О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София 01.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1615/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПТК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], представлявано от едноличния собственик и управител на дружеството И. А. И., против определението на Софийски апелативен съд, постановено на 13.02.2015 г. по ч.гр.д. № 109/2015 г., с което е оставена без уважение молбата на [фирма] за предоставяне на правна помощ по делото във връзка с подадената от дружеството частна касационна жалба вх. № 992/26.01.2015 г. срещу постановеното по същото дело определение № 134 от 19.01.2015 г.
Жалбоподателят счита, че следва да бъде постановено тълкувателно решение относно възможността да се предоставя правна помощ на юридически лица, когато те не разполагат с финансови възможности да защитят своите законни интереси. Направено е и искане за отправяне на преюдициално запитване до съда на ЕО по този въпрос.
В писмен отговор ответната страна [фирма] изразява становище, че жалбата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че законът не предвижда възможност за предоставяне на правна помощ на юридически лица, които са страни в исковото производство, независимо от преследваните от тях цели. Посочил е, че съгласно чл. 94 ГПК правната помощ се състои в осигуряване на безплатна адвокатска защита, а според чл. 23, ал.3 ЗПП правната помощ по граждански и административни дела се предоставя в случаите, когато въз основа на доказателства, представени от съответните компетентни органи съдът прецени, че страната няма средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. Посочените в закона критерии, релевантни за тази преценка – доходите на лицето или на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с декларация; семейно положение; здравословното състояние; трудова заетост; възраст, по естеството си са относими единствено към физически лица. В подкрепа на този извод е и обстоятелството, че разпоредбата на чл. 96, ал.1, т.2 ГПК визира като основание за прекратяване на правната помощ смъртта на физическото лице, а не и прекратяването на юридическите лица.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Предоставянето на правна помощ се извършва по реда на чл. 95 и сл. ГПК при условията, уредени в Закона за правната помощ. Съгласно чл. 5 от този закон, правна помощ се предоставя на физически лица на основанията, посочени в закона и в други закони. В случая жалбоподателят е юридическо лице- търговец, и това негово качеството дефинитивно изключва възможността да му бъде предоставена правна помощ.
Неоснователно е искането за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по поставения от жалбоподателя въпрос относно възможността да се предоставя правна помощ на юридически лица, когато те не разполагат с финансови възможности да защитят своето право на собственост. Съгласно чл. 628 ГПК националният съд прави такова запитване, когато тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз е от значение за правилното решаване на делото. В случая обхвата на правната помощ и условията за предоставянето й са определени от вътрешноправни норми, а не от норми на общностното право, поради което не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски апелативен съд, постановено на 13.02.2015 г. по ч.гр.д. № 109/2015 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: