4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.София,
18.07.2018 г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. №2612 описа за 2018 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Обжалвано е определение от 03.05.2018г., постановено по ч.гр.д. № 116/2018 г. по описа на ОС Благоевград, с което е потвърдено определение от 16.01.2018г. по гр.д.№1703/2017г. на РС Разлог за прекратяване на производството по делото по предявения от М. К. , като процесуален субституент на [фирма], иск с правно основание чл.134 ЗЗД, вр.чл.40 ЗУЕС и е отказано спиране изпълнението на решения на етажна собственост.
Частният жалбоподател – [фирма] , чрез процесуалния си субституент М. Р. К. , поддържа, че обжалваното определение е неправилно и постановено при нарушение на процесуалния закон при подробно изложени в жалбата съображения. Моли да се допусне касационно обжалване, тъй като със същото е даден отговор на правни въпроси от зтачение за точното приложение на закона и развитие на правото, както и че определението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното:
Касационно обжалване на определението на въззивния съд не следва да се допусне.
С искова молба [фирма] , чрез процесуалния си субституент М. Р. К., е поискало да се отменят решения от 03.02.2014г. на Общо събрание на етажна собственост на сграда с идентификатор 02676.157.20.1, находящ се в [населено място], м.”А.”, поради тяхната нищожност и незаконосъобразност. С определение от 16.02018г. по гр.д.№1703/2017г. на РС Разлог е върната исковата молба на [фирма] , предявена чрез процесуалния си субституент М. Р. К. и е прекратено производството по делото като недопустимо, като е отказано спиране изпълнението на решенията на етажна собственост.
Въззивният съд за да потвърди първоинстанционното определение, позовавайки се на практика на ВКС, е приел, че решенията на ЕС са особен вид многостранни актове, взети от неперсонифицирана група лица, насочени към постигане на обща цел. Посочил е, че специалният закон – ЗУЕС, както и ЗС, урежда нарочна процедура за вземането на тези решения, уреждайки подробно начина на свикване, състав, представителна власт, гласуване, предметна компетентност, като спазването на тези правила е основание за действителността на решенията, като нито ЗС, нито ЗУЕС предвиждат специални основания за нищожност на решенията на ОС на етажната собственост, поради което в преклузивния срок за обжалване на взетите решения, следва да се въведат основанията , както за неправилност на решенията, така и за тяхната нищожност. Прието е, че извън този срок е недопустимо да се иска отмяна на решенията. Прието е също така, че ищецът не търси запазване на имуществото на длъжника, а търси да предизвика едностранна промяна в правната сфера на длъжника, след като последният вече обвързан с взетото решение през 2014г., което той е могъл да обжалва.
С оглед на изложените съображения съдът е счел, че няма основание да спре решенията на ОС ЕС, чиято нищожност се претендира.
В изложение по чл.274, ал.3, вр.чл.280, ал.1 ГПК жалбоподателят е посочил, че с определението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: може ли процесуален субституент да предяви иск за прогласяване нищожност на решения на общо събрание на етажна собственост, наличието на издадени заповеди за изпълнение въз основа на нищожни решения на ОС на етажната собственост обосновава ли правния интерес на процесуалния субситуент да упражни правата на длъжника си и чрез подаване молба от процесуален субституент за отмяна на нищожни решения на общо събрание на етажна собственост, въз основа на които длъжникът е осъден да плати недължими суми за поддръжка на сградата и може ли да се обоснове правен интерес, изразяващ се в запазване имуществото на длъжника. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване, както и че определението е постановено при допусната от съда очевидна неправилност.
Върховният касационен съд , състав на ІV г.о. намира, че не са налице сочените от жалбоподателя основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените за разглеждане въпроси. В практиката на ВКС / включително и цитираната такава в обжалваното определение/ се приема, че за разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който като процесуален е преклузивен и тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието – чл. 40, ал.2 ЗУЕС. П. се, че е ограничена активната процесуална легитимирани, като е предоставена такава само на собствениците на обекти от етажната собственост – чл. 40 ал.1 ЗУЕС, а правомощията на съда са ясно дефинирани. Посочва се, че ограничението на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е свързано със срок- чл. 38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите решения, а определянето на срок за иска по чл. 40 от ЗУЕС е съобразен и с това, че тези решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Приема се също така, че неспазването на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките на съдебното производство, поради което извън определения от закона срок не може да се иска отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения, като тук е неприложим принципа, че нищожност може да се установява без срок. Приема се , че в случаите, когато изобщо не е взето решение, ще се установява липсата на възникнало правоотношение между етажната собственост и етажните собственици и обитатели чрез установителен иск самостоятелно, или в производството по чл. 415 ГПК след оспорване на вземането по издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК. След като оспорените решения не са били обжалвани в законоустановения срок или тяхното изпълнение не е било спряно от съда, те обвързват всички етажни собственици/ в този смисъл решение от 21.07.2017г. по гр.д.№4451/2016г., ІV г.о. на ВКС/.
В практиката се приема, че конститутивният иск по чл. 40 ЗУЕС не включва, а не може и да изключи съдебната защита срещу онези решения на ОС на етажните собственици, които изначално не са породили действие – онези, за които правният режим на ЗУЕС не се прилага или макар да се прилага, ОС на етажните собственици е надхвърлило своята компетентност, или решение в действителност няма, каквито твърдения в настоящия процес не са правени. С оглед на това следва да се приеме, че от заявените от жалбоподателя пороци на процесните решения на общото събрание на етажните собственици, правилно е прието, че могат да бъдат разгледани по същество единствено в производството по предявен иск по чл.40 , ал.1 ЗУЕС, но в случая същият е предявен извън предвидения в закона преклузивен срок / решенията са взети на 03.02.2014г., а искът е предявен на 28.12.2017г./, правото на иск е преклудирано с изтичане на срока по чл.40, ал.2 ЗУЕС, поради което производството като недопустимо е прекратено/ в този смисъл решение от 05.06.2017г. по гр.д.№2795/2016г., ІІ г.о. на ВКС/.
Така установената практика не е неправилна и не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното определение , за да бъде коригирана същата. Именно съобразявайки се с нея съдът е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като е заявен след изтичане на предвидения в закона срок, поради което постановеното определение не е и очевидно неправилно, тъй като е приложена точно правната норма и е съобразено даденото тълкуване на същата в трайната съдебна практика.
Ето защо, не са налице общата и допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 3 и ал.2 ГПК, поради което определението на въззивния съд не следва да се допусне до касационно обжалване.
Разноски за настоящото частно производство не следва да бъдат присъдени в полза на ответника по жалбата , тъй като такива не са поискани .
Предвид изложените съображения съдът:
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 03.05.2018г., постановено по ч.гр.д. № 116/2018 г. по описа на ОС Благоевград.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: