ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338
гр. София 18 юли година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 24.01.2018 (двадесет и четвърти януари две хиляди и осемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 209 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна касационна жалба с вх. № 159 178/27.11.2017 година, подадена от [фирма] [населено място], срещу въззивно определение № 28 608/03.11.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-15 състав, постановено по ч. гр. д. № 8675/2017 година.
С обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е отменил определение № 121 908/17.05.2017 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 33-ти състав, постановено по гр. д. № 37 141/2016 година, с което е оставена без уважение подадената от С. И. И. молба с вх. № 5 038 231/15.03.2017 година по чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 46 328/24.02.2017 година в частта му за разноските. След отмяната е постановено ново определение, с което решение № 46 328/24.02.2017 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 33-ти състав, постановено по гр. д. № 37 141/2016 година е отменено в частта му, с която С. И. И. е осъден да заплати на [фирма] [населено място] сумата от 100.00 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение и [фирма] [населено място] е осъдена да заплати на И. сумата от 980.85 лева разноски в първоинстанционното производство и сумата от 315.00 лева представляваща направени във въззивното производство, в което е постановено обжалваното определение, съдебни разноски.
В частната касационна жалба са изложени твърдения за това, че обжалваното определение е постановено в нарушение на закона и при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е довело и до неговата необоснованост. Поискано е същото да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което подадената от С. И. И. молба с вх. № 5 038 231/15.03.2017 година за изменение на решение № 46 328/24.02.2017 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 33-ти състав, постановено по гр. д. № 37 141/2016 година в частта му за разноските да бъде оставена без уважение. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК [фирма] [населено място] твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на определението на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба С. И. И. е подал отговор на същата с вх. № 1440/05.01.2018 година, в който е изложил твърдения, че не са налице предпоставки за допускане на определение № 28 608/03.11.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-15 състав, постановено по ч. гр. д. № 8675/2017 година до касационно обжалване и затова такова не трябва да бъде допускано. В случай, че такова бъде допуснато касационно жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано тя да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
[фирма] [населено място] е била уведомена за обжалваното определение на 17.11.2017 година, а подадената от нея срещу същото частна касационна жалба е с вх. № 159 178/27.11.2017 година. Предвид на това жалбата е подадена в предвидения от чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
За да постанови обжалваното определение съставът на Софийски градски съд е приел, че с отговора на исковата молба ответникът [фирма] [населено място] действително бил заявил признание на предявеният от И. отрицателен установителен иск, за недължимост на сумата от 7271.28 лева поради изтекла погасителна давност, но това признание не било достатъчно за приложение на последиците по чл. 78, ал. 2 от ГПК, тъй като посочената разпоредба предвиждала и кумулативно изискване ответникът да не е дал повод за образуване на исковото производство, а дори само от представената с исковата молба фактура се установявало, че и след изтичането на давностните срокове по отношение на процесното [фирма] [населено място] е претендирала плащането му от И., включително с предупреждение за предприемане на действия по принудителното изпълнение на вземането. Това било достатъчно за да обуслови извода, че преди образуването на първоинстанционното исково производство между страните бил възникнал правен спор, който е обусловил правния интерес на И. от предявения отрицателен установителен иск, а освен това предпоставяло че уважаването на иска в приложение на общото правило на чл. 78, ал. 1 от ГПК пораждало вземане на ищеца срещу ответника за възстановяване на направените за разглеждането на този иск разноски. Възраженията на [фирма] [населено място], че не е предприело действия по принудително изпълнение на вземането му срещу С. И. И. преди предявяването на отрицателния установителен иск не обуславяли различни изводи, тъй като наличието на правен спор относно дължимостта на парични вземания не било обусловено от предприемането на решение № 46 328/24.02.2017 година съдебни действия от кредитора за принудително удовлетворяване на вземанията, а да се приемело обратното означавало, че отрицателните установителни искове с предмет парични вземания ще са винаги недопустими.
[фирма] [населено място] сочи, че с обжалваното определение съставът на Софийски градски съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за отговорността на ответника за разноски по чл. 78, ал. 1 от ГПК по иск за несъществуване на вземането, когато то е погасено по давност и ответникът е признал иска, по който въпрос определението противоречи на определение № 300/26.06.2013 година, постановено по ч. гр. д. № 2274/2013 година по описа на ВКС, ГК, І г. о., и който въпрос е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Касационното обжалване следва да бъде допуснато, тъй като поставеният правен въпрос обуславя решението по делото и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. При това следва да се има предвид, че само по себе си наличието на материалното правоотношение между страните и възникналия между тях извънсъдебен спор за съществуването на възникналото въз основа на него вземане, не води непременно до възникване на правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск за недължимостта му. Кредиторът има право да претендира вземането си от длъжника и ако го получи то ще е надлежно, дори и ако плащането е направено след изтичането на давността за вземането (чл. 118 от ЗЗД). Същевременно той не е задължен да съобразява изтеклата в полза на длъжника погасителна давност и сам да намалява размера на претенцията си с евентуално погасената по давност част от задължението. Затова отправената до длъжника извънсъдебна покана да плати, дори и за съдържа изявление, че ще бъдат предприети мерки за съдебното установяване на вземането и принудителното му реализиране, сама по себе си не е повод за предявяване на иск за несъществуване на вземането и не влече отговорност за разноски при признаването на иска до изтичането на срока за отговор на исковата молба, но влече отговорност за вреди при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност или вземането е било прехвърлено без цесионерът да е бил уведомен за позоваването на давност от страна на длъжника. Доколкото кредиторът има право да иска плащане на задължението си, при това без да е задължен да съобразява същото с изтеклата в полза на длъжника погасителна давност, тези негови действия сами по себе си не могат да обосноват отговорността му за разноски по предявен от длъжника иск за недължимост на вземането. Отговорността на кредитора за извършените от длъжника съдебни и деловодни разноски ще възникне, в случай че той предяви иск или се снабди с изпълнителен титул за вземането си, като оспорва направеното от длъжника основателно възражение за изтекла погасителна давност или пък оспори предявения основателен иск за недължимост на вземането поради изтекла погасителна давност. По начало давността е забрана да се реализира принудително изпълнение на вземането, но наред с това тя е забрана да бъде установено неговото съществуване или несъществуване, тъй като то може да е погасено и длъжникът да се е лишил добросъвестно от издадените разписки. В случаите когато кредиторът се е снабдил с изпълнителен титул и е предприел действия по принудително изпълнение, които длъжникът оспорва поради изтекла давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 от ГПК иск не е съществуването или несъществуването на вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания и спирания на давността. Когато същият иск е предявен по общия ред и претендиращият кредитор няма право на принудително изпълнение, предмет на делото е забраната да се установява съществуването или несъществуването на вземането. Ако този иск е основателен, ответникът дължи разноски, защото е оспорил иска с твърдения, че давностният срок е по-дълъг или течението му е спирано и/или прекъсвано.
С оглед на това при действието на ГПК (отм.) иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (например да спре занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо. Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
При така дадения отговор на правния въпрос частната жалба е основателна. Правилно съставът на Софийски градски съд е приел, че предявеният иск е за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност, както и че [фирма] [населено място] е поканило И. да го заплати с предупреждение, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране. Също правилно въззивният къс е приел, че [фирма] [населено място] е признало иска с отговора на исковата молба. В нарушение на закона обаче е прието, че [фирма] [населено място] е дало повод за предявяването на иска с поканата до С. И. И. да плати и предупреждението, че при неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране. Тези действия нито са неправомерни, нито изправят длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск. При подобни обстоятелства правата на длъжника са гарантирани от отговорността на недобросъвестния кредитор за обезщетение на вредите от предявяването на последващи извънсъдебни претенции (от кредитора или негови универсални и частни правоприемници), след като длъжникът е направил възражение за изтекла погасителна давност.
Затова обжалваното определение следва да бъде отменено и да се постанови друго, с което подадената от С. И. И. молба с вх. № 5 038 231/15.03.2017 година за изменение на решение № 46 328/24.02.2017 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 33-ти състав, постановено по гр. д. № 37 141/2016 година в частта му за разноските да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение № 28 608/03.11.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-15 състав, постановено по ч. гр. д. № 8675/2017 година.
ОТМЕНЯ определение № 28 608/03.11.2017 година на Софийски градски съд, търговско отделение, VІ-15 състав, постановено по ч. гр. д. № 8675/2017 година и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от С. И. И. от [населено място],[жк], [жилищен адрес] вх. „Б“, ап. 29, с ЕГН [ЕГН] молба с вх. № 5 038 231/15.03.2017 година за изменение на решение № 46 328/24.02.2017 година на Софийския районен съд, І-во гражданско отделение, 33-ти състав, постановено по гр. д. № 37 141/2016 година в частта му за разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.