3
гр. д. № 3831/2013 г. ВКС на РБ, ГК, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 338
София, 15.07.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 8 юли две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваната от съдия Ж. Силдарева ч. гр. д. № 3831/2013 г.
Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК.
Образувано е по подадена от адв. Е. П. частна жалба срещу определение от 07.02.2013 г. по гр. д. № 15193/2011 г. на Софийски съд, ІІ бр. с-в. Определението е постановено в производство по чл. 248 ГПК като е изменено решение от 27.04.2010 г., постановено по делото в частта за разноските и на адв. П., действаща по делото като особен представител на ответника Н. Ц., е определено възнаграждение за въззивната инстанция в размер на 40 лв. и е задължена ищцата по делото Е. С. да внесе тази сума по сметка на СГС, а ответникът по иска е осъден да я заплати в полза на ищцата. Касационният довод е за неправилно определяне размера на възнаграждението, тъй като не е съобразен с нормите на Наредба № 1 от 2004 г. , изм. и доп. 2010 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по жалбата Е. С. не е взела становище по жалбата.
Частната касационната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна.
На ответника по Н. Ц. е бил назначен особен представител по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК – адв. Е. П. от САК. Въззивното производство по гр. д. № 15193/2011 г. на СГС е образувано по подадена от нея, в качеството й на особен представител на ответника Ц. въззивна жалба срещу първоинстанционно решение, с което е уважен предявения срещу него от Е. С. иск по чл. 124, ал. 3 СК и чл. 76, т. 9 ЗБДС.
След като в постановеното решение е отказано да се присъди възнаграждение на особения представител за въззивната инстанция, с обжалваното определение, постановено в производство по чл. 284 ГПК, е изменено решението в частта за разноските и на особения представител е определено и присъдено възнаграждение в размер на 40 лв.
Основателен е доводът, че възнаграждение за особения представител следва да се определи при съобразяване на минималните размери за адвокатски възнаграждения, установени в Наредба № 1/2004 г.
Неправилно съдът е приел, че тази Наредба намира приложение само в случаите на свободно договаряне на представител. От това е намерил, че сам следва да определи дължимото възнаграждение, при което се е съобразил с размера на възнаграждението определено от първоинстанционния съд и го е намалил половина, считайки че така определен, той е справедлив и компенсиращ труда на особения представител.
Представителството по чл. 47, ал. 6 и чл. 48, ал. 2 ГПК се осъществява
на разноски на ищеца. Особеният представител на страната по разглеждания ред може да бъде само адвокат – арг. чл.32 ГПК. Той се назначава с акт на съда, от който произтича и неговата представителна власт по отношение на отсъстващата страна. По аргумент от чл.36, ал.1 ЗА това представителство е възмездно. Компетентен да определи размера на възнаграждението е също съдът, който назначава представителя и при условията на Наредба № 1/2004 г., приложима по аналогия съобразно § 1 от допълнителните й разпоредби. Съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за неоценяемите искове, определеният минимален размер на възнаграждението е 150 лв.
Като не е съобразил относимата нормативна уредба при определяне следващото се възнаграждение, съдът е постановил незаконосъобразен съдебен акт, което е основание за отмяната му. Вместо него следва да бъде постановено друго. Възнаграждението на назначения особен представител ще бъде определено в размер на 150 лв. съобразно установеното в чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 47, ал. 6 във вр. с чл. 78 ГПК ще следва да се задължи ищцата по иска Е. Р. С., да внесе тази сума по сметка на СГС в седмодневен срок от получаване на съобщението, както и да се осъди представляваното лице, ответник по иска, Н. Ц. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати на Е. С. още сумата от 150 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определение от 07.02.2013 г. по гр. д. № 15193/2011 г. на Софийски съд, ІІ бр. с-в и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОПРЕДЕЛЯ на адв. Е. Б. П. от САК адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция по гр. д. № 15193/2011 г. на СГС, ІІ бр. с-в в размер на 150 лв.
ЗАДЪЛЖАВА Е. Р. С., ЕГН [ЕГН], от [населено място], ж. к. М. – 3, [жилищен адрес] да внесе по сметка на СГС сумата 150 лв., възнаграждение за особен представител в 7-мо дневен срок от получаване на настоящото определение. След внасянето му възнаграждението да се изплати на адв. П..
ОСЪЖДА Н. И. Ц., ЕГН № [ЕГН], от [населено място], ж. к. Х. Д., [жилищен адрес] да заплати на Е. Р. С. сумата 150 (сто и петдесет) лв., разноски по делото за въззивната инстанция.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: