О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София, 18.10.2013 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 5627 по описа на Върховния касационен съд за 2013 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната касационна жалба на М. И. Т., чрез определения й процесуален представител за осъществяване на правна помощ адв. Д. К. от АК – [населено място], против въззивното определение от 18.02.2013 год. по ч. гр. д. № 53/2013 год. на Габровския окръжен съд. С него е потвърдено разпореждането от 8.01.2013 год. по гр. д. № 1653/2012 год. на Севлиевския районен съд, с което е върната частната й жалба против определението от 18.12.2012 год. за прекратяване на производството по делото.
По съображенията, изложени в частната касационна жалба, се поддържа становище за незаконосъобразност на обжалваното определение и искане за неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Жалбоподателката се позовава на допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд при даване на указания за отстраняване на нередовностите в исковата молба, които поради това и не са разбрани от нея, както и не й е указана възможността да ползва правна помощ. Относно пропускането на срока за обжалване на прекратителното определение съдът е следвало да приеме, че е налице молба за възстановяване на срока с оглед изложените доводи и служебното си задължение да указва на страната необходимите процесуални действия за защита на правата й и срока за това, с посочване на последиците от пропускането му.
Преди да разгледа по същество подадената частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допускане на касационното обжалване на въззивното определение с оглед наличието на предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като съгласно чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК обжалването на тази категория въззивни определения е факултативно.
Жалбоподателката е представила изложение на касационните основания, в което е посочила тези по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК, като е формулирала процесуалноправни въпроси относно задължението на съда да даде изчерпателни указания за отстраняване на нередовности в исковата молба при положение, че установи от поведението на ищеца, че същият не ги е разбрал и относно задължението му да укаже възможността за ползване на правна помощ, като е налице позоваване на съдебна практика, която не е представена от жалбоподателката и с която според нея въззивният съд не се е съобразил. Относно поставения въпрос за задължението на въззивната инстанция да съдейства на страната при неизпълнение на служебните задължения на първоинстанционния съд и без изрично оплакване и при неизпълнение на тези задължения, следва ли делото да се върне за ново разглеждане, според жалбоподателката липсва съдебна практика.
Като взе предвид изложените съображения в приложеното изложение към частната касационна жалба настоящият състав приема, че е налице формално позоваване на закона, без да са формулирани конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси, по които въззивният съд да се е произнесъл в обжалвания съдебен акт и които да са обусловили направения от него извод в обжалваното въззивно определение. Същият е обоснован от констатацията за пропускане срока за подаване на частната жалба против първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото, обуславящо връщане на частната жалба – чл. 275, ал. 2 във вр. с чл. 262, ал. 1, т. 1 ГПК и наличието на законова забрана за продължаване на срока за обжалване – чл. 63, ал. 3 ГПК. Въпросите относно процесуалните действия на съда по отстраняване на нередовности в исковата молба, указанията към ищеца в тази връзка и прилагане последиците от неизпълнението им, не са предмет на обсъждане в обжалваното въззивно определение, поради което и са неотносими и не могат да обосноват извод за наличие на основания за допускане на касационното обжалване. Въпросът за приложение на чл. 64 ГПК също не е релевантен с оглед липсата на подадена молба за възстановяване на пропуснатия срок, съгласно предпоставките на закона за това процесуално действие на страната, по отношение на което принципът на служебното начало в процеса е неприложим. Страната сама определя обема на дължимата защита и съдействие, с оглед принципа на диспозитивното начало – чл. 6, ал. 2 ГПК.
Като се е позовала на ирелевантни правни въпроси, жалбоподателката не е установила наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК, поради което и касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допуска.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по подадената от М. И. Т., чрез процесуалния й представител адв. Д. К., частна касационна жалба против въззивното определение № 143 от 18.02.2013 год. по ч. гр. д. № 53/2013 год. на Габровския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.