О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 21.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 18.09.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 4153/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№34172/21.03.2013г.,подадена от В. С. П.,А. В. П. и М. В. П. против решение от 06.02.2013г. на Софийски градски съд,ВК,ІІ-Б отделение,постановено по в.гр.д.№10111/2012г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение от 23.08.2011г. на СРС,26 състав,постановено по гр.д.№34935/2008г. по описа на същия съд за отхвърляне на иска с правно основание член 109 от ЗС,предявен от първоначалната ищца Р. П. П. срещу Столична [община].
В изложението си,приложено към касационната жалба,касаторите заявяват,че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно член 280 ал.1 ,т.1,т.2 и т.3 от ГПК.
На първо място,съгласно съдържанието на изложението в пункт първо римско,касаторите посочват,че /цитирам/:
„Считаме,че съдът се е произнесъл по два съществени материалноправни въпроса,с които е решил изхода на спора,като допускането се обуславя от всичките три точки на чл.280,ал.1 на ГПК,както следва:
1.Основания по чл.280,ал.1т.1 ГПК:
Вторият мотив за отхвърляне на иска по член 109 от ЗС,/стр.4/,е че „сградата и приземното помещение са разрушени,поради което не може да има неоснователни действия на ответника,с които пречи или смущава каквито и да било права на въззивника”В него не се споменава нищо за претенциите ни към неразрушените части на имота,мазе/две помещения с отделни входове и с лице към централен [улица]/,идеалните части от цялата подземна неразрушена част на сградата/част от които над кота нула/ и особено идеалните части от мястото –УПИ 1-3,кв.242,Зона Б5-3,София,заради което [фирма] разруши незаконно сградата,за да постави съсобствениците пред свършен факт.С този мотив съдът не е зачел и се е произнесъл диаметрално противоположно на Определение №232 от 01.06.2010г. на ВКС,Второ гр.отд. по ч.гр.д.№133/2010г./л.50/,което е по същото дело.”
В точка втора на първо римско от изложението си,касаторите твърдят че са налице/цитирам/:
„2.Основания по чл.280,ал.1,т.2
а/Противоречиво тълкуване от съдилищата на релевантността на мораториума за спиране давността върху общински имоти след продажбата им на частни лица.”след което се посочва какво е възприето от съда и се сочат неправилни изводи в тази връзка по отношение на претенцията им за придобиване на имота по давност,което според последните противоречиви на цитираните решения,постановени от съдилища долустоящи на ВКС,за същия имот,при същите доказателства,но с други страни,едната от които е единият от касаторите В. П.,както и /цитирам отново/:
„б/Противоречиво тълкуване от съдилищата на въпроса,дали незаконното разрушаване само на надземна част от сградата води до загуба на правото на иск по чл.109 от ЗС”.
В точка второ римско от изложението си касаторите посочват/цитирам/:
„ІІ.Процесуалноправният въпрос от значение за изхода по делото е,че съдът не е дал вяра на наши твърдения,които сме доказали с документи и които ответникът не оспорва”,след което се навеждат доводи за допуснати нарушения при постановяване на въззивното решение,свързани с касационни оплаквания за необсъждане на възражения, изложени от последните.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по заявената претенция с правно основание член 109 от ЗС,от първоначалната ищца Р. П. П.,се твърди,че от 1967г. до момента на противозаконното му разрушаване,последната е владяла заедно със съпруга си и е придобила по давност приземно помещение с площ от 33 кв.м и мазе с площ от 16 кв.м,находящи се на административен адрес [населено място], [улица],както и 37/834ид.ч от основите на сградата,като в уточнителната молба се позовава на давност от 01.06.1996г. до 01.06.2006г.и тъй като, ответникът СО не изпълнил задълженията си по чл.195,ал.4 и чл.196 от ЗУТ,а ответникът [фирма] е разрушил имота и го е заградил и ищцата няма достъп до него, моли съда да осъди ответниците за възстановят имота в състоянието му преди разрушаването. С решението си първоинстанционният съд е отхвърлил иска срещу Столична община,а по отношение на ответника [фирма] производството по делото е прекратено и в тази му част решението е влязло в законна сила.За да потвърди решението на първоинстанционния съд за отхвърлянето предявения негаторен иск,въззивният съд е посочил,че активно легитимиран да предяви този иск е собственик на имот,за да защити правото си на собственост,като в тежест на същия е да установи че е притежавал това право.При анализа на доказателствата по делото,с оглед заявения период за придобиване на процесния имот по давност от първоначалния ищец-от 01.06.1996г. до 01.06.2006г.,съдът е стигнал до извода,че процесното помещение е било държавна,а след това общинска собственост,поради което за него е валидна забраната на член 86 от ЗС до 1990г.,а с влизане в сила на ЗДС и ЗОбС на 01.06.1996г. може да се придобива по давност частна държавна или частна общинска собственост,обаче с влизане в сила на мораториума на 31.05.2006г. се спира давностния срок за придобиване на такива имоти-продължен до 31.12.2011г..Съдът е посочил,че процесният имот е бил общинска собственост до замяната му,извършена по силата на договор от 26.09.2007г. с [фирма],чийто предмет,включва цялата сграда-апартаменти,мазета и тавани,т.е и процесното приземно помещение.С оглед на това,въззивният съд е приел,че наследодателят на В. П.,не е придобил по давност процесното помещение и правото му на собственост не може да премине в патримониума на наследниците му,поради което липсва активна процесуална легитимация за предявяване на иска по член 109 от ЗС.Освен това съдът,във връзка с установеното по делото,че сградата и процесното помещение да разрушени,е изразил становище,че в този случай не може да има неоснователни действия от страна на ответника,с които да пречи и нарушава упражняването на правото на собественост на ищеца,каквото право върху имота е установено,че последният не притежава.
Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,е този ,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото.Преди всичко, касаторът е длъжен за изложи точна и ясна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като ВКС не е задължен да го извежда от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.
Видно от цитираните по-горе, формулирани в точка първа, материалноправни въпроси в изложението на касаторите,разрешени според тях в противоречие с практиката на ВКС,решавани противоречиво от съдилищата и от значение за точното прилагане на закона,както и за развитието на правото/чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК/,освен че са неясни,обосновават предимно касационни оплаквания за неправилни изводи на въззивния съд,допуснати процесуални нарушения,несъобразяване на изводите по делото с решения,постановени по други спорове,близки до настоящия.Освен това се излагат твърдения за противоречиво тълкуване на мораториума за спиране на давността,което пак е от кръга на касационните оплаквания по смисъла на член 281,т.3 от ГПК,които са различни от основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение съгласно предвиденото в разпоредбата на член 280,ал.1 ГПК.Това е така,защото преценка за законосъобразност на въззивното решение ще се направи след допускането му до касационно обжалване,производството по реда на член 290 от ГПК.
В изложението си,касаторите поставят като правен въпрос,разрешен с обжалваното въззивно решение, връзката между съществуването на имота,т.е. неговото разрушаване и в този случай липса на нарушение на правото на собственост върху несъществуващия обект,който е неотносим към решаващите мотиви на въззивния съд,тъй като последните се отнасят до липсата на активна легитимация по предявената от ищеца претенция по член 109 от ЗС,а именно,че последният не се легитимира като собственик на процесния имот.
Ето защо,при липсата на ясно и точно формулирани от касаторите правни въпроси,които са от значение за изхода на делото и които са обусловили правните изводи на съда,както и на наличие на такива,явяващи се неотносими към решаващите изводи на съда,това ,само по себе си, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без са се обсъждат допълнителните основания за това.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.02.2013г. на Софийски градски съд,ВК,ІІ-Б отд.,постановено по гр.д.№10111/2012г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: