4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
[населено място], 15.05.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в закрито заседание на 18.04.2018 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия И. гр. д. №4910/17 г., намира следното:
Производството е по чл.288, вр. с чл.280 ГПК.
ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на П. П. срещу въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №298/17 г. и по допускане на обжалването. С въззивното решение е отхвърлен искът на касаторката срещу А. С. по чл.59, ал.9, вр. с чл.127, ал.2 СК за изменение на постановените с решение по гр.д. №367/12 г. на РС Елена мерки за упражняване на родителските права за малолетното дете на страните К. С., род. през 2010 г., с предоставянето им на майката.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и е допустима.
За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Намира, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ППВС №1/74 г. и р. по гр.д. №115/12 г. на трето г.о. по въпросите относно родителските качества на страните и отношението им към детето, с оглед на неговия пол, възраст и социална среда, както и относно изменените след постановяване на първоначалните мерки обстоятелства, които съществено засягат интересите на детето.
В противоречие с цитираната практика на ВКС – р. по гр.д. №5451/13 г. на четвърто г.о., по гр.д. №4575/14 г. на трето г.о. и по гр.д. №6136/14 г. на четвърто г.о., е решен и въпросът за задължителното изслушване на родителите по дело за изменение на мерките за упражняване на родителските права. Неизпълнението на задължението на съда да изслуша родителите представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила.
Касаторът намира, че от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото са въпросите от предмета на спора: Има ли значение полът и възрастта на детето при определяне на кого от родителите да бъдат възложени родителските права? Има ли значение семейната среда, в която ще живее детето, с оглед на задължението за осигуряване на условия за правилното му развитие? Трябва ли родителските права да бъдат упражнявани лично от родителя, на когото са предоставени и ако те се упражняват от трети лица, следва ли това обстоятелство да се има предвид при преценка на родителските му качества? Налице ли са основания за отвод/ самоотвод/ на районния съдия, ако той е решавал преди непродължителен период от време иск между същите страни със същото правно основание и има формирано вече мнение, изразено в предходното решение? Нарушен ли е принципът на случаен подбор на съдия в РС, в който и двамата съдии са се произнасяли по същия казус и било ли е това основание за самоотвод на съдебните състави?
Сочените основания за допускане на обжалването не се установяват: Въззивният съд е приел, че след постановяване на първоначалните мерки за упражняване на родителските права, са настъпили нови обстоятелства, които обаче не застрашават интересите на детето и не влошават неговото положение. Установено е трайно съвместно съжителство на всеки от родителите с други лица, детето е обгрижено от бащата с помощта на домашните му / жената, с която живее и майка му/, без грижите да са прехвърлени на последната. За детето са създадени подходящи социално – битови условия и контакти / бащата го води на курс по балет, проявява неизменен личен интерес към постиженията му в детската градина, насърчава го да поддържа и създава контакти с негови връстници/. Не се установява детето да е настройвано негативно към майка му, с която има силна емоционална връзка, тя трайно присъства в живота му и то желае да контактува с нея. Въззивният съд е приел, че и двамата родители имат подходящи социално – битови условия и притежават необходимите родителски качества за отглеждане и възпитание на детето и имат желанието да бъдат пряко и непосредствено ангажирани с това. За майката обаче липсват сигурни данни за трайно установяване в едно населено място, поради честите й и продължителни отсъствия от РБ и посещения при съпруга й, който живее и работи в Германия. Създаването на стабилна и постоянна среда е в интерес на детето, което е на 7 години и му предстои записване в училище. Отчетено е и обстоятелството, че детето живее при бащата от началото на 2015 г., тези повече от две години са значителен период от детството, през който детето се е адаптирало към обстановката в дома на бащата, създало е емоционална връзка на доверие, сигурност и обич с ответника и семейството му. Откъсването на детето от тази среда и трайното му поставяне в непозната обстановка не е в негов интерес в точно този момент от живота му, когато му предстои ново начало – свикване с училищния ред, дисциплина и отговорности. В семейната среда на бащата не са установени рискови фактори за отглеждане и възпитание на детето, които да налагат промяна в упражняването на родителските права. Такава промяна би се отразила негативно на детето, от една страна, а от друга – постановеният режим на лични отношения с майката му дава възможност да общува достатъчно често с нея, при изявено желание за това и от нейна страна.
В съответствие с указаното в ППВС №1/74 г. на ВС и р. по гр.д. №115/12 г. на трето г.о. на ВКС, искът по чл.59, ал.9 СК е отхвърлен, след като е прието, че не се установяват нови обстоятелства, които да влошават положението на детето при родителя, при когото е оставено за отглеждане и възпитание, нито нови обстоятелства, които съществено биха подобрили положението му, при търсеното от майката ново разрешение на спора за родителските права. Не се установява и противоречие на въззивното решение с цитираната практика на ВКС за задължително изслушване на родителите по спора за упражняване на родителските права – родителите са подробно изслушани пред първоинстанционния съд, на л.161-164 от делото.
Поставените в контекста на основанието по чл.280, ал.1,т.3 ГПК първи три въпроса са подробно разработени в практиката на ВКС, на която въззивното решение съответства. При решаване на спора за изменение на родителските права, в съответствие с указаното в ППВС №1/74 г. и трайната практика на ВКС по чл.290 ГПК, са отчетени полът и предучилищната възраст на детето, трайното му установяване в дома и семейната среда на бащата, където е обгрижено и обичано, като родителските права се упражняват лично от бащата с помощта на домашните му.
Изводите на въззивния съд относно липсата на основание за отвод на съдията, разгледал спора в РС Елена, също съответстват на практиката на ВКС. В практиката на ВКС е прието, че участието на състава при решаване на друго дело между страните с различен предмет, независимо от връзката между тях, не е основание за отвод по смисъла на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК. Не е налице и основанието по т. 6, доколкото постановеното от състава решение /или определение/ по друго дело по никакъв начин не обуславя предубеденост или заинтересуваност по отношение на настоящото дело, по което на общо основание съставът на съда ще се произнесе по закон и съобразно вътрешното си съдийско убеждение /опр. от 1.02.17 г. по гр. д. № 5826/15 г. на второ г. о. на ВКС/. Освен това първоинстанционното решение, постановено от съдия, за който според касатора е налице основание за отвод, е обжалвано пред въззивния съд, за чийто състав такива основания не се твърдят. Този съд като инстанция по същество е разгледал спора и е формирал свои изводи за основателността на иска.
Сочените основания за допускане на обжалването на въззивното решение не се установяват – поставените от касатора правни въпроси са решени от въззивния съд в съответствие с цитираната в изложението практика на ВКС и са застъпени в практиката на ВКС, поради което не са налице осн. по чл.280, ал.1,т.1 и 3 ГПК. Сочените в изложението съображения за неправилност на обжалваното решение, поради противоречие с материалния закон и необоснованост – осн. по чл.281,т.3 ГПК, ВКС не разглежда в това производство. Основанията по чл.280, ал.1 са различни от тези по чл.281,т.3 ГПК, според разясненото в ТР №1/19.02.10 г. ОСГТК, в което са разграничени целта и приложното поле на двете групи основания.
Поради изложеното ВКС на РБ, трето г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Окръжен съд Велико Търново по гр.д. №298/17 г. от 13.07.17 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: