О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
гр. София, 17.05.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми април през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
като изслуша докладваното от съдия Боян Балевски ч. т. дело № 306 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на пълномощника на З. „Б”АД София срещу определение № 3* от 11.03.2010г. по ч. гр. д. № 265/2010г. на Софийски градски съд , с което се потвърждава определение от 08.12.2009 г. по гр. д. № 49679/2009г. на СРС, с което е прекратено производството по иска на касатора и е върната исковата молба, поради непредставяне в срок от страна на ищеца на доказателства за внасяне на държавна такса по иска.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение.
Допускането на касационно обжалване на съдебния акт е обосновано с основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в законния едноседмичен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, ГПК.
За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава определение за прекратяване на производството по иска на касатора и връщане на исковата молба въззивният съд е преценил, че ищецоът не е представил в дадения му от съда срок доказателства за внасяне на държавна такса по конкретното дело.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за делото и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. В случая релевантният за спора въпрос се отнася до това, следва ли съдът да върне исковата молба при представяне на документ за внасяне на държавна такса , от съдържанието на който не се установява, че същата е внесена от страна на конкретния ищец по конкретния иск.
Доводът на касатора е , че този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Съгласно законовата разпоредба на чл. 128, т.2 от ГПК се изисква към всяка искова молба по конкретен иск да се приложи документ за внесена държавна такса, размерът на която е винаги в зависимост от вида и евентуално цената на спорното право. Представянето на документ, в който липсват данни за това на какво основание е плащането и от кого изключва възможността да се приеме, че е изпълнено задължението на ищеца да внесе държавна такса по конкретната искова молба. Не са налице основания да се приеме, че този правен въпрос е от значение за правилното прилагане на закона и за развитие на правото, съответно основание за допускане на касация по т.3 на чл.280 ал.1 ГПК при положение, че е налице ясна законова разпоредба и практика на съдилищата в тази насока.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3* от 11.03.2010г. по ч. гр. д. № 265/2010г. на Софийски градски съд ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: