1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София, 23.06.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2004 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. Г. М. Д. срещу решение № 424 от 11.03.2014г. по в. т. дело № 2378/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което след отмяна на решение № 418 от 27.02.2013г. по т. дело № 2068/2011г. на Софийски градски съд, ТО, 4 състав са отхвърлени предявените от [фирма] против [фирма], [населено място] искове с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 във връзка с чл. 88, ал. 1 ЗЗД за сумата 93 488,67 лв., съставляваща половината от заплатена по предварителен договор за продажба и строителство на недвижим имот от 17.04.2008г. цена, ведно със законната лихва от 02.06.2011г. до окончателното плащане на сумата, и с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 3 831,79 лв. – обезщетение за забава за периода от 08.04.2011г. до 01.06.2011г.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В писмено изложение към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС, някои от които се решават противоречиво от съдилищата, а други са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
1. /т. 1.1. от изложението/ Когато в едно писмено изявление на търговско дружество са изложени няколко твърдения и ответното дружество оспорва едни твърдения, но няма изявление по други, може ли да се приеме за признати и установени тези факти, които страната не е оспорила изрично, на основание чл. 293, ал. 4 вр. с ал. 3 ТЗ? – противоречие с решение № 162/29.06.2010г. по гр. д. № 504/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. /чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК/; по този въпрос касаторът поддържа евентуално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
2. /т. 1.2. от изложението/ Ако по делото има твърдения и данни за това, че преди изявлението за разваляне на договора кредиторът – търговец е давал допълнителен срок за изпълнение и е отправил искане до длъжника за определяне на краен срок, но отговор на тази покана и ангажимент от последния не е последвал, длъжен ли е с нотариалната покана за разваляне изправният кредитор да дава изрично нов допълнителен срок съгласно чл. 87, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 293, ал. 4 ТЗ?
3. /т. 1.3. от изложението/ Когато кредитор е отправил до длъжника нотариална покана за разваляне на срочен договор за изпълнение поради неточно и непълно в количествено и времево отношение, без да даде изрично допълнителен срок, а в определен период след това е предявил иск във връзка с прекратяването, може ли този допълнителен период между отправянето на поканата за разваляне и предявяването на иска да се счита за допълнително даден срок, при положение че кредиторът отново твърди разваляне на договора? Може ли в отношенията между търговци, когато има изтекъл период от време от поканата за разваляне на срочен договор до предявяването на иска, този срок да се счита като допълнително даден срок по смисъла на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и при какви обстоятелства?
4. /т. 1.4. от изложението/ Може ли да се развали договор за изработка на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД без даване на допълнителен срок за изпълнение, когато длъжникът е отказал да се ангажира със срок за изпълнение и след като вече е изпаднал в забава?
По посочените в т. 2, 3 и 4 правни въпроси касаторът сочи основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като приносът в тълкуването на нормата ще осигури разглеждането и решаването на делото според точния смисъл на законите.
5. /т. 2.1. от изложението/ Подлежат ли на доказване част от фактите, изложени в писмено изявление на ищеца до ответника, които не са оспорени от последния, когато са оспорени други факти от същото изявление?
6. /т. 2.2. от изложението/ Следва ли съдът изрично да даде указания за горното или може да приеме, с оглед поведението на страната, че не е необходимо да се доказват тези факти, за които няма изрично оспорване, респективно да не дава указания в тази насока?
Касаторът поддържа, че посочените два въпроса са решени в противоречие с решение № 375/17.06.2010г. по гр. д. № 5080/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
7. /т. 2.3. от изложението/ Може ли да се тълкува като признание неоспорването от страна на ответника на конкретни фактически твърдения на ищеца, които са от значение за спорното право – в хипотезата на чл. 293, ал. 4 ТЗ вр. чл. 175 ГПК?
8. /т. 2.4. от изложението/ Необходимо ли е изрично признание на неизгоден за страната факт или такова може да бъде извлечено от нейното процесуално и извънсъдебно поведение, предвид специалната разпоредба на чл. 293 ТЗ, приложима в отношенията между търговци?
Последните два въпроса според касатора са решени в противоречие с решение № 98/21.03.2011г. по гр. д. № 952/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 527/15.03.2012г. по гр. д. № 943/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 199/05.10.2011г. по гр. д. № 1171/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о., решение № 549/29.10.2010г. по гр. д. № 56/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез изпълнителния си директор Г. И. Г. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа становище, че посочените от касатора решения на ВКС са неприложими, тъй като не касаят разрешаване на подобен на предмета на жалбата въпрос. Ответникът счита, че касаторът не е установил противоречие между обжалваното решение и константна практика на ВКС, нито противоречива практика на съдилищата, както и не е обосновал наличието на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната жалба е редовна от външна страна – подадена е в предвидения в чл. 283 ГПК едномесечен преклузивен срок от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
Въззивният съд е установил, че на 17.04.2008г. между [фирма] /ответник/ като изпълнител и [фирма] /ищец/ като възложител е възникнало правоотношение по договор за предварителна продажба на недвижим имот и строителство, съдържащ белезите на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и на договор за изработка. Ответното дружество като изпълнител се е задължило в предвидената за построяване масивна сграда от четири жилищни етажа в принадлежащия му УПИ –I, кв. 59, м. Лагера, по плана на [населено място] да извърши строителство на апартамент № 14, на етаж 3, вх. Г, с площ от 75,97 кв. м., заедно с мазе № 56 на сутеренния етаж, с площ 6,57 кв. м., и да прехвърли на ищеца собствеността на описания недвижим имот. В. се е задължил да заплати на изпълнителя уговорена цена в размер 119 454 евро с ДДС на три части и първите две вноски, всяка от които в размер 47 800 евро, са платени съгласно договора на 17.04.2008г. и 10.07.2008г.
Съдебният състав е анализирал договорните клаузи и е приел, че уговореният срок за изпълнение на строителните работи и предаването на владението върху имота е до 31.08.2009г., като изпълнителят се е задължил в двумесечен срок от подписването на акт образец 15 да покани възложителя за окончателно прехвърляне на процесния имот, а възложителят се е задължил да внесе искане за въвеждане на сградата в експлоатация до 30.11.2009г.
По делото е установено, че на 07.04.2011г. на служител на [фирма] е връчена нотариална покана, с която ищецът е заявил, че разваля сключения между страните договор поради забава с повече от 13 месеца от страна на ответника за съставяне на акт образец 15 за имота и доколкото изпълнението е безполезно за възложителя, както и че кани ответника да върне сумата от 186 977,34 лева – левова равностойност на 95 600 евро, в срок от 15 дни от получаване на поканата, заедно с обезщетение за неизпълнение в размер на 64 872,60 лева. На 08.04.2011г. ищецът е получил от ответното дружество нотариална покана за предаване на владението върху недвижимия имот и за изпълнение на задължението за плащане на последната вноска от цената в размер на 23 854 евро в 9-дневен срок от получаване на поканата. Установено е, че констативният акт за установяване годността на процесния строеж образец 15 е издаден на 27.10.2011г.
Въз основа на установената фактическа обстановка въззивната инстанция е направила извод за неоснователност на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД като се е аргументирала с обстоятелството, че ищецът не е доказал всички елементи на фактическия състав на едностранно разваляне на договора от него поради виновно неизпълнение на задължение на ответника, за което последният отговаря.
Въззивният съд е разграничил двете групи случаи, предвидени в разпоредбата на чл. 87 ЗЗД, и е приел, че ищецът не е изложил твърдения и не е провел пълно и главно доказване на елементите на сложния фактически състав на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. По отношение на първата група случаи /чл. 87, ал. 1 ЗЗД/ съдебният състав е изложил съображения, че ищецът не е дал допълнителен срок за изпълнение, а относно втората група случаи /чл. 87, ал. 2 ЗЗД, без предоставяне на допълнителен срок за изпълнение/ е посочил, че ищецът не е установил нито невъзможност на изпълнението, нито неговата безполезност. Изявлението за разваляне не е породило ефект, тъй като независимо, че изпълнението е забавено, същото е било възможно и е факт към момента на предявяване на исковата молба, не е налице незначителност и няма данни изпълнението да е безполезно за [фирма].
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивния съд. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора въпроси и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора първи въпрос /т. 1.1. от изложението/ не е решен в противоречие с постоянната практика на ВКС, тъй като въззивният съд е съобразил релевираните от ответника по иска в отговора на исковата молба възражения и оспорени факти във връзка с нотариалната покана от 07.04.2011г. Ответникът не е признал факта, че преди нотариалната покана от 07.04.2011г. ищецът му е дал допълнителен срок за изпълнение на задължението за извършване на строителството и подаване на искане за въвеждане на сградата в експлоатация, а в отговора на исковата молба е оспорил юридическите факти, от които произтича твърдяното право на възложителя да развали договора на твърдяното правно основание. Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните доказателства с оглед спорните по делото между страните факти и обстоятелства и като е процедирал по този начин не се е отклонил от постоянната практика, формирана с множество решения по реда на чл. 290 ГПК на ВКС, едно от които е и цитираното от касатора решение № 162/29.06.2010г. по гр. д. № 504/2009г. на ВКС, ГК, ІІ г. о.
Формулираният от касатора в 1.2. от изложението правен въпрос е ирелевантен, тъй като същият не е включен в предмета на спора, предвид липсата на твърдения от ищеца в исковата молба и допълнителната искова молба за даден допълнителен срок на ответника и в този смисъл за разваляне на договора по чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Този въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и поради това, че не са налице данни, че ищецът е дал допълнителен срок преди изявлението за разваляне на договора. Ако касаторът е имал предвид изложеното в нотариалната покана от 07.04.2011г. твърдение, че няколкократно [фирма] е давало на [фирма] допълнителен срок за изпълнение и му е предлагало подписване на споразумение в този смисъл, то формулираният от касатора въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване, тъй като ответникът не е признал факта, че преди нотариалната покана ищецът му е дал допълнителен срок за изпълнение на задължението за извършване на строителството и подаване на искане за въвеждане на сградата в експлоатация и по делото липсват доказателства за даден на изпълнителя допълнителен срок.
По отношение на релевираните в т. 1.3. от изложението правни въпроси не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В настоящия случай е формирана постоянна практика на ВКС, обективирана в решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК /например Решение № 37/22.03.2011г. по гр. д. № 920/2009г. на ВКС, ГК, ІV г. о., Решение № 81/03.06.2015г. по т. д. № 1591/2014г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други/, съгласно която с исковата молба може да бъде развален всеки двустранен договор, независимо от това дали в нея е посочен подходящ срок за изпълнение, не е посочен никакъв срок, или посоченият срок е недостатъчен. Договорът се счита развален с исковата молба, ако длъжникът не изпълни задълженията си в хода на производството по делото до изтичането на обективно подходящия с оглед на обстоятелствата срок. В настоящия случай са налице данни, че ответникът в хода на първоинстанционното производство няколко месеца след подаване на исковата молба е изпълнил задължението си да построи сградата и недвижимия имот – предмет на процесния предварителен договор и да внесе искане за въвеждане на сградата в експлоатация в хода на първоинстанционното производство /констативен акт за установяване годността за приемане на строежа образец № 15 и удостоверение за въвеждане в експлоатация на строежа/.
Посоченият в т. 1.4. от изложението правен въпрос е без значение за спора поради това, че не съответства на установената фактическа обстановка – не са налице данни, че длъжникът е отказал да се ангажира със срок за изпълнение, тъй като в раздел ІІІ от договора /чл. 5, ал. 1/ страните са уговорили срок за изпълнение на строителните работи и предаване на строителството. При наличието на подобна договорна клауза развалянето на договора следва да се извърши по реда и предпоставките на чл. 87, ал. 1 или ал. 2 ЗЗД.
Независимо от това, следва да се отбележи, че по приложението на чл. 87, ал. 2 ЗЗД е създадена постоянна съдебна практика, че за да упражни кредиторът правото си на извънсъдебно разваляне на договора без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок, трябва да са налице няколко предпоставки: да е налице виновно неизпълнение на длъжника, за което последният отговаря; кредиторът да отправи едностранно изявление за разваляне на договора; да е налице някоя от трите хипотези – да е настъпила невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря, или безполезност на изпълнението, настъпила в резултат на забава на длъжника, или когато е уговорено, че ще се изпълни в точно определено време, т. е. при фикс сделки. За да претендира връщане на даденото при отпадане на основанието по чл. 55, ал.1, пр. 3 ЗЗД във връзка с чл. 87, ал. 2 ЗЗД – разваляне на договора поради неизпълнение, ищецът трябва да установи, че е упражнил надлежно правото си на разваляне на договора, и настъпване на предпоставките по чл. 87, ал. 2 ЗЗД, пораждащи право на разваляне без даване на срок за изпълнение: виновно неизпълнение на длъжника и последвала от това невъзможност за изпълнение, за която длъжникът отговаря или отпадане интереса на кредитора /безполезност/ от закъснялото изпълнение, или че се касае за фикс сделка. В посочените хипотези кредиторът може да развали договора с безусловно изявление за разваляне, без отправяне на искане за изпълнение в подходящ срок. В този смисъл са постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за първоинстанционните и въззивните съдилища, например Решение № 203/30.01.2012г. по т. д. № 116/2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., Решение № 100/03.07.2012г. по т. д. № 307/ 2011г. на ВКС, ТК, ІІ т. о. и други.
Поради наличието на постоянна практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290 ГПК, по посочените от касатора в т.1.3. и 1.4. от изложението правни въпроси, не може да се допусне касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не съществуват основания за промяна на формираната постоянна практика, не се налага изоставяне на направените тълкувания в горепосочените съдебни актове на ВКС, липсват данни за наличието на непротиворечива, но погрешна практика, която да се нуждае от промяна или от осъвременяване с оглед изменение в законодателството или обществените условия.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване по посочените в т. 2.1. и т. 2.2. от изложението правни въпроси поради това, че са решени в противоречие с решение № 375/17.06.2010г. по гр. д. № 5080/2008г. на ВКС, ГК, ІV г. о., е неоснователен. В постоянната съдебна практика на ВКС, обективирана в посоченото решение и в други съдебни актове, постановени от ВКС по реда на чл. 290 ГПК, е възприето разбирането, че съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат спорните факти, които са от значение за решаване на конкретно въведения спор и връзките между тях. Спорните факти се въвеждат от страните чрез техните твърдения и възражения и въззивният съд не може да основава изводите си за неоснователност на иска на факти, които не са въведени състезателно в предмета на делото чрез твърдения и възражения на страните. В настоящия случай касаторът не е изложил в исковата молба и в допълнителната искова молба твърдения, че е дал на ответника определен срок за изпълнение на поетите с договора задължения с представената нотариална покана, нито друг допълнителен срок преди нотариалната покана, поради което за съда не е съществувало задължение да дава изрично указания, че ищецът не е представил доказателства за предоставен подходящ срок на ответника за изпълнение на договорните задължения за изграждане на имота и въвеждане на сградата в експлоатация. Спорният въпрос между страните с оглед липсата на твърдения в исковата молба за предоставен срок за изпълнение по чл. 87, ал. 1 ЗЗД и релевираните от ответника възражения, е: дали са налице предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД за разваляне на договора без предоставяне на срок. Първоинстанционният съд е разпределил между страните доказателствената тежест и е допълнил доклада в смисъл, че ищецът трябва да докаже, че са налице предпоставките на чл. 87, ал. 2 ЗЗД. Във въззивното производство страните не са се позовали на допуснати от първата инстанция нарушения при изготвяне на доклада в смисъл, че същият е непълен или неточен. Поради това в съответствие с Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС въззивната инстанция не е следвало да дава указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада.
Последните два правни въпроса, посочени от касатора, са ирелевантни за спора, тъй като ответникът е оспорил твърдените от ищеца в исковата молба и допълнителната искова молба факти и обстоятелства. Позоваването на противоречие с решение № 98/21.03.2011г. по гр. д. № 952/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 527/15.03.2012г. по гр. д. № 943/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о., решение № 199/05.10.2011г. по гр. д. № 1171/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. и решение № 549/29.10.2010г. по гр. д. № 56/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. е неоснователно. В решение № 98/21.03.2011г. по гр. д. № 952/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. е прието, че законът дава възможност на съда да преценява направеното от страната признание с оглед на всички обстоятелства по делото, както и че преценката на съда по чл. 175 ГПК за другите обстоятелства по делото е подчинена на основния принцип на диспозитивното начало, т. е. отчитат се онези обстоятелства, които са заявени от страните във връзка с разглеждане на спора и касаят неговият предмет. В настоящия случай ответникът не е признал иска, нито е признал твърдените от ищеца факти и обстоятелства. При постановяване на решението въззивната инстанция в съответствие с постоянната практика на ВКС е обсъдила представените доказателства относно спорните между страните факти, установила е фактическата обстановка и към нея е приложила относимата материалноправна норма. Решение № 199/05.10.2011г. по гр. д. № 1171/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. е неотносимо към формулираните от касатора правни въпроси, тъй като в него е даден отговор на други въпроси, а именно за начина, по който следва да бъде преценявано изходящо от едната страна по спора признание на факт, съдържащо се в нейното становище по иска, следва ли то да бъде кредитирано доколкото по делото няма данни в противен смисъл и когато ответникът по ревандикационен иск е направил възражение за придобиване на имота по давност това достатъчно ли е съдът да приеме, че той владее имота, щом няма данни да го владее някой друг. В посоченото решение е изразено разбирането, че твърдението на ответника за осъществяването на неизгоден за него факт, съдържащо се в неговото становище по иска, следва да се приеме за признание по смисъла на чл. 175 ГПК и ако по делото липсват данни в противен смисъл, осъществяването на този факт може да се приеме за доказано. В настоящия случай ответникът е направил възражение по иска като, предвид липсата на твърдение за предоставен допълнителен срок за изпълнение /по чл. 87, ал. 1 ЗЗД/, не е изразил становище относно липсата или наличието на такъв срок, но е релевирал доводи за липса на основанията за разваляне на договора по чл. 87, ал. 2 ЗЗД и непредставяне от ищеца на доказателства за наличието на предпоставките, предвидени в посочената правна норма.
Решение № 527/15.03.2012г. по гр. д. № 943/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. и решение № 549/29.10.2010г. по гр. д. № 56/2010г. на ВКС, ГК, ІV г. о. са отнасят до съдържанието на доклада по чл. 146 ГПК и задължението на съда да обсъди всички обстоятелства по делото. В настоящия случай страните не са направили оплакване пред въззивната инстанция за непълнота, неточност или неправилност на доклада на първоинстанционния съд, поради което въззивният съд в съответствие с т. 2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС не е бил длъжен да даде указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада. Въззивният съд в съответствие с постоянната съдебна практика на ВКС в рамките на оплакванията във въззивната жалба и в отговора на въззивната жалба е отговорил на всички доводи и оплаквания на страните, при проверката по чл. 269 ГПК в качеството си на съд по съществото на спора, се е произнесъл по спорния предмет на делото, като е обсъдил доказателствата, доводите и възраженията на страните.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдяните от касатора предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са представени доказателства, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 424 от 11.03.2014г. по гр. дело № 2378/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.