Определение №339 от 12.7.2011 по ч.пр. дело №132/132 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.339

С.. 12.07.2011 г.

Върховният касационен съд на Република България, Второ
гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети юни, две хиляди и единадесета година в състав:

Председател : ПЛАМЕН СТОЕВ

Членове : ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова
ч. гр. дело №132/2011 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Н. Й. Б., [населено място], подадена от пълномощника му адвокат Г. Б., срещу определение от 27.10.2010 г. по ч.гр.дело № 11879/2010 г. на Софийския градски съд, с което е потвърдено определение от 27.08.2010 г. по гр. дело №38304/2010 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционното определение е върната исковата молба, поради недопустимост на предявения иск по чл.32, ал.2 ЗС.
Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправен въпрос, а именно допустим ли е иск за разпределение на ползване по чл.32, ал.2 ЗС когато ищецът притежава повече от половината от съсобствената вещ. Представени са определения на ВКС. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Според въззивния съд искът е недопустим, тъй като ищецът притежава повече от половината от процесния имот, поради което може да се образува мнозинство за управлението му.
Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г.о. констатира следното:
За да остави в сила първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, поради недопустимост, въззивният съд е приел, че нормата на чл.32,ал.2 ЗС предвижда при невъзможност да се образува мнозинство или ако решението на мнозинството е вредно за общата вещ, то районният съд по искане на който и да е било от съсобствениците да решава въпроса и ако е необхоидмо назначава управител на съсобствената вещ. Само обаче ако липсва мнозинство поне от 51%, т.е. съсобственици с толкова идеални части не могат да вземат решение за управление на съсобствената вещ, е допустима намесата на съда.След като твърдението на ищеца е,че сам притежава дялове, които са над 51%, той може да образува мнозинство за управление на вещта.Липсва отрицателна предпоставка за допустимост на иска – липса на мнозинство, което да вземе решение.
Обжалваното определение подлежи на касационен контрол съгласно разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК, но не следва да се допуска неговото касационно обжалване, тъй като не е налице сочената хипотеза на чл.280, ал.1 ГПК. Не е налице противоречиво решаван правен въпрос, видно от приложените определения на ВКС. Това е така, защото приетото, че предявяването на иска за разпределяне на реално ползване от мнозинството от съсобственици на общата вещ е достатъчно условие за допустимостта на съдебната администрация за определяне служенето с общата вещ, тъй като е указание за липса на възможност да се формира такова, не противоречи на приетото в обжалваното определение, че в хипотезата, когато ищецът сам твърди да притежава повече от 50% идеални части от общата с ответника вещ, той формира мнозинство. Освен това от изложеното в исковата молба е видно, че е налице спор за собствеността, тъй като ищецът се позовава на права от приращение по чл.92 ЗС и твърди, че ответникът не признавал правата му в съсобствеността и „неправомерно” се е снабдил с нотариален акт за собственост на целия имот, който ползва изцяло. Доколкото в производството по чл.32,ал.2 ЗС съдът не осъществява правораздаване и не решава правен спор, а замества липсващото мнозинство от съсобственици и постановява това, което то е следвало да реши с оглед най-целесъобразното използване на вещта, то в това производство не се решават спорове за собственост между страните, а само им се оказва съдействие за определяне начина на ползване на общата вещ.
Ето защо следва да се приеме, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване и разглеждане на частната жалба по същество.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 27.10.2010 г. по ч.гр.дело № 11879/2010 г. на Софийския градски съд.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top