5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София , 22.05.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 195/2012 година
Производство по чл.288 и сл.ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. с нестопанска цел „Ш. к. С. 2004” със седалище [населено място] срещу въззивно решение № 479 от 26.10.2011 г. по в.т.д.№ 715/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 57 от 12.05.2011 г. по т.д.№ 222/2011 г. на Хасковския окръжен съд и е постановил вместо него друго, с което по иск на С. К. Ш. с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ са отменени решенията на извънредно отчетно – изборно събрание „Ш. к. 2004” – С., проведено на 28.09.2010 г. в 20 часа, с които са освободени част от членовете на УС, сред които и ищеца и на тяхно място са избрани нови такива.
В касационната жалба са въведени доводи за необоснованост на въззивното решение, за постановяването му в нарушение на материалния и процесуалния закон – основания по чл.281, т.3 ГПК за касирането му.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК. Поддържа, че във връзка с въпроса за членския състав на сдружението към момента на сезирането на УС, респ. на ОС-Хасково с искане за свикване на общо събрание, съдът не е обсъдил представен по делото и подписан от самия ищец списък на членовете, присъствали на ОС, проведено през 2007 г. и представен пред фирмения съд за вписване, което било в противоречие с практиката на ВКС – решение № 1017 от 27.12.2004 г. по т.д.№ 140/2004 г., ТК, ІІ т.о., според която за членствения състав може да се съди по наличния такъв, участвал при предходно проведено ОС. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК се поддържа по въпроса може ли УС да прекрати членството на отделни негови членове без да им го съобщи, и ако да от кой момент това решение има действие.
Ответникът по касация С. К. Ш. оспорва допустимостта на касационното обжалване по съображения, изложени в писмения му отговор. Претендира разноски по делото.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, като взе предвид изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното решение е прието, че предмет на иска е отмяната на решения на свиканото от ОС – Хасково ОС на ответното сдружение, проведено на 28.09.2010 г. Изложено е, че съгласно императивното изискване на чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ ОС може да се свика по искане на 1/3 от членовете на сдружението. От факта, че такива по право са учредителите и тези, подали до УС молби за приемането им, но стават такива само със санкцията на ОС, както и от неоспорените от ответника протоколи от заседания на УС от 09.04.2010 г., от 07.07.2010 г. и от 19.09.2010 г., с които в рамките на правомощията му чл.14, ал.4 от Устава са взети решения за прекратяване на членството на част от членовете на сдружението поради неплатен членски внос, съдът е направил извод, че само 6 от 20 лица, подали искане до ОС – Хасково за свикване на извънредно ОС, са от учредителите на сдружението, а от тях само две са с платен членски внос и не са с прекратени членски права съобразно чл.14, ал.4 от Устава. За останалите ответното сдружение не е установило, че те са нейни членове – било чрез представяне на копия от членските им карти или удостоверения/чл.17 от Устава/, било чрез протоколи от заседания на предходни ОС на сдружението. Приема, че съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ е съдът е длъжен да провери наличието на визираните от законодателя предпоставки – молба от 1/3 от членовете на сдружението до председателя на УС за свикване на ОС, двуседмичен срок за отправяне на писмена покана от УС за свикването им и едва тогава ако това не се изпълни, съдът разполага с правомощието да свика ОС. Изтъкнато е, че по същността си производството по свикване на ОС е охранително и ОС-Хасково е бил задължен да направи справка по фирменото дело на сдружението относно регистрирания числен състав към датата на сезирането му, каква част от тях покрива изискването за 1/3 от лицата, които са го сезирали, членове ли са те на сдружението и налице ли са отаналите материалноправни и процесуалноправни предпоставки и ако служебната проверка даде положителен отговор на всички посочени в чл.26, ал.1 ЗЮЛНЦ, да свика ОС, което в настоящият случай ОС-Х. не бил сторил, което обусловило извода на въззивния съд, че постановеното от ОС-Хасково определение за свикване на извънредно общо събрание на „Шахматен клуб 2004” – С., проведено на 28.09.2010 г. е незаконосъобразно. С оглед на това процедурата е счетена за опорочена, а взетите решения на така проведеното ОС за незаконосъобразни.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Първият от поставените от касатора въпрос удостоверява ли членствени права в сдружение с нестопанска цел неоспорения по делото „Списък на членовете на сдружението, присъствали на Общото събрание, проведено на 30.11.2007 г.” няма обуславящо значение за изхода на спора. За да приеме, че не е изпълнено изискването на чл.26, ал.1 ЗЮЛЛНЦ искането до УС, респ. до ОС-Хасково за свикване на общото събрание да е отправено от 1/3 от членовете на сдружението, въззивният съд се е позовал на неоспорените по делото доказателства, установяващи отпадането през 2010 г. на членството на част от лицата, подписали искането поради неплащане на членския внос, извършено по предвидения в Устава му ред. Изложеното позволява са се приеме, че въпросът за членския състав е фактически, а не правен и следователно не покрива основното изискване на чл.280, ал.1 ГПК. Това прави безпредметно изследването за противоречивото му разрешаване като допълнителна предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК, на която се позовава касаторът.
Въпросът може ли Управителният съвет на сдружението да прекрати членството на отделни негови членове, без да им го съобщи, и от кой момент това решение има действие не е обсъждан в решението и също не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК. Освен това жалбоподателят не излага съображения защо поддържа основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по този въпрос, въпреки което следва да се посочи, че това основание не е налице. Изискването на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е кумулативно: разрешените правни въпроси да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важни правни въпроси е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му.
С оглед на изложеното следва да се приеме, че не са налице основанията на чл.280, ал.1 ГПК за достъп на въззивното решение до касационен контрол.
Искането на ответника по касация за присъждане на разноски следва да се остави без уважение поради липса на доказателства за извършването им.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 479 от 26.10.2011 г. по в.т.д.№ 715/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
.