О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 338
София, 26.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 3098 по описа за 2017 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, вр. § 74 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр.86/27.10.2017 г./, образувано по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. – двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на [фирма] /К. АД/ чрез гл. юрисконсулт Ем. М.-Б. срещу решение № 1541/04.07.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, девети състав по т.д. № 1616/2017 г., с което след отмяна на отхвърлително решение на Софийски градски съд /СГС/ е постановено решение, с което е признато за установено по възражението на Г. М. А. по чл.66 ал.6 З. срещу решение № З. 66-410/18.01.2016 г. на лицата, упражняващи пълномощията на синдик на К. АД /н/, че вземането на Г. А. за сумата от 78030.85 лв. с източник договор за преференциален безсрочен депозит № 87722/06.11.2012 г. и договор за цесия от 14.01.2015 г. е с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на К. АД /н/ по чл.94 ал.1 т.4 З. /редакция преди изменението с ДВ бр.62/14.08.2015 г./ и ДОПЪЛВА на основание чл.68 ал.3 З. списъка по чл.67 ал.2 З. на приетите вземания на кредиторите на К. АД /н/ досежно приетото вземане на Г. А. за заплащане на сумата от 78030.85 лв. с източник договор за преференциален безсрочен депозит № 87722/06.11.2012 г. и договор за цесия от 14.01.2015 г., включено под № 7314 и с клиентски № 61023 в списъка, като ОПРЕДЕЛЯ поредност на удовлетворяване на вземането в производството по несъстоятелност по чл.94 ал.1 т.4 З. /редакция преди изменението с ДВ бр.62/14.08.2015 г./.
Касатърът поддържа оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК. В изложението си формулира следните въпроси: По чл.280 ал.1 т.2 ГПК: „1.Дали цесионерът е и вложител по смисъла на З.? По чл.280 ал.1 т.3 ГПК: 1. Прехвърли ми ли са личните неимуществени права, които притежава ВЛОЖИТЕЛЯ според дефиницията на §1, т.4 от ДР на Закона за банковата несъстоятелност, в това число и реда за удовлетворяване по (чл.94, ал.1, т.4 от ЗНБ /в редакцията на закона, преди изменението му от 14.08.2015 г./ при прехвърляне на вземане по реда на чл.99 и следващите от ЗЗД? 2. Може ли да се приеме, че смисълът, който законодателят е вложил в текста по чл.94, ал.1, т.4 З. /в редакцията на закона, преди изменението му от 14.08.2015 г./: „… вземания, за които фондът се е суброгирал, и вземания на вложители, които не са покрити от системата за гарантиране на влогове“ е предвиден ред за удовлетворяване само за Фонда за гарантиране на влоговете в банките /ФГВБ/ при условията на суброгация и само за вложители, които са били с гарантирани вземания по чл.4 от Закона за гарантиране на влоговете в банките – отменя / в редакцията на закона ДВ 109/2001 г./? 3. Коя правна норма е приложима при извършване на разпределение от синдика на осребреното имущество по чл.94, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност /преди изменението му с ДВ бр.62 от 14.08.2015 г./ за кредиторите цесионери – правната норма на чл.94, ал.1, т.4 З. или правната норма на чл.94, ал.1, т.7 З.?“ По чл.280 ал.1 т.1 ГПК: „1. Може ли да се приеме, че в съдебното производство по чл.68 ал.1 З., участващият в производството С. действа в качеството си на представляващ и управляващ банката в несъстоятелност съгласно чл.31 ал.1, т.1 и т.2 З. и като за страна ответник по делото следва да бъде конституирана [фирма] /н/? 2. Ако приемем, че страната в исковия процес /ответник в процеса/ по чл.68 ал.1 З. е всъщност банката – длъжник по спорното правоотношение представлявана от синдика, може ли синдикът да упълномощава лица по чл.32 ГПК част от които и юрисконсултите на банката в несъстоятелност?“
Ответникът по касационната жалба – Г. М. А. оспорва допускането й и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК, поради следните съображения:
За да постанови решението си, признаващо основателността на възражението на Г. А. по чл.66 ал.6 З., САС се е позовал на установените факти, по които липсва спор и пред СГС, и пред САС. Процесното вземане на Г. А. е придобито на основание договор за цесия от 14.01.2015 г., сключен с Барбоналия Е. с предмет прехвърляне на парично вземане към банката за сумата 93000 евро. Е. е имала преференциален безсрочен депозит № 87722/06.11.2012 г., от който е цедирала на Г. А. сумата 93000 евро, за което банката е уведомена със заявление от 30.01.2015 г., като със същото заявление е заявено и прихващане за друга сума. С влязло в сила решение от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/2016 г. на СГС К. АД е обявена в неплатежоспособност, открито е производство по несъстоятелност и е определена начална дата на неплатежоспособност 20.06.2014 г. /след повторно разглеждане от САС/. Синдикът на К. АД /н/ е оставил без уважение възражението на Г. А. срещу списъка на приетите вземания, досежно поредността на удовлетворяване на приетото му вземане, придобито по договор за цесия – постановено е удовлетворяване с поредност по чл.94 ал.1 т.7 З., а не както е поискано по чл.94 ал.1 т.4 З. /редакция преди изменението с ДВ бр.62/14.08.2015 г./. САС е приел, че доколкото паричното вземане на ищеца е придобито по силата на договор за цесия от 14.01.2015 г. с предмет прехвърляне на парично вземане към банката за сума по договор за банков влог, подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94 ал.1 т.4 З. /редакция преди изменението с ДВ бр.62/14.08.2015 г./. Изложени са съображения във връзка с определението на договора за цесия и характеристиките на тази сделка. Според САС цесионерът придобива вземането в състоянието, в което то се е намирало в момента на сключване на договора и към този момент цедентът престава да бъде кредитор във вътрешните взаимоотношения с цесионера, а заедно с вземането върху цесионера по силата на закона преминават и всички акцесорни права, освен ако е уговорено друго – чл.99 ал.2 ЗЗД. Според САС естеството на договора за цесия и правилото на чл.99 ал.2 ЗЗД предпоставят заключението, че цесията прехвърля върху цесионера съществуващото вземане по договор за влог, заедно с общите и особени привилегии, каквато несъмнено е уредената в чл.94 ал.1 т.4 З. /редакция преди изменението с ДВ бр.62/14.08.2015 г./. Действието на цесията по отношение на банката е обусловено от уведомяването й по реда на чл.99 ал.4 ЗЗД и не може да бъде поставено в зависимост от съгласието на банката. Като е взел предвид, че цедираното вземане е такова на вложител в банката по договор за банков влог, вземането преминава към новия кредитор с признатата му привилегия с нормата на чл.94 ал.1 т.4 З. /редакция преди изменението с ДВ бр.62/14.08.2015 г./ или при разпределение на осребреното имущество на банката това вземане трябва да бъде извършено в ред 4, включващ вземания по договори за банков влог, които не са покрити от системата за гарантиране на влогове. Изложени са и съображения, че няма основание да се приеме, че законът предвижда условия за непрехвърляне на влогове на трети лица, което би било от значение за действителността на договора за цесия. САС е посочил, че нито нормите на чл.420 и сл. ТЗ, нито чл.2 ал.6 от Наредба № 3 на БНБ дават основание на банката да откаже сключване на договор за влог, без да излага мотиви, при което не може да се обоснове извод, че реалният договор за банков влог се сключва с оглед личността на влогодателя и, че възникването на правото на последния да получи сумата по влога е свързана с личността му, съответно сме изправени пред непрехвърлимо имуществено право. Извод за такава непрехвърлимост не може да се изведе и от естеството на вземането – имуществено право, което по правило е прехвърлимо. Посочено е, че е без значение обстоятелството, че банката е уведомена за смяната на кредитора си след поставянето й под особен надзор, защото се касае за парично вземане по договор за влог, по отношение на което не се твърди и няма данни да е налице промяна с източник привличане на нови средства след визирания момент.
Доводите за недопустимост на въззивното решение са свързани с твърдения, че в производството по чл.66 ал.6 З. страна е банката, а не синдика, а по настоящото дело банката не е конституирана като отделна страна: Такава страна са синдиците й. Въпросът за страните в производството по чл.66 З. има регламентация в чл.68 ал.1 З.: синдик, кредитор с оспорено вземане и направилия възражение кредитор. Постановеното въззивно решение е в съответствие с тази разпоредба, поради което няма основание да се приеме наличие на данни за недопустимост, за която съдът следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/, свързана със страните в това производство. Следва да се посочи още, че съгласно чл.69 ал.2 З., влязлото в сила решение по чл.68 ал.3 З. има установително действие за банката.
Съгласно чл.31 ал.3 З. /след изменението с ДВ бр.3/2016 г./ синдикът може самостоятелно, по своя преценка да упълномощава лица, които да го представляват в производствата по дела, по които той или банката е страна. С оглед на тази разпоредба, доводите на ответника по касационната жалба, че подадената касационна жалба от юрисконсулт на несъстоятелната банка е недопустима са неоснователни.
Така подадената касационна жалба е допустима, допустимо е и обжалваното с нея въззивно решение.
Съгласно указанията на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният и процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение. Формулираните в изложението въпроси не покриват общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за достъп до касация, а са такива във връзка с тезата на касатора за крайния изход на спора, невъзприета от САС при изложени съображения за това. В този смисъл въпросите са и некоректно поставени спрямо тези съображения и по същество визират неправилност на въззивното решение, а не основания за достъп до касация. Липсва и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК, цитираните от касатора решения са невлезли в сила решения на въззивни съдилища, а доколкото се цитират решения на ВКС, те са по обективно неидентични казуси, касаят несъстоятелност по ТЗ, а не несъстоятелност по З.. Не са изложени и съображения за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК /т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/. Следва да се посочи още, че за формулираните в изложението въпроси по чл.280 ал.1 т.1 ГПК е относимо и изложеното по-горе във връзка с доводите за недопустимост на въззивното решение и недопустимост на касационната жалба.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1541/04.07.2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, девети състав по т.д. № 1616/2017 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.