1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 19.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2972 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ЗД [фирма] против Решение № 1084 от 26.05.2014г. по в.гр.д.№ 1207/2015г. на САС, ГК, 8 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 12067/2013г. на СГС, ГО, 20 състав за уважаването на иска на К. Б. Ц. по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 9 000лв. до 17 000лв. Решението в частта за отмяна на решението на СГС и отхвърлянето на иска е влязло в сила.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на решението в обжалваната част поради произнасяне извън заявеното искане. Подържа се, че претендираното от ищцата обезщетение е в размер на 30 000лв. и без предприето увеличаване на цената по реда на чл.214 ГПК, въззивната инстанция приела, че справедливото обезщетение е 40 000лв., от който, размер при приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД, е редуцирана присъдената сума. Изложени са и съображения за неправилност на решението по въведеното от дружеството възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата пешеходка, като се поддържа, че приносът й следва да бъде определен в по-висок размер-3/5, а не 1/2 , както е приела въззивната инстанция. Касаторът се позовава и на неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Искането е за обезсилване или частична отмяна на решението и обезсилването, респ.отхвърляне на иска за разликата над 9 000лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по две групи въпроси: I. Представлява ли размерът на спорното материално субективно право част от предмета на делото; Допустимо ли е съдът да се произнася в мотивите на решението относно обстоятелства, които излизат извън предмета на делото и налице ли е в този случай недопустимо решение при условията на „свърх петитум“; допустимо ли е съдът в мотивите си да определи действителен размер на обезщетението за неимуществени вреди над размера, посочен в петитума на исковата молба; представлява ли определянето на действителен размер на обезщетението за неимуществени вреди над размера, посочен в петитума на исковата молба, произнасяне „свръх“ петитум; представлява ли произнасянето в мотивите относно обстоятелства, които излизат извън предмета на делото нарушение на принципите на диспозитивното начало, на състезателното начало и равенството на страните в процеса, и неправилно или недопустимо е в този случай съдебното решение. Посочената допълнителна предпоставка е по т.1 на чл.280,ал.1 ГПК с позоваване на цитирана практика по чл.290 ГПК. II. Съпоставянето на поведението на пострадалото лице с това на делинквента и отчитането на по-голям брой и тежест на допуснати нарушения, довели до настъпването на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице, обуславят ли определянето на по-голяма степен /процент/ на съпричиняване. Наличието на допълнителната предпоставка се обоснована с решението по т.д.№ 3540/2013г. на 1 т.о.
От насрещната страна е постъпил писмен отговор с който се оспорва наличието на предпоставките за допускане на обжалването и основателността на касационната жалба. Има искане за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл.38,ал.2 ЗА на адвоката, осъществил безплатна адвокатска защита.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е била сезирана с жалба на ответника срещу уважаването на иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди. Застрахователят се е позовал и на недопустимост на първоинстанционното решение по съображения, аналогични на изложените в настоящото производство. Въззивникът е искал обезсилване, съотв. отмяна на решението поради неправилно приложение на материалния закон-чл.52 ЗЗД и чл.51,ал.2 ЗЗД в частта за присъждане на обезщетение за обжалваната сума. Съставът на САС е счел, че посоченият от ищеца размер не лимитира правото на съда да определи в мотивите си размера на обезщетението по справедливост, но присъденото не следва да надхвърля претендираното, с което е обоснован извод за допустимост на първоинстанционния акт. Приел е, че определеното от СГС глобално обезщетение от 50 000лв. е завишено и не съответства на действителния размер установените неимуществени вреди, като е определил справедливия еквивалент в размер на 40 000лв. За основателно е счетено възражението на въззивника, че приносът на пострадалата е по висок от определения в степен на 1/5 от СГС. Обсъден е механизмът на настъпването на удара-при движение на заден ход с цел паркиране, застрахованият при ЗД [фирма] водач, е блъснал ищцата, която се е придвижвала по празното пространство на пътното платно, към което се е насочил водачът. Съпоставени са нарушенията на водача, счетено е, че единственото му такова е на разпоредбата на чл.40,ал.2 ЗДвП като не е осигурил непрекъснато наблюдение на пътя при движението на заден ход, и тези на ищцата, като е прието, че не е съобразила задълженията си по чл.5,ал.1,чл.108,ал.1,чл.113,ал.1,т.1,чл.114,т.1и 2 ЗДвП – внезапно пресякла пътното платно /обособеното от платното място за паркинг/, не ползвала тротоара, не съобразила движението и сигналите на приближаващото мпс и ограничената видимост. САС е изложил мотиви, че при отчитане на завишените изисквания към водачите, приносът следва да се определи наполовина, с оглед на което и при доброволно плащане от застрахователя на сумата 3 000лв., претенцията е приета за основателна за 17 000лв., което е обусловило потвърждаване на решението на СГС за уважаването на иска до този размер.
Неоснователността на искането за допускане на обжалването по първата група въпроси, предпоставени от становището на касатора за недопустимо произнасяне по непредявен иск поради определяне от съдилищата на справедливото обезщетение в паричен еквивалент, по-висок по размер от претендирания от ищцата, но намален по реда на чл.51,ал.2 ЗЗД поради принос на пострадалата така, че присъденото обезщетение не надвишава търсеното, произтича от необосноваване на сочената от касатора допълнителна предпоставка. В решение № 166 по т.д№ 43/2011г. на 1 т.о. е даден отговор на поставените от касатора въпроси в сходна хипотеза- диспозитивното начало на гражданския процес изисква съвпадения между петитума на предявения иск и диспозитива на решението; определеният цялостен размер на обезщетението в мотивите над заявения петитум и над присъдения с диспозитива не води до недопустимост на решението.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването по въпроса за определяне на степента на допринасяне за настъпване на увреждането при съпоставянето на поведението на двамата участника в пътната злополука, тъй като е необоснована тезата на касатора за противоречие на изводите на САС с цитираното решение на състав на търговска колегия на ВКС. Изрично въззивната инстанция е констатирала и мотивирала, че допуснатите от пешеходката нарушения по брой и тежест превишават нарушението на водача, като изводът за равна степен на съпричиняване е изведен от завишените изисквания към дисциплината на водачите с оглед обстоятелството, че пешеходците по правило са уязвимата страна при пътно произшествие.
С оглед изхода на производството касаторът следва да заплати на пълномощника на насрещната страна сумата 600 лв. разноски за адвокатска защита, за които списък по чл.80 ГПК не е представен, на основание чл.38,ал.1,т.2 ЗА във вр.с чл.7,ал.2,т.3 от Наредбата.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 1084 от 26.05.2014г. по в.гр.д.№ 1207/2015г. на САС, ГК, 8 състав в частта за потвърждаване на решението по гр.д.№ 12067/2013г. на СГС, ГО, 20 състав за уважаването на иска на К. Б. Ц. по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
Осъжда ЗК [фирма] да заплати на основание чл.36,ал.2 ЗА на адв. Р. М. П. -пълномощник на Б. Ц. сумата 600лв. разноски за производството.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: