О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 23.06.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на втори юни, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№350 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Й. Г. срещу решение №2231 от 03.12.2014 г. по в.гр.д.№3238/2013 г. на Софийски апелативен съд. С решението в обжалваната му част е отменено решение от 24.03.2014 г. по гр.д.№8883/13 г. на СГС, ГО, I-12 с-в, в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на Д. Й. Г. разликата над сумата от 25 000 лв. до 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, вместо което искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за посочената разлика и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил в достатъчна степен вида и характера на претърпените от ищцата към момента на деликта и след това, болки и страдания и тяхната степен и интензитет, с оглед което решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК, общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по материалноправния въпрос, доуточнен от настоящата инстанция съобразно т.1 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК на ВКС – за критериите по чл.52 от ЗЗД за определяне на справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди и влияе ли се последният от икономическата конюнктура в страната към момента на увреждането, за който въпрос се твърди, че е решен в противоречие с практиката на ВКС – ППВС №4/68 г.
Ответникът по касация ЗК [фирма] заявява становище за липса на основания за допускане до касационно обжалване, евентуално за неоснователност на жалбата, като претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения от закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови решението в обжалваната част, с която искът по чл.226, ал1. от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 25 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв., въззивният съд е приел, че с оглед възрастта на ищцата, вида и естеството на увреждането на засегнатия само в една от ставите крайник, интензивността и продължителността на претърпените болки и страдания, както и предвид неустановяването на твърдението за предстоящи операции, сравнително благоприятната прогноза и социално икономическите условия в страната, справедлив размер на обезщетение по смисъла на чл.52 от ЗЗД е сумата от 25 000 лв.
С оглед изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че постановеният от касатора въпрос е обусловил решаващата воля на съда, но в случая не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Съобразно дадените в т.II от Постановление №4/1968 г. на Пленума на ВС разяснения, понятието „справедливост” по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид при определяне на размера на обезщетението – такива при телесните увреждания могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и др., като от значение са и редица друго обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди. От друга страна в задължителната съдебна практика на ВКС /обективирана в служебно известните на настоящия състав решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК – решение № 83 от 06.07.2009 г. по т.д. № 795/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение №151 от 12.11.2013 г. по т.д. №486/2012г., ТК, ІІ т.о., решение №130 от 09.07.2013 г. по т.д. № 669/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., и др./ се приема, че при определяне на справедливото обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от лице в резултат на причинени му от деликт телесни увреждания, следва да се вземат предвид, както характерът и тежестта на увреждането, интензитетът и продължителността на претърпените физически и емоционални болки и страдания, и прогнозите за отзвучаването им, така и икономическото състояние в страната към момента на увреждането, израз на което са и установените лимити на отговорност на застрахователя към този момент. В случая при определяне на размера на справедливото обезщетение въззивният съд е взел предвид и е съобразил посочените критерии, поради което не е налице твърдяното отклонение от практиката на ВКС, а касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото, Д. Й. Г. следва да бъде осъдена да заплати на ответника по касация сумата от 1 280 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №2231 от 03.12.2014 г. по в.гр.д.№3238/2013 г. на Софийски апелативен съд, в частта му, с която е отменено решение от 24.03.2014 г. по гр.д.№8883/13 г. на СГС, ГО, I-12 с-в, в частта, с която ЗК [фирма] е осъдено да заплати на Д. Й. Г. разликата над сумата от 25 000 лв. до 30 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди в резултат на ПТП, вместо което искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за посочената разлика и е потвърдено първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл.226, ал.1 от КЗ е отхвърлен за разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния предявен размер от 40 000 лв.
ОСЪЖДА Д. Й. Г. [ЕГН] да заплати на ЗК [фирма],[ЕИК] сумата от 1 280 лв. разноски.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.