О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София, 21.06.2018 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на четиринадесети май две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 4842 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на С. М. А., С. М. С. и М. М. А., всички чрез пълномощника им адв. Н. М., против въззивното решение № 80 от 3.07.2017 год. по гр. д. № 52/2017 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Жалбата е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от легитимирана страна – ищците в производството /с изключение С. М. С./ и е насочена срещу съдебен акт, подлежащ на обжалване, поради което е процесуално допустима. Същата е и редовна с оглед спазване на изискванията на чл. 284 ГПК.
От ответниците по иска и по касация, чрез пълномощника им адв. Д. Г., в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор, в който възразяват срещу допускане на касационното обжалване поради липса на формулирани правни въпроси като общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е представена и цитираната като противоречива съдебна практика. Претендират присъждане на направените разноски в настоящето производство.
По наведените в приложеното изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от касаторите основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
С обжалваното решение въззивният съд в производството по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първоинстанционния Кърджалийски районен съд от 29.12.2016 год. по гр. д. № 408/2016 год., с което е отхвърлен предявеният иск за делба на поземлен имот с пл. № 17 в кв. 2 по плана на с Б., [община], утвърден със заповед № 423/24.07.1981 год. с площ от 450 кв. м. графично, и 1 200 кв. м. в действителност, ведно с построените в имота двуетажна масивна жилищна сграда от 67 кв. м. и навес с оградни стени с площ 21 кв. м. между ищците с общ дял 1/2 ид. ч. и ответниците с общ дял 1/2 ид. ч.
За да потвърди обжалваното решение, с което е отхвърлен иска за делба, въззивният съд приел, че предмет на предявения иск за делба е имот пл. № 17 в кв. 2, представляващ дворно място в урбанизираната територия на [населено място], ведно с изградените в него три сгради –двуeтажна масивна жилищна с площ 67 кв. м. и две стопански сгради, едната от които не е посочена в издадената от общината скица. Установено е от заключението на техническата експертиза, че уличната регулация е частично приложена, с оглед на което площта на имота е 477 кв. м. по заключението, респ. 450 кв. м. по издадената скица, както и че дворищнорегулационният план не е приложен поради неуредени регулационни сметки. Въз основа данните по делото въззивният съд приел, че делбеният имот пл. № 17 в кв. 2 е собственост на ищците, като наследници на М. М. И. /М. И. А./, на чието име е записан в разписния лист към плана, което не се оспорва и от ответниците. Доказателства за съсобственост в този имот между страните не са представени, поради което и предявеният иск за делба е отхвърлен. Съдът приел доводите на ищците за различна площ на делбения имот, с твърдението, че за част от нея ответниците се снабдили с нотариален акт, за недопустима претенция за установяване на собственост върху имот /част от имот/ извън пространствените граници на имота съгласно действащия план.
Следователно, решаващото съображение за отхвърляне на иска за делба на поземления имот пл. № 17 в кв. 2 е липсата на установена съсобственост между страните. Твърденията на ищците за равни права на страните по наследство от двама братя са останали недоказани по делото, а ответниците не спорят относно факта за изключителната му собственост, в каквато насока са и данните по разписния лист за записванията на двата съседни имота, а и твърденията на самите ищци.
В изложението на касаторите се сочи противоречие с решение № 201 от 19.10.2015 год. по гр. д. № 2585/2015 год. на ВКС, І г. о. относно допустимостта на съдебна делба на дворно място, в което са изградени самостоятелни обекти, в случай, че по делото още в първата фаза е изслушана съдебнотехническа експертиза, според която е налице възможност за обособяване на самостоятелни УПИ от съсобствения имот. Такъв въпрос /за поделяемост на имота/ по настоящето дело не е обсъждан, искът за делба е отхвърлен не поради недопустимостта й, а поради липса на съсобственост между страните по отношение на делбения имот, статутът на който е изяснен с приетото заключение на техническата експертиза. Доводите на касаторите относно индивидуализацията на делбения имот при промяна на регулационния статут, който според тях неправилно е определен от вещото лице по приетата експертиза, сочат на оплаквания срещу извода на съда за произнасяне по иск с предмет поземлен имот пл. № 17, в кв. 2, така, както е посочен от самите ищци в исковата им молба. Площта на този делбен имот е посочена и в представената от ищците скица от 21.01.2016 год., както и от вещото лице по приетото заключение на техническата експертиза, неоспорено от страните. С оглед на горното позоваването на противоречие с решение № 48 от 28.03.2014 год. по гр. д. № 14/2012 год. на ІІ г. о. е неотносимо.
Съображенията на касаторите за признати права на ответниците за част от имота, без представяне на доказателства за собственост, са неотносими към предмета на настоящия иск за делба на имот пл. № 17. Същите представляват твърдения, относими към друг спор между страните, който не е предявен и по който съдът не е дължал произнасяне, и който е обусловен от твърдението за различна площ на имота от 1 200 кв. м. Установено е, вкл. и от представената от самите ищци скица, че площта на делбения имот е 450 кв. м., респ. 477 кв. м. съгласно заключението на експертизата, но не и сочената 1 200 кв. м. Доводите на страните в тази насока, както и относно допуснати процесуални нарушения от съда по изясняване на фактическата обстановка по спора и приемане на заключението не могат да обосноват наличие на общата предпоставка за допускане на касационното обжалване. Наред с това, по изложените вече съображения не е налице и твърдяното противоречие със сочената съдебна практика, тъй като поставените въпроси не са обусловили решаващия извод на въззивния съд за неоснователност на иска за делба на имота.
Извън горните съображения настоящият състав не констатира и основания за служебно допускане на обжалване на решението поради вероятност същото да е недопустимо, извън релевираните такива по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, с оглед изложени в касационната жалба съображения в тази насока. Произнасянето на съда е в рамките на предявения иск за делба на описания имот, представляващ пл. № 17, кв. 2, застроен с описаните сгради.
При този изход на настоящето производство касаторите следва да заплатят на ответниците общо направените разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв., установено с представения по делото договор за правна защита и съдействие и съобразно заявеното искане.
Водим от горното настоящият състав на ВКС, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 80 от 3.07.2017 год. по гр. д. № 52/2017 год. на Кърджалийския окръжен съд.
Осъжда С. М. А., ЕГН [ЕГН], С. М. С., ЕГН [ЕГН] и М. М. А., да заплатят на И. А. Д., Е. К. А., А. А. А., С. А. К., Н. А. К., Г. А. М., Д. А. М. и В. А. А. направените по делото разноски в размер на сумата 500 лв. /петстотин лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: