О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.София,
20.05.2015г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети май две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател:ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева ч.гр.д. № 2629 описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Обжалвано е разпореждане от 24.09.2014 г. по гр.д. № 4331/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационна жалба на Т. И. М. срещу въззивно решение № 1133/03.06.2014 г., постановено по гр.д. № 4331/2014 г. на същия съд.
Жалбоподателят Т. И. М. обжалва разпореждането в срок, като развива доводи за неговата незаконосъобразност. Излага, че с обжалваното разпореждане, с което е върната подадената от нея касационна жалба поради незаплащане на дължимата държавна такса, Софийският апелативен съд неправилно е възприел фактите и не е съобразил, че таксата е била заплатена, но тя погрешно не била приложена към подадената от нея жалба.
И. В. М. – другар на жалбоподателя, в писмен отговор поддържа частната жалба по съображения за неправилност на разпореждането.
Ответната страна на представя отговор по жалбата и не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., при тези данни, приема за установено следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт, преграждащ развитието на производството по делото, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното разпореждане Софийският апелативен съд е приел, че срещу въззивно решение № 1133/03.06.2014 г. по гр.д. № 4331/2012 г. по описа на същия съд е подадена касационна жалба от Т. И. М., която не отговаря на изискванията за редовност по чл. 284 ГПК. На жалбоподателя съдът е указал с разпореждане от 25.08.2014 г. в едноседмичен срок да отстрани нередовностите по подадената от нея жалба като приложи към нея изложение на основанията за допускане на касационно обжалване и доказателство за заплатена държавна такса по сметка на ВКС в размер на 30 лв. Приел е, че до изтичането на указания срок жалбоподателят не е отстранил нередовностите по жалбата, като не е представил доказателство за заплащането на дължимата държавна такса за касационно обжалване, поради което съдът е постановил обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба.
Постановеното разпореждане е правилно.
За да обоснове извод за неправилност на атакувания съдебен акт, жалбоподателят – ответник по исковото производство – възразява, че държавна такса е била заплатена, но тя неправилно е била приложена по друга касационна жалба, подадена от другар по делото – Л. М. – обстоятелство, което не било съобразено от въззивния съд. Данни, които да подкрепят тези възражения на страната обаче не се констатират по делото. Липсват недвусмислени указания, включително по преписката по жалбата на Л. М., които да сочат, че приложеното платежно нареждане се отнася до касационната жалба на Т. М.. А доколкото такива данни по делото липсват, в тежест на страната е да установи ползващите я факти и обстоятелства, което тя не е сторила. Становището, че държавна такса е била своевременно и надлежно внесена, а доказателствата за това – представени в указания от съда срок, не почива на фактическите данни изнесени по делото и поради това представлява недоказано твърдение на жалбоподателя. С оглед изложеното, правилно са приложени разпоредбите на чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК във вр. с чл. 284, ал. 3, т. 4 ГПК, според които касационната жалба подлежи на връщане, когато допуснатите от жалбоподателя нередовности не бъдат отстранени в срок, сред които е и липсата на приложен документ за внесена държавна такса.
Следва да се посочи за пълнота, че доколкото страните Т. М. и Л. М. са подали касационни жалби с идентично съдържание и същите са в положението на необходими другари по делото (ответници по иск с правно основание чл. 135 ЗЗД), то съобразно текста на чл. 216, ал. 2 ГПК, извършените от един от другарите процесуални действия ползва и останалите, поради което връщането на едната от подадените касационни жалби в процесния случай не препятства касационния контрол на въззивното съдебно решение.
Предвид гореизложеното, като е върнал касационната жалба на Т. М. въззивният съд е процедирал законосъобразно, поради което и обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено.
При тези съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 24.09.2014 г. по гр.д. № 4331/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната касационна жалба на Т. И. М. срещу въззивно решение № 1133/03.06.2014 г., постановено по гр.д. № 4331/2014 г. на същия съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: