8
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
[населено място], 19,05,2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,Търговска колегия,първо търговско отделение,в закрито заседание на четвърти март, през две хиляди и петнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д.№ 2251 по описа за две хиляди и четиринадесета година,съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК .
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 140/10.03.2014 год. по т.д.№ 767 / 2013 год. на Пловдивски апелативен съд,в частта му с която е отменено решение № 80/01.03.2013 год. по т.д.№ 188/ 2011 год. на Смолянски окръжен съд и е признато за установено по отношение на касатора,че вписаното с акт за вписване № 20110325095737 по партидата на същото дружество в търговския регистър – заличаване като търговец,е несъществуващо обстоятелство,предвид невалидното му възникване – неприключило съгласно чл.273 ал.1 ТЗ производство по ликвидация.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила – досежно процесуалното представителство на ответника – чрез ликвидатор ad hoc, назначен в процедура по чл.273 ал.3 ТЗ,след заличаването на търговеца,вместо от представляващия го изпълнителен директор / и бивш ликвидатор /,с което е нарушено правото му на защита,както и предвид постановяването на цялостна отмяна на първоинстанционното решение,но без произнасяне по евентуалния иск за нищожност на вписването,отхвърлен от първоинстанционния съд.Въззивното решение се сочи постановено и в противоречие с материалния закон – чл.29 ал.1 ЗТР вр. с ТР № 1 / 06.12.2002 год. на ОСГК на ВКС.Страната оспорва приложимостта на цитираната от противната страна и съда задължителна съдебна практика,вкл. предвид обстоятелството,че качеството на ищеца като кредитор не е установено до момента на заличаването,а последващо, както и предвид обстоятелството, че вземането на [фирма] е било обезпечено,позовавайки се на допуснато обезпечение на предявения от същото дружество против касатора осъдителен иск за събиране на вземането.Оспорва се и действителността на договора за цесия,на основание който и по реда на чл.214 ал.1 ГПК е конституирана като ищец, на мястото на първоначалния [фирма] – Т. З..
Ответната страна – Т. З. – оспорва касационната жалба,вкл. обосноваването на основание за допускане на касационното обжалване.
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира,че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК,от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
Предявени са от [фирма] против [фирма] обективно евентуално съединени искове за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство по партидата на ответното дружество – заличаването му на основание чл.273 ал.1 ТЗ, в евентуалност – установяване нищожност на вписването,но при идентични фактически обстоятелства.Първоначалният ищец – [фирма] се легитимира като кредитор на ответното дружество – с вземане от 199 517,50 лева,на основание влязло в сила, но след вписване заличаването на [фирма],осъдително решение по гр.д.№ 93/2009 год.на Смолянски окръжен съд.Към момента на постановеното заличаване,в резултат на приключило ликвидационно производство,обаче,исковото производство е било висящо.Вземането на [фирма] е цедирано в полза на лицето Т. З.,с договор за цесия от 11.07.2011 год.,като по реда на чл.226 ал.2 пр. второ ГПК същата е конституирана като ищец в производството,на мястото на [фирма],спрямо което дружество,предвид депозирания отказ от иска,производството е прекратено.Ищцата , позовавайки се на незавършен фактически състав по реализиране предпоставките за заличаване на ответното дружество – завършено ликвидационно производство,с удовлетворяване на всички кредитори и конкретно,при наличието на спорно / собственото й / вземане ,за което и в противоречие с чл. 272 ал.3 ТЗ не е било заделено имущество в евентуално удовлетворяване,преди пристъпване към разпределение на остатъка между акционерите на ответника,счита че заличаването на търговеца – принципно последица на законосъобразно осъществило се в пълнота ликвидационно производство – е несъществуващо обстоятелство, установяване вписването на каквото претендира с иска по чл.29 ал.1 ЗТР.Искът за установяване нищожността на вписването е предявен в евентуалност от неуважаване иска за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство,но при невъведена различна от тази по първия иск обстоятелствена част.
За да уважи иска за установяване вписване на несъществуващо обстоятелство,в който случай е отпаднало задължението за произнасяне по евентуалния иск за нищожност на същото вписване,на основание чл.29 ал.1 ЗТР, въззивният съд е приел, че към момента на вписване заличаването на търговеца е било налице известно на ответното дружество спорно вземане на кредитор,останало неудовлетворено и при липса на доказателства за заделено в удовлетворяването му, съобразно изхода на спора, имущество, в противоречие с чл.272 ал.3 ТЗ . Позовавайки се на задължителна съдебна практика – реш.№ 45 по т.д.№ 4 / 2011 год. на І т.о. на ВКС, въззивният съд е счел, че неосъществяване дължимите съгласно чл.272 ал.3 ТЗ действия в обезпечаване удовлетворяването на спорен кредитор, чието вземане, макар и след заличаването,е установено със сила на пресъдено нещо,обуславят неосъществен фактически състав на заличаването, поради което и вписването на това обстоятелство следва да се квалифицира като вписване на несъществуващо обстоятелство,аналогично на дадената в преждепосоченото решение на касационна инстанция идентична квалификация на порока на вписването,макар в хипотеза на несъобразен, безспорен към момента на заличаването и неучаствал в разпределението на имуществото ,кредитор на заличеното дружество.Съдът е счел, че представения ликвидационен баланс към 18.02.2011 год.не установява вземане на цедента [фирма], нито обезпечение в полза на същото дружество,върху съответни активи на ответника,а други доказателства в тази насока не се сочат от последния.Предвид спорното вземане на цедента,съдът е приел, че представения отчет на ликвидатора,за липса на „ неудовлетворени и необезпечени кредитори „ е неточен и тъй като в регистърното производство длъжностното лице не разполага с правомощия да провери истинността на отчетеното,единственото производство в което би могла да се осъществи тази преценка е настоящото. След като в отчетите на ликвидатора не е отразено спорното вземане и същото не е било обезпечено,нито удовлетворено, производството по ликвидация не следва да се счита приключило,въпреки извършеното разпределение на имуществото на ответника между акционерите му.
В хода на първоинстанционното и въззивното производства ответното дружество е представлявано от назначения в производство по чл.273 ал.2 ТЗ временен ликвидатор.Касационната жалба е подадена от представляващият дружеството изпълнителен директор и бивш ликвидатор – Б. С..
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът формулира следните въпроси ,конкретизирани от настоящия състав, съгласно правомощията му по ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС : 1/ Кой представлява заличеното в търговския регистър дружество, при предявен срещу него иск с правно основание чл.29 ЗТР,с предмет вписването на заличаването му като търговец и в хипотеза на възобновяване по чл.273 ал.2 ТЗ – временно назначения ликвидатор ad hoc или законният представител на дружеството / изпълнителния му директор / ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК,поради противоречие на въззивното решение със задължителна за въззивна инстанция съдебна практика – реш.№ 124 по т.д.№ 152 / 2009 год. на І т.о. ВКС,както и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 ГПК – противоречие с казуална съдебна практика – опр. № 608 по в.т.д. № 346/2014 год. и опр.№ 229 по ч.т.д. № 105 /2014 год. на Пловдивски апелативен съд; 2 / Неприключило – до вписване на заличаването на търговското дружество, съгласно чл. 273 ал.1 ТЗ – съдебно производство ,за установяване вземане на кредитор спрямо същото дружество,предпоставя ли квалифициране на вписването на заличаването като вписване на несъществуващо обстоятелство ? – обосноваван в хипотезата на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК, поради противоречие с реш.№ 161 по т.д.№ 429/2005 год. на І т.о. ВКС и 3/Доколкото понятието „несъществуващо обстоятелство „ законодателят е въвел само по отношение на подлежащи на вписване обстоятелства , неподлежащите на вписване части от доклада на ликвидатора , съответно записи в ликвидационния баланс на заличеното дружество,за които се твърди,че не са валидно възникнали , обосновават ли извод за вписване на несъществуващо обстоятелство ? – въпросът обосноваван в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – с реш.№ 45 по т.д.№ 4/2011 год. на І т.о. на ВКС.Всички въпроси са заявени формално и в хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Съгласно справка от търговския регистър,съобразно вписване 20130122135939 по партидата на касатора, понастоящем ликвидатор и представляващ дружеството е лицето Б. С., негов изпълнителен директор и първоначален ликвидатор, подал и касационната жалба.Първият от формулираните въпроси би имал пряко отношение към редовността на касационната жалба, но не и в конкретния случай,доколкото и с преждепосоченото вписване противопоставените качества – представляващ търговското дружество управител,респ. ликвидатор,понастоящем се съвместяват от едно и също физическо лице.Твърдяното от касатора ненадлежно процесуално представителство на ответника във въззивното производство – чрез временния ликвидатор в хипотеза на чл.273 ал.2 ТЗ – теоретично се квалифицира като нарушение на съдопроизводствените правила, свързани с представителството на страните,но само по себе си не обуславя характеристиката на поставения процесуален въпрос като правен, без обосноваване на касационен довод досежно неправилност на въззивното решение,поради конкретно несъобразено от въззивния съд възражение по неоснователността на исковете,от заявяването и обосноваването на което ответникът е бил лишен,като резултат от ненадлежното му представляване в процеса.Напротив,именно лицето Б. С.,от името на ответното дружество е депозирал отговор на исковата молба,възраженията по който са съобразени.Дори да би отговорило на поставения въпрос в полза на осъществимо от изпълнителния орган на дружеството / изпълнителния директор / процесуално представителство, само на това основание правният резултат не би претърпял промяна, при липса на кореспондиращи касационни доводи,обосноваващи процесуалното нарушение като съществено.Поради изложеното, не се явява покрит общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,което изключва необходимостта от анализ на допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК,още повече подобно кумулиране на основания е принципно изключено: наличието на задължителна съдебна практика по въпроса изключва релевантността на казуална такава, т.е. е допустимо само евентуалното им предявяване.
Вторият от поставените въпроси не съставлява правен, по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, независимо че решаващият съд не е счел за необходимо неудовлетвореното вземане на кредитор да бъде безспорно установено към момента на вписване на заличаването. Последното, обаче, не е съобразено самостоятелно и в аспект на преценката за „ уреденост на всички задължения” съгласно чл.273 ал.1 ТЗ.Решаващият мотив е основан на приложението на чл.272 ал.3 ТЗ и императивното условие за пристъпване към разпределение на имуществото,само след заделяне на съответно такова за обезпечаване на спорно вземане на кредитор,каквото е процесното.Следователно,така формулиран въпросът не кореспондира с логиката на въззивното произнасяне,основана на необходимостта от законосъобразно осъществяване на всички залегнали в Глава ХVІІ на ТЗ предпоставки за заличаване на дружеството, в това число – удовлетворяване на кредиторите,вкл. спорните такива. Доказателство за конкретно заделено от ответното дружество имущество, още повече – на адекватна на вземането на ищеца стойност ,не е представено,вкл. като предмет на допуснато обезпечение по висящото , към момента на заличаването, исково производство за установяване на вземането на [фирма].Дори да би се приел обоснован общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК,не се явява обоснован с цитираното решение – казуална съдебна практика – допълнителния такъв по чл.280 ал.1 т.2 ГПК. Именно реш.№ 161 по т.д.№ 429 / 2005 год. на І т.о. на ВКС е провокирало произнасянето на касационната инстанция с реш.№ 45 по т.д.№ 4 / 2011 год. на І т.о. на ВКС , поради което и споделеното в това решение – казуална съдебна практика – следва да се счита преодоляно със задължителна за въззивния съд такава , изрично съобразена в мотивите му.
Третият от въпросите е непрецизно формулиран,доколкото въззивното решение не коментира „невалидно възникнали” доклад и съответни части от ликвидационния баланс на дружеството, а тяхната неверност, на основание събраните по делото доказателства, като оспорване верността им съдът намира за допустимо в обхвата на настоящото производство.Не доклада и съответния ликвидационен баланс,според въззивния съд,съставляват предпоставки за допускане на заличаването, а фактите – отразени в същите,доколкото обаче кореспондират с реално осъществилите се факти относно удовлетворяване на вземанията,вкл. на спорните,чрез заделяне на имущество в обезпечение удовлетворяването им,респ. разпределяне на остатъка от имуществото,като последното може валидно да се предприеме само при спазване условието на чл.272 ал.3 ТЗ. Не е обоснован и допълнителния селективен критерий по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК.Решение № 45 по т.д.№ 4 / 2011 год. на І т.о. на ВКС касае по начало различна от тук коментираната хипотеза,но във всички случаи не съставлява задължителна практика по въпрос,идентичен с така формулирания от касатора,а по въпроса : „Вписано на основание чл.273 ал.1 ТЗ заличаване на дружество в ликвидация,може ли да бъде квалифицирано като вписване на несъществуващо обстоятелство,ако в действителност задълженията не са уредени и / или остатъкът от имуществото не е разпределен”. И. от касатора цитат от решението / в който се сочи , че съдържанието на доклада не е подлежащото на вписване обстоятелство, чието несъществуване се цели да бъде установено,а такова е самото заличаване / не е част от отговора на правния въпрос, но и не конфронтира с него.Съдът изрично е посочил, че значението на представянето на документите в безспорното охранително производство,в това число и доклада на ликвидатора,както и тяхното съдържание,има стойност дотолкова,доколкото те материализират твърдението на ликвидатора,че е осъществена предвидената в ТЗ ликвидационна процедура.В случай,че не са налице предпоставките на чл.273 ал.1 ТЗ,преценими като реално осъществили се, а не на база декларираното от ликвидатора, производството не би могло да се счита за приключило,а завършващият акт – заличаването – би се основавало на незавършен фактически състав.
Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не е от естество да обоснове допълнителен селективен критерий в тази хипотеза, в съответствие с указанията в т.4 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Водим от горното,Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 140/10.03.2014 год. по т.д.№ 767/2013 год. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: