ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 338
[населено място], 23.07.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,
първо отделение , в закрито заседание на трети юли две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева ч.т.д. № 1270/2018 година.
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на Т. А. Г. против определение № 555 от 12.12.2017г. по т.д. № 700/17г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – „Бългериън дивелопмънт 07″ООД, [населено място], чрез пълномощника си – Зл. О. е на становище, че не са налице предпоставки за допускане на определението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С определението, предмет на обжалване, състав на Пловдивски апелативен съд, е потвърдил определение № 1083 от 19.09.2017 г. по т.д. № 177/2017 г.на Старозагорски окръжен съд, с което е била оставена без разглеждане частната жалба на Т. А. срещу протоколно определение от 05.09.2017г., постановено по същото дело, с което е оставено без разглеждане искането на съдружника Т. Г.- да не се дава ход на делото, производството по същото да бъде прекратено алтернативно – производството да бъде спряно на основание чл.229, ал. 1, т.5 ГПК, както и определението с което е даден ход на устните състезания. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел за правилна преценката на първостепенния съд да остави без разглеждане подадената от Т. Г. частна жалба, тъй като тя я е подала в качеството й на съдружник в „Кооперативен пазар“ООД^, като е поддържала, че е била избрана за управител, но след справка в търговския регистър е установено, че същата не е вписана като управител на дружеството, а като такова лице е вписан С. К.. Мотивирано е още, че освен подадена от лице без представителна власт, същата частна жалба е била насочена против определение, с което съдът е оставил без разглеждане възражението за даване ход на делото, производството |по същото да бъде прекратено, както и определението, с което е даден ход на устните състезания, като е посочено, че това определение не е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.274, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК. Частният касатор е инкорпорирал изложението си в частната касационна жалба, като е поддържал наличие на предпоставки по чл.280, ал.1, т.1-3 и ал.2, пред.З-то ГПК. по отношение на основание обозначено от страната като 280,ал.1 ГПК е посочено, че обжалваното определение противоречи на актове на Конституционния съд и на Европейския съд по правата на човека. Това разбиране пространно е развито като са сочени конкретни решения на КС, чието съдържание относимо към защитата право на собственост и правото на защита на правата въобще е разглеждано подробно. Посочено е още противоречие с изброени съдебни актове на ВКС, с което касаторът е заявил, че било прието по приложение разпоредбата на чл.140, ал.4 ТЗ, че решенията на ОСС по отношение освобождаване на управителя и избор на нов имали незабавно действие за съдружниците. Поддържано е още и основанието по чл.280, ал.2 ГПК като е сочен довод за недопустимост на акта, изведен от това, че въззивният съд „ се произнесъл недопустимо вместо да процедира жалбата“. Заявено е, че определението било и очевидно неправилно като отново са повторени доводите за противоречие с конкретни текстове на конституцията на РБ и практика на ЕСПЧ, Други доводи не са развити.
Частният касатор Г. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 и 2 ГПК. Същата по основанията по чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК не е поставила правен въпрос, който съставлява общо основание за допускане на касационно обжалване. Липсата на правен въпрос е достатъчна за да се приеме, че не е налице соченото основание, без да се обсъждат допълнителните доводи- арг. т. 1 ТРОСГТК № 1 /09г. Извън това изложението свързано с поддържан допълнителен критерий е изцяло неотносимо към предмета на спор. Както бе посочено по-горе въззивният съд е оставил без разглеждане жалбата на Г., поради-] същата не може да представлява дружество ,, Кооперативен пазар ООД, в който е била съдружник, тъй като не е вписана в TP като управител и поради това, че определението, което се обжалва не е от кръга определения подлежащи на инстанционен контрол по смисъла на чл.274, ал.2 ГПК. С оглед тези решаващи мотиви, ирелевантни са сочените решения на Конституционния съд на РБ, които не разрешават въпроси, свързани с представителството пред съд на ООД и възможността на съдружник да извършва процесуални действия от името на дружеството, нито обосновават обжалваемост на определенията по движение на делото. Още по-малко тези въпроси са разглеждани и в сочената пространно практика на ЕСПЧ, които освен останалото не обосновават и извод за наличие предпоставки по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Не се обосновава довод и за противоречие с цитираните многобройни актове на ВКС, тъй като съдът изобщо не е разглеждал действието на избора на нов управител между съдружниците.
едноинстанционно производство, се развива гражданското
Не обосновава недопустимост на акта, противоречивото разбиране на частният касатор Г., че съдът се произнесъл като въззивен съд и „не е процедирал жалбата“. Доводите са правно несъстоятелни, с оглед оплакването към тях- че ако приемем възможността на въззивният съд да се произнася по допустимостта на жалбите, с които е сезиран, означавало вместо триинстанционно, да се въведе Процесуалните правила, по които съдопроизводство са установени норми от правопорядъка и само съобразно тях се осъществява правораздаването, а не според разбирането и желанията на страната.
Касаторът е поддържал като селективен критерий основанието по чл.280, ал.2, предл.З-то ГПК. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко ус-т нарушение на процесуално правило, когато в резултат на от нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.З ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.З-то ГПК. Кореспондиращо на задължението за обосноваване на касационен довод пр чл.281, т.З ГПК, очевидната неправилност също изисква обосноваването й от страната, а не служебното й установяване от съда, при това би била релевантна само в случай на аналогично развит касационен довод по чл.281,т.З ГПК в касационната жалба. Допустимостта й на основание селектиране на касационните жалби се обосновава именно с това, че извършваната последващо, по същество, проверка на касационните доводи, вече в съответствие с действително осъществилите се процесуални действия на съда и страните, действителното съдържание на събраните доказателства и установимите въз основа на тях релевантни факти, би могла да не потвърди извода за неправилност.
С оглед така определеното правно съдържание на поддържаното от страната основание се налага извод, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2 предл.З-то ГПК. Това основание, в случая, частният касатор пространно е извел от обстоятелства, сочени като негови възприятия и твърдения, несъобразени от въззивния съд, т.е. с доводи за неправилност, а не за очевидна неправилност. Този извод се налага, с оглед изложението, което в по-голямата си част съдържа очертаване на противоречие намерено от касатора с нарушаване достъпа му до съд, каето както вече бе отбелязано не е и налице и с актове на ЕСПЧ, чиято релевантност към соченото основание не е и посочена от страната.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на определението на СГС. На основание чл.78,ал.З ГПК на ответника по касация следва да бъдат присъдени поисканите и установени като заплатени разноски в размер на 600лв.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 555 от 12.12.2017г. по т.д. № 700/17г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА Т. А. Г. да заплати на „Бългериън дивелопмънт 07″ООД, [населено място], направените по делото разноски в размер на 600лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ