О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 338
София, 30.04.2009 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на двадесет и седми април през две хиляди и девета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Здравка Първанова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 181 от 2009 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А. П., София Г. М. и К. Г. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд-Благоевград, постановено на 27.07.2008г. по гр.д. №339/2007г. Като основание за допускане на касационно обжалване е посочено,че съществените материалноправни въпроси по приложението на нормите на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.18,ал.3 ППЗСПЗЗ са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. С изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК представят решение №18/10.02.2000г. на ІV ГО на ВКС,решение №413/94г. на ІV ГО на ВКС и решение №1035/94г. на ІV ГО на ВКС.
Ответникът по касационна жалба К. И. И. не изразява становище по наведените в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК доводи за наличие на основание за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се поддържа,че по въпроса за приложимостта на нормата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ и чл.18,ал.3 ППЗСПЗЗ съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС. Така поставеният материалноправен въпрос обаче в случая с оглед релевантните за спора факти не може да се приеме за съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК.
Предявен е иск за предаване на владение на недвижим имот, представляващ нива с площ от 12989кв.м.,находяща се в промишлена зона на гр. С.,м.”Б”,съставляващ имот пл. №116 по кад.план на В. синдикат на Св. В. от 1937г. по реда на чл.108 ЗС.
С обжалваното решение предявеният от К. Г. П. ,София Г. М. и З. А. П. против К. И. И. ревандикационен иск е отхвърлен. Прието е ,че ищците не се легитимират като собственици на процесния имот с издаденото от ПК С. решение №01-А/0-522,с което в качеството им на наследници на Г. К. П. е възстановено правото на собственост в стари реални граници върху процесния имот,тъй като на първо място правото на възстановяване е признато с план за земеразделяне с решение на СРС по гр.д. №464/2000г. и решението на ПК,с което правото е възстановено в стари реални граници не му съответствува. Освен това не е издадена скица към решението на ПК. Прието е също така,че не са налице и условията за възстановяване на собствеността,тъй като е налице хипотезата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ-върху имота е осъществено мероприятие-“С” С. ,което ответникът по предявения иск е придобил по договор за продажба,сключен през 1994г. с Министерство на земеделието и хранителната промишленост. Обстоятелството дали за сградите има строителни книжа е прието за ирелевантно. Приет за релевантен е фактът,че строителството е осъществено преди влизане в сила на ЗСПЗЗ.
Предявеният иск следователно е отхвърлен,тъй като в имота е реализирано мероприятие,представляващо пречка за възстановяване на собствеността,т.е. прието е,че е налице хипотезата на чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ,в които случаи според константната практика на ВКС,която въззивният съд е съобразил,обстоятелството дали за извършването на строежа са издадени строителни книжа или не е ирелевантно. Изводът за основателността на предявения иск следователно не е в пряка зависимост от обстоятелството дали извършеният в имота строеж е законен или не,т.е. не е налице хипотеза,при която разпоредбата на чл.10,ал.7 ЗСПЗЗ би намерила приложение. И доколкото съществен по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК е само онзи въпрос,който касае приложима по делото правна норма,в случая следва да се приеме,че не е налице соченото от касаторите основание за допускане на касационното обжалване. Дори съдът да беше споделил тезата на касаторите,че “С”- С. е построен без да са били издадени всички необходими строителни книжа,това не би довело до промяна на крайния извод за неоснователността на предявения иск.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 24.07.2008г. по гр.д. №339/2007г. по описа на Окръжен съд-Благоевград по подадената от З. А. П.,София Г. М. и К. Г. П. касационна жалба вх. № 2990/17.09.2008г.
Председател:
Членове: