2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.София, 19.03.2013г.
Върховният касационен съд на РБ, трето гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и седми февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.№ 1353 описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Т. Т. и К. А. Т., подадена от адвокат В. В. срещу въззивно решение № 107 от 20.07.2012г. по гр.д. № 1904/2011г. на Бургаския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 1276 от 3.08.2010 г. по гр.д. № 1646/2010 г. на Бургаския районен съд е прогласена нищожността на договор за покупко- продажба на недвижим имот, сключен между Р. К. К. и Г. Т. Т., материализиран в нот.акт № 91, том 1, рег. № 687, нот.д. № 81/2005 г. на нотариус Надежда М. с рег. № 409 на НК, с който Р. К. К. е продал на Г. Т. Т. собственият си недвижим имот находящ се в жилищна сграда в [населено място], [улица], а именно жилище на първия етаж с площ от 94 кв.м., ведно със съответните ид. части от общите части на сградата и от правото на строеж.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по обуславящ изхода на делото процесуалноправен въпрос свързан със задължението на въззивния съд да обсъди събраните по делото доказателства и да обоснове на тях крайните си изводи. Според жалбоподателите поставеният въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по касационната жалба Р. К. К. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване, тъй като не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение Бургаският окръжен съд е потвърдил решението на районния съд, с което е прогласен за нищожен договора за покупко-продажба на недвижимия имот. Приел е, че същият е нищожен, тъй като продавачът не е изразил правновалидна воля за сключването му. Този извод съдът е изградил на база събраните по делото доказателства, включително и приетите съдебно-почеркови експертизи, в които е дадено заключение, че положения върху нотариалния акт подпис за продавач не е на ищеца. Поради липса на съгласие за сключване на договора, предявеният иск с правно основанието по чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД е уважен, като основателен.
Поставеният в изложението процесуалноправен въпрос е за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства в тяхната цялост.
По този въпрос практиката е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на Върховния касационен съд- решение № 422 от 3.06.2011 г. по гр.д. № 805/2009 г. на І го., решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 850/2011 г. на ІІ г.о. и др. Прието е, че съдът е служебно задължен да разгледа правния спор, с който е сезиран и да се произнесе с решение по него, което следва да е изготвено в съответствие с процесуалните правила за постановяването му. Тези правила установяват изискване в мотивите на решението да се изложат съображения относно това какъв е предметът на спора, както и да се обсъдят представените и приети доказателства по делото и постанови кои от установените с тях факти са от значение за него и какви са правните изводи, които съдът прави въз основа на тях. Императивната разпоредба на чл. 236, ал. 2 ГПК изисква решението да съдържа мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Постановяването на съдебен акт в отклонение от правилата за това е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В случая съдът е обсъдил всички доказателства по делото, включително и приетите експертизи и в този смисъл при постановяване на съдебния акт не се е отклонил от задължителната съдебна практика. Наличието на такава практика, за която не е обоснована нуждата от нейната промяна, изключва приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Когато съдът е обсъдил всички доказателства, но при обсъждането е нарушил правилата на формалната логика, опита и научното знание е налице необоснованост на решението. Необосноваността се отнася до опорочаване истинността на изводите на въззивния съд по фактите, което не е във връзка с изискването за наличие на произнасяне по правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, каквото е изискването на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а е относим към правилността на решението, което е основание по чл.281, т.3 ГПК.
Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 107 от 20.07.2012г. по гр.д. № 1904/2011г. на Бургаският окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: