1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 19.04.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на тринадесети април през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 3001 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма] против Решение № 820 от 23.04.2015г. по в.т.д.№ 3096/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решението по т.д.№ 5482/2011г. на Софийски градски съд, ТО, 13 състав за отхвърлянето на иска за сумата 26 595.93 евро – просрочена главница по договор за финансов лизинг за 8 броя лизингови вноски, дължими за периода 01.05.2008г.-01.12.2008г.
С касационната жалба се иска отмяна на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Оспорва се правилността на изводите на САС за основателност на волеизявлението за изтекла погасителна давност и становището, че приложимият давностен срок по отношение на вземането на кредитора-лизингодател за лизингови вноски по договора за финансов лизинг е тригодишния по чл.111,б.“в“ ЗЗД, а не общия давностен срок. Твърдението е, че плащането на лизинговата вноска е плащане по предоставен кредит, а не периодично плащане; погасява се неделимо задължение, като разсрочването му на вноски е единствено с цел облекчаване на длъжника и по отношение на финансово-кредитния елемент от сделката, правилата за наем не намират приложение, съответно приложима е общата петгодишна давност.
В изложението по чл.284,ал.1,т.3 ГПК се иска допускане на касационното обжалване по материалноправния въпрос: Какъв е приложимият давностен срок –обща или кратка погасителна давност по отношение на вземането на кредитора по сключен договор за финансов лизинг за заплащане на лизингови вноски /в частта за главницата/ и имат ли те характер на периодични плащания по смисъла на чл.111,б.“в“ЗЗД. Посочената допълнителна предпоставка е т.1 на чл.280 ГПК-противоречие на изводите на САС по този въпрос с Решение № 102 по т.д.№ 897/2009г. на 2 т.о., Решение № 120 по т.д.№ 1025/2009г. на 1 т.о. и Решение № 28 по гр.д.№ 523/11 на 3 г.о. Поддържа се и основанието по т.2 на чл.280 ГПК с позоваване на решение № 113 по т.д.№ 1046/2013г. на ОС Варна, Решение № 1027 по т.д.№ 1048/2013г. на ОС Варна и Решение № 244 по т.д.№ 483/2014г. на РС Видин.
От насрещната страна-ответника [фирма], [населено място] отговор в срока по чл.287 ГПК не е постъпил.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е констатирала, че е сезирана с обективно съединени искове по чл.79 във вр. с чл.342,ал.2 ТЗ за заплащане на възнаграждението, уговорено в полза на лизингодателя по договор за финансов лизинг от 06.10.2005г. – лизингови вноски, платими месечно съгласно погасителен план, като твърдението е било за просрочие на 48 вноски от по 3 216.46 евро, падежирани за периода 01.04-2008-21.05.2009г. в общ размер 37 568.43 евро, ведно с неустойка и обезщетение за забавено плащане. Съобразила е, че в отговора на исковата молба лизингополучателят е възразил, че плащанията по договора са периодични и се погасяват с тригодишна давност, поради което към датата на завеждането на иска-23.12.2011г. са погасени задълженията за месечни вноски с падежи от първи май до първи декември 2008г. включително. Потвърдила извода за основателност на възражението за погасяване по давност на посочените от ответника вноски. Мотивирала е, че лизингополучателят, на основание разпоредбата на чл.345,ал.1 ТЗ, има задълженията на наемател, съгласно чл.232 ЗЗД, и съобразно чл.232,ал.2 ЗЗД дължи заплащане на наемна цена. Счетено е, че последното задължение е периодично и се погасява с кратката тригодишна давност по чл.111,б.“в“ ЗЗД, тъй като се характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения през предварително определени интервали от време, произтича от единен юридически факт; мотивирано е, че задължението за плащане на лизинговите вноски не е еднократно, приравнено е на задължение за наемна цена, с което е обосновано потвърждаването на решението в частта за отхвърляне на иска за заплащане на лизингови вноски, дължими за посочения период, съответно за сумата 26 595.93 евро. поради изтекла погасителна давност.
Поставеният материалноправен въпрос е релевантен за спора, включен е в неговия предмет и е обусловил изводите на САС за отхвърлянето на иска с оглед извода за приложното поле на кратката погасителна давност на основание чл.111,б.“в“ЗЗД. Неоснователността на искането за допускане на обжалването произтича от неосъществяването на допълнителните предпоставки, въведени от касатора. С позоваването на решението по т.д. № 897/2009г. на 2 т.о. и т.д. № 1025/2009г. на 1 т.о., с които са очертани спецификите на договора за финансов лизинг и отликите му с оперативния, касаторът извежда собствено съждение, като свързва съображенията, че договорът за оперативен лизинг е особен вид инвестиционен кредит, специфична финансова операция за предоставяне на кредит във веществена форма, с приетото в решението по гр.д.№ 523/2011г. на 3 г.о., че вземанията на кредитора по договора за банков кредит не са за периодични плащания, поради което за тях е приложим общият петгодишен давностен срок по чл.110 ЗЗД. Същото разрешение според касатора е приложимо и по отношение на лизинговите вноски по договора за финансов лизинг по съображенията, че последният е вид кредитиране. В цитираните решения на ТК на ВКС не е даден отговор на въпроса дали плащанията на лизинговите вноски имат характер на периодични плащания. Разрешение на този въпрос е дадено в мотивите към отговора на правния въпрос в решението по т.д.№ 2936/2013г. на 2 т.о., че и при двата вида лизинг плащането на вноските е периодично, на определен падеж, съгласно договорните клаузи и погасителния план към договора. Същото разрешение е дадено и по т.д. № 3977/2013г. на 1 т.о. – при договора за лизинг, съгласно чл. 344 и чл. 345 ТЗ, лизингодателят има задълженията на наемодател по чл. 230 ЗЗД, а лизингополучателят – тези на наемателя по чл. 232 и чл. 233, ал. 2 ЗЗД; по аналогия от договора за наем /чл. 228 и сл. ЗЗД/, договорът за отдаване на автомобил при условията на финансово обвързан лизинг с опция за прехвърляне на собствеността има характера на двустранен, с периодично изпълнение – на месечни лизингови вноски, съответно развалянето на такъв договор поради неизпълнение няма обратно действие.
Изводите на въззивната инстанция за периодичния характер на задължението за плащане на лизинговите вноски са съобразени с даденото разрешение в решенията по чл.290 ГПК по т.д.№ 2936/2013г. на 2т.о. и по т.д.№ 3977/2013г. /на настоящия състав/, от което произтича неоснователността на искането за допускане на обжалването. Създадената задължителна практика по т.1 на чл.280 ГПК изключва едновременното наличие на основанието по т.2 на чл.280 ГПК и възможността касационното обжалване да бъде допуснато при тази допълнителна предпоставка.
Разноски на насрещната страна не се присъждат.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Не допуска касационно обжалване на Решение № 820 от 23.04.2015г. по в.т.д.№ 3092/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО, 5 състав, в частта, с която е потвърдено решението по т.д.№ 5482/2011г. на Софийски градски съд, ТО, 13 състав за отхвърлянето на иска за сумата 26 595.93 евро.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: