3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№338
С., 13.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми октомври през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. гр.д. № 4680 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пловдивска епархия /Митрополия/, представлявана от Негово Високопреосвещенство П. Митрополит Н., приподписана от адвокат Е. К., против решение № 264 от 8.05.2014 г., постановено по гр.д. № 95 по описа за 2014 г. на Апелативен съд-П., с което е потвърдено решение № 1764/4.11.2013 г. по гр.д. № 3905/2012 г. на Районен съд-Пловдив за отхвърляне на предявените от Пловдивска митрополия против [община] установителен иск за собственост по силата на реституция, основана на § 5, ал.1 ПЗР ЗВ на бивш имот пл. № 12 с площ от 395 кв.м. от кв.10 по плана на С.-П., попадащ изцяло в УПИ ХІІ-Базар и подход църква от кв.10 по действащия ПУП на [населено място] и съставляващ част от поземлен имот пл.№ 911 от кв.10 по плана на С.-П., одобрен със заповед № ОА-1927/29.12.2000 г., който поземлен имот сега е съответен на поземлен имот с идентификатор № 56784.519.781 по кадастралната карта на [населено място], район „Централен” и против [фирма], [населено място] ревандикационен иск по отношение на същия имот
Отговор на касационната жалба е подал ответникът [фирма], [населено място], в който оспорва жалбата по същество, без да излага съображения по наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски.
При преценка налице ли са основания за допускане на касационно обжалване съдът съобрази следното:
Апелативният съд е приел, че са предявени обективно кумулативно и пасивно субективно съединени искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл. 124, ал. 1 ГПК, във връзка с § 5 ПЗР на Закона за вероизповеданията. Изложени са съображения, че за да настъпи реституция по силата на Закона, следва да са налице следните предпоставки: – имотът да е бил собственост на вероизповеданието, което се позовава на реституционния ефект; да е одържавен, отчужден, конфискуван, или незаконно отнет на основания по изчерпателно посочените Закони; да е собственост на държавата, общините, обществени организации или на техни фирми, или на еднолични дружества по чл. 61 от Търговския закон; да съществува реално до размерите, в които е отчужден. Счетено е, че в настоящият случай липсва последната предпоставка, за да настъпи реституционният ефект – ex lege – имотът не съществува реално до размерите, в които е отчужден. Прието е за установено, че спорният имот е бил придобит през 1937 г. от лице, на което ищецът е правоприемник, както и, че през 1966 г. този имот е бил отчужден от него по реда на З., т.е. спорният имот към момента на отчуждаването е бил негова собственост и е бил отчужден на някое от основанията, визирани с нормата на § 5, ал. 1 от ПЗР на ЗВ. Проследено е отреждането на имота по регулационните планове и е установено, че към датата на влизане в сила на ЗВ /02.01.2003 г./, бивш имот пл. № 12 от кв. 10 по плана на [населено място] е част от дворно място от 765 кв. м., съставляващо имот пл. № 911 от кв. 10 по плана на С. – [населено място], одобрен със Заповед № ОА – 1927/29.12.2000 г., за част от който е отреден парцел ХІІ-Базар и подход-църква, а останалата част е включена в парцел Х- 909, а по кадастралната карта на [населено място], одобрена със Заповед № РД – 18 – 48/03.06.2009 г. – част от ПИ с идентификатор № 56784.579.781, актуван с акт за частна общинска собственост №.629./05.04.2001 г., на основание чл. 2, ал. 1, т. 4 от ЗОС, във вр. с § 7 от ПЗР на З., като стар имот пл. № 12 не е заснет като самостоятелен по действащата кадастрална карта на [населено място]. При така възприетите факти е направен извод, че имот пл. № 12, за който ищецът претендира да е собственик, е загубил своето самостоятелно съществуване и не може да се признае, че съществува реално до размерите, в които е бил отчужден. Липсва едно от изискванията в законовата разпоредба за реституция „ex lege” на имота – последният не съществува в реалния си към отчуждаването вид и исковете са неоснователни.
К. Пловдивска епархия /Митрополия/ поставя следния материално-правен въпрос: „Съставлява ли пречка за реституция по § 5, ал.1 ПЗР ЗВ и по реда на ЗВСОНИ обстоятелството, че към момента на влизане в сила на ЗВ /2.01.2003 г./ отчужденият имот е претърпял благоустройствени промени, поради които не е нанесен в кадастралната карта и заедно с друг имот образува общ, нанесен в кадастралната карта имот, при положение, че отчужденият имот не е застроен /в имота попада само част от постройка с временен статут/ и от отчуждения имот може да се образува самостоятелен урегулиран поземлен имот съгласно правилата на устройството на територията?”.
Приложената от касатора практика на ВКС по решение № 100/22.04.2013 г. по гр.д. № 825/2012 г., І г.о. и решение № 567/21.06.2010 г. по гр.д. № 1112/2009 г., І г.о. дава тълкуване, че промяната на предназначението на имота и обединяването му с други имоти, т.е. когато той не съществува като самостоятелна кадастрална единица, не е пречка за възстановяването му по ЗВСОНИ, стига той да е останал незастроен и върху него да не са проведени благоустройствени мероприятия. В хипотезата на § 5 ПЗР ЗВ възстановяването на собствеността е по реда на ЗВСОНИ, поради което даденото тълкуване на законовата предпоставка имотът да съществува в размерите, в които е отчужден, е приложимо и в настоящия случай. Изводът на въззивния съд, че щом стар имот пл. № 12 не е заснет като самостоятелен по действащата кадастрална карта на [населено място] е загубил своето самостоятелно съществуване и не може да се признае, че съществува реално до размерите, в които е бил отчужден е направен в противоречие с практиката на ВКС, поради което е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 264 от 8.05.2014 г., постановено по гр.д. № 95 по описа за 2014 г. на Апелативен съд-П..
В едноседмичен срок от съобщението касаторът Пловдивска епархия /Митрополия/ да представи доказателства за внесена по сметка на Върховния касационен съд на Република България държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 553.00 лв.
При неизпълнение в срока касационното производство ще бъде прекратено.
Делото да се докладва при изпълнение на указанията или при изтичане на срока.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: