О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 19.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – търговска колегия, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Камелия Ефремова
Членове: Бонка Йонкова
Евгений Стайков
като изслуша докладваното от съдията Е.Стайков ч.т.д. №1434/2018г. по описа на ВКС, ТК, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място], срещу определение №21806 от 24.08.2017г., постановено по ч.гр.д.№10356/2017г. по описа на Софийски градски съд, г.о., ІV-А състав, с което е оставена без уважение частната жалба на [фирма] срещу разпореждане от 25.04.2017г. по гр.д.№71010/2015г. на СРС, 138 с-в.
В частната касационна жалба се поддържа, че обжалваното определение е незаконосъобразно и необосновано. Твърди се, че процесуалният представител на жалбоподателя е поискал своевременно удължаване с един месец на срока за внасяне на държавна такса по въззивната жалба на [фирма]. Оспорва се извода на въззивния състав, че районният съд правилно е удължил срока само с 14 дни, което според жалбоподателя обезсмисля същността и прилагането на разпоредбата на чл.63, ал.1 ГПК. Претендира се отмяна на обжалваното определение и даване на нов срок на дружеството за внасяне на държавна такса по въззивната му жалба.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са формулирани следните два процесуалноправни въпроса, за които се твърди, че отговарят на критериите по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение: „При заявена липса на връзка между процесуалния представител /адвокат/ и клиент /страна по делото/, следва ли съдът да даде искания по-дълъг срок за изпълнение на указанията му за заплащане на държавна такса?” и „Удължавайки дадения срок следва ли съдът да съобрази откога започва да тече новия даден срок с оглед мястото на гледане на делото и адреса на управление на дружеството, в предвид времето от произнасянето до уведомяване на страната по делото?”
В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от [фирма] – [населено място], в който се излагат съображения за неоснователността на частната касационна жалба.
Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280 ал.1 ГПК, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
В обжалваното определение въззивният състав от СГС е посочил, че с разпореждане от 31.01.2017г. по гр.д.№71010/2015г. на СРС, 138 с-в, съдията-докладчик е дал указания на жалбоподателя [фирма] в едноседмичен срок да внесе дължимата държавна такса в размер на 905.08лв. по сметката на СГС. В срока да изпълнение на указанията, изтичащ на 28.02.2017г,. пълномощникът на жалбоподателя – адв. Д.Т. е поискал продължаване на срока с още един месец поради липса на връзка с доверителя му като на основание чл.63, ал.2 ГПК първоначалният срок е бил продължен в нов двуседмичен. Не е спорно, че в продължения срок – общо триседмичен, жалбоподателят не е представил платежен документ за внасяне на дължимата държавна такса.
За да потвърди разпореждането на първоинстанционния съд от 25.04.2017г., с което е върната въззивната жалба на [фирма], въззивният състав е посочил, че при определяне продължителността на новия срок съдът не е обвързан от предложения от страната срок като единственото изискване по чл.63, ал.2, изр.1 ГПК е новоопределеният срок да не е по-кратък от първоначалния. Съдът е обосновал извода, че за продължаването на срока не следва да се изпраща нарочно съобщение до страната с разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, според която продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.
Настоящият касационен състав намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Според задължителните указания в т.1 от Тълк. решение №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване се предопределя от поставянето от касатора на правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело като по отношение на този въпрос следва да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Независимо, че в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът не е конкретизирал някое от допълнителните основания за допускане на касация по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК ( в редакцията им преди измененията ДВ бр.86/2017г.), формулираните от него въпроси не са нито решени в противоречие с практиката на ВКС, нито се решават противоречиво от съдилищата, нито са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Положителният отговор на въпроса: „При заявена липса на връзка между процесуалния представител /адвокат/ и клиент /страна по делото/, следва ли съдът да даде искания по-дълъг срок за изпълнение на указанията му за заплащане на държавна такса?, не намира законово основание, доколкото ГПК предоставя на съда преценката за размера на удължения срока, стига той да не е по-кратък от първоначалния. Що се отнася до въпроса: Удължавайки дадения срок следва ли съдът да съобрази откога започва да тече новия даден срок с оглед мястото на гледане на делото и адреса на управление на дружеството, в предвид времето от произнасянето до уведомяване на страната по делото?”, отговорът е даден в чл.63, ал.2, изр.2 ГПК, според който във всички случаи (без значение от мястото на гледане на делото и адреса на управление на дружеството) „продължаването на срока тече от изтичането на първоначалния.”
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №21806 от 24.08.2017г., постановено по ч.гр.д.№10356/2017г. по описа на Софийски градски съд, г.о., ІV-А състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :