О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
гр. София, 25.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти април, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 593/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. В. В. – И., [населено място], чрез процесуалния й представител адвокат Е. Е., срещу въззивно решение № 5678 от 27.08.2018 г. по гр. д. № 809/2018 г. по описа на Софийски градски съд. Поддържат се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.
В приложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са изложени твърдения за постановяване на решението по правен въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона – основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, а именно: при какви условия се запазват правата на третите лица, придобили възмездно недвижим имот, който е бил предмет на завещание, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН. Сочи се противоречие на въззивното решение с решение № 176/2013 г. по гр. д. № 1805/2013 г., ВКС, І г. о., решение № 203/2009 г. по гр. д. №3642/2007 г., ВКС, ІІІ г. о. и решение № 554/0.2009 г. по гр. д. № 45/2009 г., ВКС, ІІ г. о. Касаторът поддържа, че решението е и очевидно неправилно по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Въззивният съд неправилно е приел, че решението, с което е отменен договорът, с който В. В. е продал на ответника В. И. процесния апартамент, не може да бъде противопоставен на ответницата В. П.. Имотът може да се върне в наследството, въпреки последващото разпореждане с договора от 10.11.2011 г. в полза на ответницата.
Ответникът по касационната жалба – В. К. П., [населено място], чрез пълномощник адвокат К. К., оспорва жалбата и счита, че не следва да се допуска касационно обжалване в становище по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира присъждане на направените пред касационната инстанция разноски.
Ответникът по касационната жалба – В. К. И., [населено място], както и третото лице помагач на страната на ответницата В. П. – „Алианц Банк България“ АД, гр.София, не вземат становище в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е отменено решение № 44612 от 22.02.2017 г. по гр. д. № 4379/2016 г. по описа на Софийски районен съд, като вместо това е отхвърлен предявеният от В. В. В. – И. срещу В. К. И. иск с правно основание чл. 124 ГПК за признаване за установено, че ищцата е собственик въз основа на наследствено правоприемство от своята майка С. Д. В., починала на 02.06.2004 г. на следния недвижим имот – 1/8 идеална част от апартамент № 68 с идентификатор № ****, с площ от 56, 48 кв. м., намиращ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] разположен в поземлен имот с идентификатор № ****, заедно със зимнично помещение № 10 и с 0,8892 % идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя; както и е отхвърлен предявеният от В. В. – И. срещу В. К. П. иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено, че ищцата е собственик въз основа на наследствено правоприемство от своята майка С. В., починала на 02.06.2004 г., на гореописания имот и за предаване на владението на същия.
Въззивният съд е приел, че с нотариален акт № 167/06.07.1995 г. В. Х. В. и С. Д. В. са придобили спорния недвижим имот. Със саморъчно завещание от 10.08.1998 г. С. В. е завещала на съпруга си В. В. 1/2 идеална част от апартамента. Завещанието е обявено на 23.12.2004 г. – видно от приетия като доказателство по делото протокол. С нотариален акт № 83/23.12.2004 г. В. Х. В. е продал на ответника В. К. И. имота. Видно от удостоверение за наследници с изх. № РИЛ 16-УГ01-611/12.02.2016 г. С. В. е починала на 02.06.2004 г., като е оставила за свои наследници по закон съпруга си В. Х. В. – починал на 02.11.2006 г. и дъщерите си – ищцата В. В. В. – И. и Ц. В. Р.. С решение от 22.02.2006 г. по гр. д. № 7919/2005 г. по описа на Софийски районен съд на основание чл. 30, ал. 1 ЗН /по иск на В. В. – И./ е намалено с 1/8 част завещанието, като решението е влязло в сила на 25.08.2007 г. С нотариален акт № 200/10.11.2011 г. В. И. е продал на ответницата В. П. процесния недвижим имот. С решение № 208 от 27.11.2015 г. по гр. д. № 189/2015 г. на ВКС, I г. о., е отменен по предявения от В. В. – И. иск с правно основание чл. 37, ал. 1 ЗН договорът от 23.12.2004 г., обективиран в нотариален акт № 83/2004 г.
Съдът е изложил съображения, че с успешно проведения иск по чл. 30, ал. 1 ЗН В. В. В. – И. е възстановила 1/8 идеална част от процесния недвижим имот към наследството на своята майка С. В., считано от 25.08.2007 г. Възстановяването на запазената част няма обратно действие, поради което съсобственост върху завещаното имущество възниква от влизането в сила на решението по чл. 30 ЗН, само доколкото завещаният имот се намира в патримониума на лицето, спрямо което е допуснато намаляване на завещателното разпореждане. Към момента на разпоредителната сделка – 23.12.2004 г. наследникът по завещание В. В. е бил единствен собственик на имота и прехвърляйки го на трето лице – В. И., той е прехвърлил права, които действително притежава. В тази хипотеза на разположение на наследника по закон е отменителният иск по чл. 37 ЗН /конститутивен по своя характер/, който ищцата е провела успешно срещу надлежните ответници по него – Ц. В. Р. (като правоприемник на баща си В. Х. В.) и В. К. И.. Ответницата В. П. е придобила имота от ответника В. И. на 10.11.2011 г., т. е. преди вписване на исковата молба по иска по чл. 37 ЗН /на 10.08.2012 г./. Правата на третите добросъвестни лица, каквато е ответницата, са защитени от оповестително – защитното действие на вписването на исковата молба; решението на ВКС, с което е отменен договорът от 2004 г., не може да й се противопостави и имотът не може да се върне в наследството.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на решението по така поставения въпрос, поради липса на сочените основания на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС, касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК. Той трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията на касационните жалби по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Въпросът за условията, при които се запазват правата на третите лица, придобили възмездно недвижим имот, който е бил предмет на завещание, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН, не може да предпостави допускане касационно обжалване на решението в някоя от сочените хипотези на чл.280,ал.1 ГПК. Принципен отговор на въпроса е даден в посочените от касатора решения,но изводите на въззивния съд не са в противоречие с тези решения при отчитане особеностите на конкретно установената фактическа обстановка. Според решение № 176 от 04.07.2013 г. по гр. д. № 1805/2013 г., ВКС, І г. о. не във всички случаи при уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството и може да бъде предмет на делба. Той изобщо не може да се върне в наследството, ако отчуждаването му е станало след изтичане на една година от откриване на наследството и преди вписване на исковата молба за намалението. В този случай правата на третите лица се стабилизират и не могат да бъдат отменени по реда на чл. 37 ЗН, а наследниците с накърнена запазена част получават само парично уравнение на имуществените си права. Ако отчуждаването е извършено преди да е изтекла една година от откриване на наследството или след изтичане на една година, но при вписана искова молба за намалението, имотите могат да бъдат върнати в наследството по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и да се делят, но само след успешно проведен иск по чл. 37 ЗН. В решение № 203 от 03.06.2009 г. по гр. д. № 3642/2007 г., ВКС, ІІІ г. о. се приема, че съгласно чл. 37 ЗН сделките не могат да бъдат разваляни, щом са извършени една година след смъртта на наследодателя. За наследника остава правото да иска възстановяване на запазената част, като не може да се иска делба на имот, който наследодателят е подарил и после надареният е отчуждил на трето лице преди уважаване на предявен иск по чл. 37 ЗН. Решение № 554 от 21.10.2009 г. по гр. д. № 45/2009 г., ВКС, ІІ г. о. е постановено при различна фактическа обстановка – предявени искове по чл. 30, ал. 1 ЗН за намаляване на дарствено разпореждане и допускане до делба на недвижими имоти, като е изследван въпросът дали договорът за дарение е породил действие с оглед разпоредбата на чл. 225, ал. 2 ГПК. И в това решение обаче се приема, че възстановяването на запазената част има действие и по отношение на третите лица, които са придобили имота от съделителя, срещу когото е постановено намалението, но в този случай е необходимо отчужденията да бъдат отменени по иск на наследника с право на запазена част против третото лице при условията на чл. 37 ЗН.
В решаващи изводи за неоснователност на иска за собственост, въззивният съд не е приел друго разрешение по поставения въпрос. Приел е, че правата на последващите приобретатели на спорния имот не отпадат автоматически с възстановяването на запазената част на наследника, защото не във всички случаи на уважен иск по чл. 30, ал. 1 ЗН имотът се връща в наследството.Когато той е отчужден и в посочените хипотези на чл.37,ал.1 ЗН имотът може да се върне в патримониума на заветника или надарения, но след успешно проведен и иск по чл. 37 ЗН. В конкретния случай обаче предвид извършеното след обявяването на завещанието и преди вписване на исковата молба по чл. 37 ЗН последващо прехвърляне на процесния апартамент в полза на ответницата /2011г./ и поради оповестително – защитното действие на вписването на исковата молба /2012г./ по конститутивния иск с правно основание чл. 37 ЗН, влязлото в сила решение на ВКС, с което е уважен отменителният иск, не може да й се противопостави. Разпоредбите на чл. 37 ЗН са приложими само за отмяна на отчужденията на завещани или подарени недвижими имоти, както и на учредяванията на вещни права върху тях, извършени от заветници или надарени. Имотът не може да се върне в наследството, предвид последващото разпореждане /прехвърлянето е извършено от собственик/, а наследникът, чиято запазена част е възстановена, има право само на парично уравнение на дела си. По изложените съображения посочената практика на ВКС не обуславя твърдяното противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Следва да се посочи, че наличието на противоречива практика на съдилищата като основание за допускане на касационно обжалване не е предвидено в редакцията на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – изм. ДВ, бр. 86/2017 г., при действието на която е подадена касационната жалба. Касаторът не е изложил и съображения как отговорът на поставения въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Наличието на трайна и непротиворечива практика на ВКС относно така поставения въпрос по приложението на чл. 37 ЗН, съобразена при постановяване на обжалваното решение и липсата на необходимост от тълкуване на закона за остраняване непълноти на правните разпоредби и усъвършенстване на правоприлагането, изключват възможността за допускане на касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Липсва и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен „contra legem“, когато законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл или „extra legem“, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. Не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на въззивното решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Липсват и съмнения обжалваното решение да е нищожно или недопустимо, което да обуславя служебното му допускане до касационен контрол.
С оглед изложеното, следва да се приеме, че не са налице предпоставките за разглеждане на касационната жалба по същество и не следва да се допуска касационното обжалване на решението.
Предвид изхода на производството по чл. 288 ГПК и направеното в отговора на касационната жалба искане, жалбоподателят следва да заплати разноски на ответника по касационната жалба В. К. П. в размер на 650 лева – възнаграждение за един адвокат, съгласно приложените доказателства.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 5678 от 27.08.2018 г. по гр. д. № 809/2018 г. по описа на Софийски градски съд.
ОСЪЖДА В. В. В. – И., [населено място], да заплати на В. К. П., [населено място], разноски за производството по чл. 288 ГПК в размер на 650 лева.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: