ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
София 17.05..2010 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седемнадесети май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 354/ 2010 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на ”Г” О. – гр. Б. срещу Определение № 1* от 4.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 217/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд, с което е потвърдено Определение №174-І от 13.І.2010 г. по ч.гр.д. № 156/2010 г. на Плевенски районен съд, с което е допуснато обезпече – ние на бъдещи искове. По изложените съображения, че определението е неправилно, жалбоподателят иска да се отмени. В Молба за допускане до касационно обжалване жалбоподателят сочи процесуалноправния въпрос, за който твърди, че е разрешен от въззивния съд в противоречие със съдебната практика – Определение № 26/15.І.2009 г. по ч.т.д. № 545/ 2008 г. на ВКС и Определение от 4.ІІ.2003 г. на САС по гр.д. № 173/ 2003 г., копия от които представя.
Ответникът по частната жалба “Х” О. – гр. П. по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, оспорва и частната жалба по същество.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, намира, че частната жалба е недопустима, по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове.
Определението на въззивния съд не е от съдебните актове, които подлежат на касационен контрол, посочени в чл. 274 ал. 3 ГПК – не прегражда развитието на делото, и не дава разрешение по същество на друго производство, както и не прегражда неговото развитие. Определението по допускане обезпечение на бъдещ иск има несамостоятелен, привременен характер – при предвидените в закона предпоставки обезпечителната мярка може да бъде заменена и отменена или да бъде допусната нова обезпечителна мярка от съда, пред който делото е висящо.
В случая въззивният съд се е произнесъл по жалба срещу определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове и не е постановил за първи път обезпечителна мярка. Съгласно чл. 396 ал. 1 ГПК, определението на съда по обезпечение на иска, може да се обжалва с частна жалба и доколкото посочената разпоредба е аналогична на чл. 315 ал. 1 ГПК (отм.), се прилага т. 6 на ТР № 1/ 2001 г. по гр.д. № 1/ 2001 г. на ОСГК на ВКС – определението подлежи на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по жалби, когато обезпечението е постановено от въззивен съд. В случая редът за обжалване е изчерпан с постановяване на обжалваното определение, с което е проверена правилността на първоинстанцион -ното определение за допуснато обезпечение на бъдещи искове и въззивният съд не се е произнесъл за първи път по искане за обезпечение.
По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане, поради което не следва да се обсъждат доводите на страните налице ли е основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК, и тези по същество на частната жалба.
Затова Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на ”Г” О. – гр. Б. срещу Определение № 1* от 4.ІІІ.2010 г. по ч.гр.д. № 217/ 2010 г. на Плевенски окръжен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: