2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№339
С., 16.10.2014 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия К. М. ч.гр.д. № 5824 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на Г. С. Д. против определение № 18647 от 11.10.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 12003 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав, с което е потвърдено разпореждане от 17.04.2013 г. по гр.д. № 28501/2011 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав за връщане на частна въззивна жалба вх. № 1010450 от 14.03.2013 г. на Г. С. Д..
Ответникът по частната жалба С. С. Н. не е подала писмен отговор.
За да постанови атакуваното определение въззивният съд е констатирал, че с разпореждане от 17.04.2013 г. по гр.д. № 28501/2011 г. на Софийски районен съд, 42-ри състав първоинстанционният съд е приел, че не са отстранени нередовностите на частната жалба, съобщението за които е връчено на 26.03.2013 г., като срокът е изтекъл на 2.04.2013 г., а именно: жалбоподателят да уточни кой съдебен акт обжалва – решението, постановено по делото или разпореждането за връщане на въззивната жалба и ако обжалва разпореждането – да посочи дали претендира отмяната му и да внесе държавна такса в размер от 15.00 лв., за което да представи вносна бележка. Прието е, че частната жалба е била нередовна, дадени са надлежни и конкретни указания и тъй като не са били изпълнени, правилно същата е върната на основание чл.262, ал.1, т.2 ГПК.
Жалбоподателят се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпросите: 1. Следва ли да бъде върната от администриращия съд внесената въззивна жалба, ако тя има изразен петитум, който по смисъл би могъл да се приеме за такъв, независимо от това, че при формулирането му не е използвана точно терминологията на ГПК? и
2. Следва ли да бъде върната от администриращия съд и частната жалба, внесена против връщането на въззивната жалба, ако указанията на съда за уточняване кой акт се обжалва с частната жалба в случай, че жалбоподателят е направил исканото уточнение, като по смисъл на изложеното от него становище и с оглед хронологията на съдебните актове, е посочил, че обжалва акта, постановен по хода на делото, независимо от това, че не е формулирал прецизно становището си, ползвайки терминологиятана ГПК?
Посочените въпроси не могат да обосноват допускане на касационно обжалване на атакуваното въззивно определение, тъй като са насочени само към част от мотивите на съда, а именно, че надлежно са били дадени указания да се посочи кой акт се обжалва и тези указания не са били изпълнени. В. съд обаче е формирал мотиви и че частната въззивна жалба е била нередовна, тъй като не е била внесена дължимата държавна такса от 15.00 лв. и в дадения срок тази нередовност не е била отстранена. При липса на формулиран въпрос относно извода на съда съществувала ли е и отстранена ли е нередовност във връзка със задължението на жалбоподателя по заплащане на държавна такса, то не следва да се допусне касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 18647 от 11.10.2013 г., постановено по ч.гр.д. № 12003 по описа за 2013 г. на Софийски градски съд, ІІ-А състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: