О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 25.05.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 07.03.2017 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2532 /2016 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на [фирма], гр.София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1189 от 13.06.2016 г.,по в.гр.д.№ 3962/2015 г., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 03.11.2014 г., по гр.д.№ 7848/2013 г. за уважаване на предявените от М. Т. К. срещу настоящия касатор, в качеството му на ответник, обективно кумулативно съединени искове по чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 18 000 евро и по чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата 7 884 евро, заедно със законната лихва върху тези суми, начиная от 10.06.2013 г., до окончателното им изплащане и разноски за двете инстанции в общ размер от 7179 лв.
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1,т .3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото въпроси на материалното право, свързани с приложението на чл.20 ЗЗД: 1.” Следва ли да се тълкува отделна уговорка в протокол между страните по договор самостоятелно и без да се вземат предвид уговорките в договора между тях, респективно може ли с приемо- предавателен протокол да се уговорят задължения и отговорности, които противоречат на основания договор?”; 2.”Как следва да се прецени последния абзац от процесния протокол, при положение, че същият противоречи на предходен абзац и двата заедно се обезсмислят?” и 3. „Валидно ли е поемането на задължение да се „върне” сума, за която няма данни и доказателства да е получена?”
Позовавайки се на отсъствие на формирана по реда на чл.290 и сл. ГПК задължителна за съдилищата практика по поставените въпроси, касаторът поддържа, че същите са от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът по касационната жалба в срока по чл.287, ал.1 ГПК е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК, като при условията на евентуалност е изразил несъгласие и с въведените касационни основания, излагайки подробни писмени съображения.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид доводите на страните и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
І. По допустимостта на касационната жалба:
Касационната жалба, отговаряща на формалните изисквания на процесуалния закон за редовността и, е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, но е частично допустима – единствено по отношение на въззивното решение по предявения иск с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД. В останалата и част, относно въззивното решение на Софийски апелативен съд, по обективно съединения иск с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД касационната жалба е процесуално недопустима и следва да бъде оставена разглеждане, тъй като цената на същия от 7 884 евро е под установения от законодателя в чл. 280, ал.2 ГПК минимум от 20 000 лева за търговски дела / ДВ бр. 50/2015 г./. Разглежданото дело, по което обжалваното въззивно решение е постановено, несъмнено попада в сочената категория, предвид обхвата на понятието „търговско дело”- по-широк от този на „търговска сделка“ и „търговски спор“ по см. на чл. 365, т.1-т.5 ГПК, според последователната непротиворечива практика на ВКС. Поради това и последната квалифицира всяко дело, имащо за предмет спор с участие на търговец, свързан изцяло или отчасти с регулирани от обективното търговско право отношения като търговско. Съобразено възприетото разрешение и обстоятелството, че претенцията за неустойка в случая произтича от неизпълнено задължение по договор със смесен фактически състав – елементи на изработка и на продажба, който може да бъде определен като презумптивна търговска сделка по см. на чл.286, ал.3 ТЗ, поради безспорната му обвързаност с упражнявания от ответника – търговец предмет на дейност, обосновават правен извод за търговския характер на делото.
ІІ. По искането за достъп до касация:
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените от касатора въпроси, свързан с тълкуване на договорните клаузи и установяване действителната воля и отношения между страните по сключения помежду им договор за строителство и продажба, несъмнено е значим за делото по см. на задължителните постановки в т.1 на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС – включен е в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на предявения иск и е обусловил правната воля на съда, обективирана в обжалваното въззивно решение, а чрез нея и постановения краен правен резултат.
Недоказано по отношение на същия е селективното основание по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, поддържано от касатора.
Съгласно задължителните постановки в т.4 на ТР №1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалвано въззивно решение, ще е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й, с оглед настъпили изменения в законодателството и обществените условия при което е формирана, а за развитие на правото – когато приложимата правна норма е неясна, непълна или вътрешно противоречива и чрез корективното и тълкуване ще се изясни съдържанието и. В случая изложението на жалбоподателя по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не съдържа твърдения за наличие на някоя от тези хипотези. Същевременно по приложението на чл.20 ЗЗД е формирана задължителна практика, изразена в служебно известните на настоящия съдебен състав решения на ВКС: № 89/17.07.2009г., по т. д. № 523/2008 г. на II т. о.; № 81/ 7.07 . 2009 г., по т. д. № 761/2008 г. на I т. о.; № 546/23.07.2010 г., по гр. д. № 856/2009 г. на IV г. о.;№ 151/5.10.2010 г. , по т.д. № 1035/2009 г.; № 89/ 17.07.2009 г., II т. о.; № 115 / 01.11.2010 г., I т.о. и мн.др., по отношение на която не съществува обективно основание да бъде изоставена, за да бъде възприета различна, което само по себе си изключва приложението на визирания критерий за селекция. Отделен остава въпросът, че с тази задължителна практика, която е в см., че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, вкл. относно обема на правата и обектите, които следва да се придобият по силата на конкретно сключен между страните договор строеж върху недвижим имот срещу задължение за построяване на жилище и продажбата му, имащ смесен фактически състав, то действителната обща воля на съконтрахентите се установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от спазване на въведените с чл. 20 ЗЗД критерии, вкл. по отношение съдържанието на допълнителните приложения към договора, използваните в него понятия, които при определените в закона предпоставки може да се различава от законовата дефиниция на същите и да е съобразено с обичая, Софийски апелативен съд изцяло се е съобразил, обсъждайки отделните уговорки в процесния предварителен договор във връзка едни с други и всяка една в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед неговата цел, клаузите на последвалия го нотариален акт за прехвърляне обекта в „груб строеж” и тези на подписания двустранно протокол за предаване владението на имота на ищеца, както обичаите в практиката.
Що се касае до правилността на изградените фактическите констатации, въз основа на така извършеното тълкуване, които всъщност касаторът оспорва, то дори и доводите му за необоснованост да са евентуално основателни, като порок относим към основанията по чл. 281, т.3 ГПК същият не подлежи на обсъждане в производството по чл.288 ГПК, в което на преценка подлежат само правните изводи на решаващия съд, но не и правилността на възприетите по делото факти.
Останалите поставени въпроси не притежават характеристика на правни по см. на цитираното по- горе ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, а са фактологически обусловени, т.е. разрешаването им е въз основа на преценката на конкретния доказателствен материал по делото, а не с оглед тълкуване на конкретната приложима правна норма, поради което не попадат в обхвата на чл. 280, ал. 1 ГПК. При отсъствие на общото основание за допускане за допускане на касационно обжалване, съставът на касационната инстанция няма задължение да разглежда допълнителния критерий за селекция, според т.1 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за касационното производство, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК, съставът на касационната инстанция не се произнася по отговорността за същите.
Мотивиран от изложените съображения, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 1189 от 13.06.2016 г.,постановено по в.гр.д.№ 3962/2015 г., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: