4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр.С., 22.03.2011 г.
Върховният касационен съд на РБ, ГК, ІІІ г.о., в закрито заседание на шестнадесети март две хиляди и единадесета година в състав:
Председател: Капка Юстиниянова
Членове: ЛЮБКА БОГДАНОВА
СВЕТЛА ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Б. гр.д.N 1088 описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. М. Д. от[населено място], чрез процесуалния му представител- адв. Ст. С. срещу въззивно решение № 27 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 32/2010г. на Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 17 от 26.03.2009 г. по гр. д. № 400/2007г. на Р. окръжен съд в частта, с която е осъден да заплати на И. М. И. сумата 10500 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от причинената му на 12.08.2006 г. по непредпазливост средна телесна повреда, ведно със законната лихва считано от 12.08.2006 г. до окончателното изплащане на сумата.
Ответникът И. М. И. не е подал писмен отговор на касационната жалба.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ г.о., като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд намира същата за допустима.
За да остави в сила решението на Р. окръжен съд в частта, с която предявеният от И. И. срещу Д. Д. иск за присъждане на обезщетение за претърпяни неимуществени вреди е уважен в размер на сумата 10 500 лв., въззивният съд е приел, че са налице елементите от фактическия състав на чл.45 ЗЗД. Приел е, че с влязло в сила решение на 26.07.2007 г. по ч.н.д. № 462/2007 г. на Р. районен съд, Д. М. Д. е бил признат за виновен в това, че на 12.08.2006 г. около 16.30 ч. в[населено място] при управление на мотоциклет “С.” 750 с рег. № НВ 0503 е нарушил правилата за движение по пътищата и е причинил средна телесна повреда на И. М. И., като е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание “глоба” в размер на 500 лв. Позовал се е на разпоредбата на чл.413, ал.2 НПК, че влязлото в сила решение на наказателния съд е задължително за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца и въз основа на това е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя за липса на деликт и наличие на случайно събитие. Въз основа на анализа на събраните по делото доказателства за уврежданията, претърпяните болки и страдания, тяхната продължителност, трайните последици от травмите е приел, че сумата от 15 000 лв. е справедливия паричен еквивалент по чл.52 ЗЗД на претърпяните болки и страдания. Приел е, че с поведението си пострадалия е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат и посочената сума е намалил с 4 500 лв.
В изложение за допускане на касационно обжалване като основание се сочи разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Твърди се, че по въпроса задължителни ли са за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието актовете постановени по реда на глава ХХVІІІ от НПК е налице противоречива практика. Представя съдебни решения на състави на Върховния касационен съд.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения правен въпрос. По този въпрос е налице задължителна практика на Върховния касационен съд, изразена в ТР № 5 от 5.04.2006 г. по т.д. № 5/2005 г. на ОСГТК на ВКС, с което е прието, че актовете на наказателния съд съгласно чл.413 НПК / ДВ, бр. 86/2005 г./ и чл. 222 ГПК /отм./ са задължителни за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта. Чл.413, ал.2 НПК разширява кръга на задължителните актове с решенията на наказателните съдилища, включително с тези за освобождаване на обвиняемия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание. В случая приетото от въззивния съд, че влязлото в сила решение на наказателния съд, с което жалбоподателя е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание е задължително за гражданския съд, разглеждащ иска за обезщетение за вреди от деликта, е в съответствие с нормата на закона и задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
В изложението е поставен и въпроса за задължението на съда съгласно чл.188 ГПК /отм./ да обсъди събраните по делото доказателства. Поддържа се, че по този правен въпрос е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Допускането на обжалваното решение до касационен контрол е в зависимост от наличието на основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. За да е налице соченото основание изложението трябва да съдържа ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Въпросът трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В разглеждания случай посоченото от жалбоподателя в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и ТР на ОСГТК № 1/2010 г. правен въпрос, тъй като доводите сочат на необоснованост на съдебния акт и неправилна преценка на доказателствата по делото. Необосноваността на въззивното решение не е самостоятелно основание за допускане касационно обжалване в предварителното производството по селекция на жалбите по реда на чл. 288 ГПК.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по поставения материалноправен въпрос- съобразено ли е обезщетението с критериите на чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.52 ЗЗД. Поставеният правен въпрос относим към определения размер на обезщетението за претърпени от И. неимуществени вреди не е решаван противоречиво от съдилищата. Напротив, практика на всички съдилища в страната е обезщетенията за неимуществени вреди причинени от деликт да се определят по справедливост, като във всеки конкретен случай се преценяват с оглед установените по делото обстоятелства и наличието на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Въпросът за размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от деликта е въпрос на конкретна фактическа обстановка за всеки отделен случай. Въведеният с разпоредбата на чл.52 ЗЗД критерий за справедливост означава съдът да определи точен паричен еквивалент на болките и страданията на пострадалото лице, по всеки конкретен случай. Точното приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД изисква да се съобразят конкретните факти и обстоятелства за всеки отделен случай, по конкретното дело. Не може да се посочи единен критерий валиден по отношение на всички пострадали, след като болките и страданията на всеки пострадал са индивидуални. Различията в размера на присъдените обезщетения не може да се приеме като противоречивост по смисъла на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 27 от 15.03.2010 г. по гр.д.№ 32/2010г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :