6
определение по гр.д.№ 278 от 2017 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 12.06. 2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесет и първи май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
след като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 278 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на К. Н. М. срещу решение № 6229 от 25.07.2016 г. по гр.д.№ 305 от 2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д въззивен състав, с което е оставено в сила решение № I-44-74 по гр.д.№ 8472 от 2003 г. на Софийския районен съд, 44 състав за отхвърляне на предявените от К. Н. М. и З. Е. К.- М. /починала в хода на делото пред въззивния съд и заместена от наследницата й по закон С. К. С./ срещу [фирма] и [фирма] искове по чл.108 ЗС и чл.75, ал.2 ЗН.
В касационната жалба се твърди, че решението на въззивния съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
Като основания за допускане на касационното обжалване по същество се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди се противоречие на обжалваното решение с посочена от касаторката задължителна съдебна практика /Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. по гр.д.№ 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС, решение № 6 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 4009 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 632 от 11.10.2010 г. по гр.д.№ 539 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 40 от 02.08.2012 г. по гр.д.№ 1445 от 2010 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., т.19 от Тълкувателно решение № 1 от 04.01.2001 г. по гр.д.№ 1 от 2000 г. на ОСГК на ВКС, ППВС № 1 от 1953 г., ППВС № 7 от 1965 г., решение № 212 от 01.02.2012 г. по т.д.№ 1106 от 2010 г. на ВКС, ТК, Второ т.о. и решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 2462 от 2015 г. на ВКС, ГК, Първо г.о./ по следните правни въпроси:
1. Представлява ли пречка за настъпване по право на ефекта на реституцията на отчужден застроен недвижим имот обстоятелството, че сградите, съществуващи в него към момента на отчуждаването му се различават по вид, застроена площ и предназначение от тези, които са съществували към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ ?
2. В кои случаи от останалата незастроена част от национализиран терен може да се обособи самостоятелен УПИ, което е предпоставка за реституиране на тази част ?
3. Следва ли в мотивите на съдебното решение въззивният съд да обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.188 ГПК /отм./, наред с доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните и може ли бланкетното цитиране /изброяване/ на доказателствата в мотивите на решението да се счита за тяхно обсъждане ?
4. Длъжен ли е съдът при предявен иск за собственост по чл.108 ЗС да зачете силата на пресъдено нещо на постановено решение по чл.6, ал.6 ЗОСОИ за присъждане на обезщетение в частта, с която е признато правото на реално възстановяване на процесния имот- предмет на ревандикационния иск ?
Евентуално се твърди основанието на чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване само по четвъртия поставен въпрос.
Ответникът [фирма] не взема становище по жалбата.
В писмени отговори от 18.01.2017 г. и от 13.01.2017 г. пълномощниците на ответника [фирма] и на третото лице- помагач на ответниците Държавата, представлявана от Областния управител на област С., оспорват жалбата. Молят решението на Софийския градски съд да не бъде допускано до касационно разглеждане и да се присъдят направените по делото пред ВКС разноски.
Върховният касационен съд на Република България, състав на първо отделение на Гражданска колегия по предварителния въпрос за наличие на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е подадена от легитимирано лице /ищец по делото/ и в срока по чл.283 ГПК /жалбоподателката е била уведомена за обжалваното решение на 28.09.2016 г., а касационната жалба е подадена на 28.10.2016 г./.
За да постанови решението си за оставяне в сила на първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск по чл.108 ЗС, въззивният съд е приел, че ищците не са си възстановили правото на собственост върху спорните части от имоти на основание чл.2 ЗВСОНИ, тъй като не е налице една от предвидените в закона предпоставки за реституцията: имотът да съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Приел е, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено, че отчуждените от бившето [фирма] /наследници на чийто акционери са ищците/ сгради се различават по вид, застроена площ и предназначение от съществуващите на терена към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ сгради. Следователно има застрояване, което е извършено от държавата и правото на собственост не може да бъде възстановено. Приел е въз основа на заключенията на вещите лица, че от останалата незастроена част от национализирания терен /като се отчете необходимата обслужваща част към сградите и необходимите отстояния между тях и до регулационните линии/ не може да се обособи самостоятелен УПИ, тъй като липсва лице към улица. Поради това и тази част от терена, според съда, не подлежи на реституция. Тъй като ищците не са собственици на претендираните части от имота, съдът е счел за неоснователен както предявения иск по чл.108 ЗС, така и иска по чл.75, ал.2 ЗН за обявяване за нищожен на договор за доброволна делба от 19.07.2002 г.
Няма основания за допускане на касационно обжалване на горепосоченото решение поради следното:
1. По първия поставен от касаторката правен въпрос /представлява ли пречка за настъпване по право на ефекта на реституцията на отчужден застроен недвижим имот обстоятелството, че сградите, съществуващи в него към момента на отчуждаването му се различават по вид, застроена площ и предназначение от тези, които са съществували към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ/ няма противоречие между решението и посочената съдебна практика. В Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. по гр.д.№ 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС, решение № 6 от 19.02.2014 г. по гр.д.№ 4009 от 2013 г. на ВКС, ГК, Второ г.о., решение № 632 от 11.10.2010 г. по гр.д.№ 539 от 2009 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., решение № 40 от 02.08.2012 г. по гр.д.№ 1445 от 2010 г. на ВКС, ГК,Първо г.о., е прието, че не е пречка за реституцията по ЗВСОНИ промяната на вида и предназначението на отчуждения имот. В обжалваното решение не е прието нещо различно. Действително, в мотивите си въззивният съд е изтъкнал, че отчуждените от бившето [фирма] /наследници на чийто акционери са ищците/ сгради се различават по вид, застроена площ и предназначение от съществуващите на терена към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ сгради. Това несъответствие по вид, застроена площ и предназначение, обаче, не е изтъкнато като пречка за реституцията на имота, а е посочено, за да се обоснове извода на съда, че съществуващите към момента на влизане в сила на ЗВСОНИ сгради не са идентични със съществувалите към момента на национализацията на терена сгради, а са построени от държавата след национализацията. Като пречка за реституцията съдът е извел обстоятелството, че имотът не съществува реално до размерите, в които е бил отчужден, тъй като в него след национализацията са били построени сгради от държавата. Доколко тези изводи на съда са правилни и съответстват на събраните по делото доказателства е въпрос, касаещ правилността на решението, по който ВКС не може да се произнася в настоящото производство по чл.288 ГПК.
2. По втория поставен въпрос /в кои случаи от останалата незастроена част от национализиран терен може да се обособи самостоятелен УПИ, което е предпоставка за реституиране на тази част/ касаторката не е посочила съдебна практика. Посоченото Тълкувателно решение № 1 от 1995 г. по гр.д.№ 3 от 1994 г. на ОСГК на ВС дава отговор на друг въпрос- не в кои случаи от останалата незастроена част от национализиран терен може да се обособи самостоятелен УПИ, а кога може да бъде реституирана част от отчужден незастроен имот, който е частично застроен след отчуждаването. Поради това няма как да има противоречие по този въпрос с посоченото тълкувателно решение.
3. По третия поставен въпрос /следва ли в мотивите на съдебното решение въззивният съд да обсъди събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на чл.188 ГПК /отм./, наред с доводите на страните, като изложи мотиви защо кредитира определени доказателства и не възприема конкретни защитни доводи на страните и може ли бланкетното цитиране /изброяване/ на доказателствата в мотивите на решението да се счита за тяхно обсъждане/ обжалваното решение не противоречи на посочената съдебна практика. В мотивите на решението си въззивният съд е обсъдил всички събрани в хода на делото доказателства. По делото не са били събрани противоречиви доказателства и съдът не е отказал да кредитира част от доказателствата, поради което и не е бил длъжен да излага мотиви защо кредитира едни, а не кредитира други доказателства. Не само е изброил доказателствата, а е и посочил какво приема за установено от фактическа и правна страна въз основа на тези доказателства.
4. По четвъртият поставен въпрос /длъжен ли е съдът при предявен иск за собственост по чл.108 ЗС да зачете силата на пресъдено нещо на постановено решение по чл.6, ал.6 ЗОСОИ за присъждане на обезщетение в частта, с която е признато правото на реално възстановяване на процесния имот- предмет на ревандикационния иск/ в посоченото от касаторката решение № 189 от 29.10.2015 г. по гр.д.№ 2462 от 2015 г. на ВКС, ГК, Първо г.о., постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че по спор за собственост, по който една от страните се легитимира с решение на административен съд за определяне на процесния имот като реално обезщетение за отчужден имот, спрямо насрещна страна- търговско дружество, в чийто капитал е включен този имот, това търговско дружество е обвързано от задължителната сила и силата на пресъдено нещо на решението по административния спор, тъй като е било страна в административното производство съгласно чл.6, ал.10 ЗОСОИ.
Поставеният от касаторката и разгледан в посоченото по-горе решение на ВКС, ГК, Първо г.о. въпрос обаче е напълно неотносим към настоящото дело, по което няма решение на административен съд за признаване на право на реално възстановяване на собствеността върху процесния имот, поради което и няма каква сила на пресъдено нещо съдът да зачита. Представените решения на ВАС са решения по чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОСОИ за определяне на обезщетение с акции и компесаторни записи, а не решения за признаване право на реално възстановяване на собственост върху процесния имот.
Предвид на всичко гореизложено касационното обжалване на решението на Софийския градски съд не следва да бъде допускано.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 ГПК във връзка с чл.78 ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника [фирма] направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 2 500 лв.
Съгласно чл.78, ал.10 ГПК на третото лице- помагач не се дължат разноски по делото, поради което искането на Държавата за присъждане на такива разноски следва да се остави без уважение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 6229 от 25.07.2016 г. по гр.д.№ 305 от 2012 г. на Софийския градски съд, гражданско отделение, II-Д въззивен състав.
ОСЪЖДА К. Н. М.- ЕГН [ЕГН] със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, кантори 329-331, чрез адв.Д. П. Г. да заплати на [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл.78 ГПК сумата 2 500 лв. /две хиляди и петстотин лева/, представляваща разноски по делото пред ВКС.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.