4
гр. д. № 1228/2009 г. на ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 339
С., 11.04.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Р. Б., гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 28 март две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N1228/2010 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от И. К. К. и К. К. К., двете от[населено място] срещу решение от 27.04.2010 г. по гр. д. № 494/2010 г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 11.12.2009 г. по гр. д. № 2207/07 г. на В. районен съд, в частта с която е отхвърлен предявения от касаторките срещу Ж. М. Ж. иск за установяване, че той не е собственик на недвижим имот, съставляващ реална част с площ от 417.60 кв. м. от ПИ № 3542 по П. на СО „А. мак”[населено място].
Поддържа се довод за необоснованост на извода за неоснователност на иска и за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по процесуалния въпроса кой носи доказателствената тежест за оборване доказателствената сина на констативен нот. акт, съставен въз основа на писмен документ, когато на това удостоверяване се позовава ответникът по отрицателен установителен иск за собственост на същия имот.
Ответникът по касация Ж. Ж. намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, с обжалваем интерес на стойност над 1000 лв. , поради което е с.допустима.
След проверка на решението не се установи да е налице релевираната предпоставка за допускане касационната му проверка.
Касаторките са предявили отрицателен установителен иск срещу ответника Ж. за да установят, че по отношение на него не е възникнало правото да трансформира предоставеното му право на ползване върху терен попадащ в земи по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в право на собственост чрез изкупуване.
Ответникът е противопоставил довод, че той не е имал качеството на ползувател, на основание някои от актовете по §4 ПДР на ЗСПЗЗ. Противопоставил е довод, че е собственик на имота на основание договор за замяна сключен на 14.10.64 г. и делба от 1980 г. Договорът за замяна е бил сключен с лицата С. В. и И. В., които са се легитимирали като собственици на заменения от тях имот на основание замяна извършена от т п с комисия по ЗТПС, което са установили с представянето на констативни нот. актове №№ 44, 94 и 95/1964 г.
В хода на производството по иска касаторките са оспорили констативния нотариален акт, с който праводателите на касатора са се легитимирали като собственици с довод, че договорът за замяната от т п с комисията, въз основа на който той е съставен нот. акт, не е бил валиден.
По делото касаторите, ищци по иска, са представени протокол за блокиране на земи за блок на ТКЗС № 8 от 10.ХІ.59 г., между които земи има и имот на В., протокол № 13 от 31.12.59 г. за оценка на зеленчукови градини и част от протокол № 14 от 09.01.1960 г., в която няма данни за замяна на имот на И. В..
При така установените факти въззивният съд е направил обоснован извод за неоснователност на иска, по съображения, че ответникът се легитимира като собственик на имота на основание договор за замяна и извършени след това делба и дарение.
Формулираният въпрос в изложението към касационната жалба за това дали ищците носят доказателствената тежест за оборване удостовереното в констативен нот. акт за собственост, противопоставен от ответника при спор за принадлежността на правото на собственост, е разрешен съобразно процесуалните правила и трайната практика на ВКС. Представените от касаторите писмени доказателства не са оборили доказателствената тежест на констативните нотариални актове, с които заменителите по договора за замяна В., са се легитимирали като собственици на заменения[населено място] и Д. Х. имот. Констативният нот. акт се оспорва като се опровергае придобивното основание, въз основа на който е съставен.
Правилно е разрешен и въпросът за доказателствена сила, с която се ползва констативния нот. акт относно изявлението на нотариуса, че поискалият издаването на акта е собственик на имота. Доказателствената сила обвързва всички и важи до доказване на обратното. Тъй като производството по издаването му е едностранно, всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на този нотариален акт, може да доказва, че титулярът не е собственик.
Не са нарушени и правилата за разпределение тежестта на доказване. Ответникът по предявен отрицателен установителен иск, за установяване че не е собственик на имот на основание преобразувано право на ползване в право на собственост е противопоставил довод, че той е собственик на друго основание – договор за замяна, делба и последваща разпоредителна сделка. Ищците са оспорили легитимацията на праводателя на ответника по договора за замяна, като считат, че те не са били собственици на имота на основание замяна по ЗТПС, поради което и договорът за замяна не е прехвърлил вещни права в полза на ответника. Легитимацията на продателя като собственик на заменения 1964 г. имот е установено в нотариалното производство с представен констативен нот. акт. След като касаторите оспорват неговата доказателствена сила, те носят доказателствената тежест за да установят, че замяна по реда на ЗТПС не е извършена, поради което ответникът не е придобил вещни права върху него и имотът подлежи на земеделска реституция.
В изложението се поддържа също, че този процесуален въпрос се решава противоречиво от съдилищата. От развитите съображения не може да се изведе и наличието на основанието по т. 2 на чл. 280, ал. 2 ГПК. Представените решения на В. ОС по гр. д. № 782/2010 г. и по гр. д. № 399/2009 г., както и по гр. д № 2204/2007 г. на В. РС, не са влезли в сила, поради което не са част от практиката на съдилищата. С решение № 233 от 17.04.2003 г. па гр. д. № 897/02 на ВКС е разрешен въпроса за това нарушена ли е нормата на чл. 143 ГПК поради незачитане на права, установени с констативен н. а., поради което е неотносимо към поставените въпроси с касационната жалба. С решение № 1340 от 23.12.1985 г. по гр. д. № 612/1985 г. ВКС се е произнесъл по въпроса за оборване удостовереното в нот. акт съставен по реда на обстоятелствената проверка при направено позоваване на давностно владение, поради което е неотносимо към процесуалните въпроси, поставени в изложението на касаторите. Наред с това то не е част от задължителната практика на ВКС, тъй като е постановено при действието на ГПК отм.
При извършената проверка не се установи да са налице въведените основания за допускане касационна проверка на въззивното решение, поради което такава няма да бъде допусната.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.04.2010 г. по гр.
д. № 494/2010 г. на В. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: