Определение №339 от 1.6.2016 по гр. дело №2080/2080 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 339
гр. София 01.06.2016 г.

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и шестнадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ

като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гражданско дело N 2080 / 2016 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:

Производството е по чл. 288 ГПК.
Н. И. Н. чрез процесуалния пълномощник адв. М.Р. е обжалвала въззивото решение на Софийския градски съд № 8191 от 27.11.2015г. по гр.д.№ 12493/2015г. по допускане на делбата.
Ответникът К. Н. Н. изразява становище, че касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество поради липса на формулиран от касатора правен въпрос по смисъла на чл. 280 ал.1 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК и не е налице изключението по чл. 280 ал.2 ГПК, поради което е процесуално допустима.
С обжалваното решение Софийският градски съд е потвърдил решението на Софийски районен съд, Второ гражданско отделение, 55-ти състав. № II-55-280 от 21.05.2015 г., постановено по гр.д. № 39158 по описа за 2010 г. , с което е намалено на основание чл. 30, ал. 1 ЗН безвъзмездното разпореждане, направено от Н. Т. Н., починал на 26.07.2007 г., в полза на Н. И. Н.., със саморъчно завещание от 20.02.2006 г. в размер на 1/3 от наследството на като е възстановил запазената част на К. Н. Н. в размер на 1/3 и е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 68134.1105.156.2.7, съгласно схема № 7253/07.02.2014 г. по КККР , одобрени със Заповед № РД-18-50/02.11.2011 г. на изпълнителния директор на А., находящ се в [населено място],@@7@[жк]бл.66 ет.1 ап.7 при части 1/6 за К. Н. Н. и 5/6 за Н. И. Н..
В. съд е приел за неоснователно възражението на съделителката Н. И. Н. за погасяване на иска по чл. 30 ал.1 ЗН по давност, тъй като не е доказано , че ищецът по този иск и наследник по закон със запазена част е узнал за завещанието повече от пет години преди релевиране на възражението за погасяване на искането по чл. 30 ал.1 ЗН , направено в делбата.
Върховният касационен съд, първо гражданско отделение обсъди доводите на страните по основанията за допускане на касационното обжалване и намира следното:
Правният въпрос : при разпореждане на съда за даване обяснения от ищеца на конкретно поставен въпрос при намеса на процесуалния му представител с цел подсказване какъв да бъде отговора следва ли да намери приложение чл. 161 ГПК, не е обуславящ за делото, защото разпоредбата се отнася до поведението на страната, която създава пречки за събиране на допуснати доказателства. Приложима по отношение на обясненията на страните, какъвто е въпросът на касаторката е разпоредбата на чл. 176 ГПК , но този фактически състав не е осъществен доколкото касаторът се позовава на поведение на процесуалния представител, а не на самата страна, която се е явила и е отговорила на поставените въпроси ясно и категорично.
Правният въпрос : при обективна невъзможност за явяване на свидетел напуснал пределите на страната без да е индивидуализиран с трите имена и отказ от него поради преценка на страната, че този факт е доказан с оглед официалното начало и разпоредбите на чл. 159 ал.2 във връзка с чл. 266 ГПК въззивният съд следва ли да допусне друг свидетел , след като първоинстанционният съд приема, че спорният факт не е установен, също не е обуславящ, защото не е изведен от данните по делото. В първоинстанционното производство в съдебното заседание на 20.11.2014г. процесуалният представител на К. Н. Н. е заявил, че не води допуснатия му втори свидетел и се отказва от него, без отказът да е мотивиран с невъзможност свидетелят да се яви поради отсъствието му от страната.
В останалата част в изложението на касатора по чл. 284 ал.3 т.1 ГПК съдържа доводи за неправилност на решението по чл. 281 ал.1 т.3 ГПК – необоснованост и нарушение на процесуалните правила. Тези доводи не са относими към производството по чл. 288 ГПК, защото в тази фаза не се разглежда касационната жалба по същество, а се извършва селекция на касационните жалби на основанията , посочени в чл. 280 ал.1 ГПК, които са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК – ТР 1/2009г. на ВКС, ОСГК и ТК.
С оглед на изложеното поради отсъствие на предпоставките на чл. 280 ал.1 ГПК касационната жалба на Н. И. Н. не следва да се допуска за разглеждане по същество.
Разноски на ответника не следва да се присъждат, защото въпреки че са поискани, няма доказателства да са направени.
Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд № 8191 от 27.11.2015г. по гр.д.№ 12493/2015г.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top