О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 338
гр. СОФИЯ , 07.07.2011г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и втори юни две хиляди и единадесета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
частно гражданско дело N 260/ 2011 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.274 ал.2 изр.1 ГПК.
„Търговия на Едро – СС” Е. [населено място] и [фирма] [населено място] са обжалвали определение № 114 от 18.03.2011г. по ч.гр.д.№ 51/2011г. на Силистренския окръжен съд , с което е оставена без разглеждане жалбата срещу определение № 11 от 21.02.2011г. на съдията по вписванията от Районен съд Силистра.
Частната жалба е постъпила в срок и е процесуално допустима.
По подадената частна жалба Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение намира следното:
Силистренският окръжен съд с определение № 114 от 18.03.2011г. по ч.гр.д.№ 51/2011г. е оставил без разглеждане жалбата срещу отказа на съдията по вписванията като е приел, че се обжалва едно нотариално удостоверяване , извършено по повод на заинтересованата от вписването на постановленията за възлагане страна. Такъв тип нотариални действия , с които е уважена молбата не подлежат на обжалване по аргумент от чл.577 ГПК, а единственият път на защита на засегнатите права е чл.537 ГПК.
Мотивите на съдията по вписванията обаче са други. Той е приел, че актовете са вписани и за заинтересованите лица в този случай е налице общият исков ред на чл.537 ал.2 ГПК за оспорване на вписания акт, след което постановения акт ще бъде вписан. Ето защо въззивният съд неправилно е приел, че се обжалва вписването на възлагателни постановления на съдия-изпълнителя.
В молбата до съдията по вписванията са направени две искания – да не бъде вписвано постановлението за възлагане поради това, че не е влязло в сила и да бъде заличено вписването ако е извършено.
Съгласно чл.569 ал.1 т.5 ГПК вписванията, отбелязвания и тяхното заличаване, представляват нотариални удостоверявания. Отказът да се извърши исканото нотариално удостоверяване подлежи на обжалване с частна жалба пред окръжния съд на основание чл. 577 ГПК. В случая жалбоподателите са поискали заличаване на вписването, следователно те са легитимирани да обжалват отказа на съдията по вписванията , което изрично е предвидено и в чл.32б във връзка с чл.32а от Правилника за вписванията. Ето защо частната жалба е била допустима и въззивният съд е бил длъжен да я разгледа по същество. Определението, с което съдът е отказал да се произнесе по жалбата и я е оставил без разглеждане е постановено в нарушение на процесуалните правила и следва да бъде отменено, а делото да се върне на Силистренския окръжен съд за разглеждане на жалбата.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯВА определението на Силистренския окръжен съд № 114 от 18.03.2011г. по ч.гр.д.№ 51/2011г. и
ВРЪЩА делото на същия съд за разглеждане на частната жалба по същество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: