Ответникът по касация [община] не взема становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди направените доводи и прецени материалите по делото, намира жалбата за допустима, обаче искането за допускане на касационно обжалване на решението е неоснователно.
На първо място неоснователни са доводите на касатора във връзка с допустимостта на обжалваното решение. Вярно е, че решение по непредявен иск се явява недопустимо, но какъв иск е предявен се определя не от квалификацията на спорното право, а от твърденията на ищеца в исковата молба. В случая ищецът претендира вреди от незаконно задържане на трудовата му книжка от работодателя след прекратяване на правоотношението. Точно с оглед тези твърдения въззивният се е произнесъл. Това, че е квалифицирал иска по чл.226 ал.1 т.2 от КТ, не прави решението недопустимо и подлежащо на обезсилване.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, когато по въпрос, който е разрешен с обжалваното решение, има противоречива практика, но тя е вече уеднаквена, няма основание за допускане на обжалването. Такъв е настоящият случай. По въпроса кога изпада в забава работодателят по отношение на задължението си да върне трудовата книжка на работника е постановено решение № 553/ 15.07.2010 г. по гр.д.№ 206/ 2009 г. на ВКС, ІV г.о., в което е прието, че когато трудовата книжка се съхранява от работодателя, работникът трябва да си я потърси и ако работодателят не му я предаде, той изпада в забава. Смисълът на тълкуването е, че когато работникът не е потърсил сам книжката, която е предал за съхранение на работодателя, то не е налице незаконно задържане на книжката, което да стои в причинна връзка с търпени от работника вреди, дори такива вреди да има.
По конкретното дело от фактическа страна е прието, че работникът е оставил трудовата си книжка за съхранение при работодателя и не я е потърсил след прекратяване на трудовото правоотношение. В първия момент, в който е потърсил книжката си, тя му е била върната. Дали тези констатации на въззивния съд са правилни, в производството по чл.288 от ГПК не може да се проверява. Касационният съд при допускане на обжалването обсъжда само разрешените от въззивния съд правни въпроси, а фактическите възприема по начина, по който са приети от предходната инстанция. А след като от фактическа страна е прието, че работникът е оставил трудовата си книжка на съхранение при работодателя, а след това не я е потърсил за целия исков период, то правният извод, че в този случай работодателят не е изпаднал в забава по отношение на задължението да върне книжката, е в съответствие с установената по реда на чл.291 от ГПК съдебна практика.
При това положение останалите поставени от касатора въпроси е безпредметно да се обсъждат. Ако работодателят не е в забава, той не дължи обезщетение и е ирелевантно дали и какви вреди е търпял работникът и кой носи тежестта да ги докаже. Във всеки случай, както и да се отговори на тези въпроси, искът по чл.226 ал.2 от КТ се явява неоснователен и подлежащ на отхвърляне. Касационното обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения настоящият състав на Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на В. окръжен съд № 452 от 17.12.2009 г. по гр.д.№ 1093/ 2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: