5
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 339
С., 26.04. 2017 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 12 април две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Димитрова
ЧЛЕНОВЕ: К. Юстиниянова
Д. Стоянова
като разгледа докладваното от съдията К. Юстиниянова
гр. д. № 4925/2016 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Д. Г. чрез пълномощник адв. Н. Я. против въззивно решение № ІІІ-35 от 21.03.2016г. по в. гр. дело № 1523/2015г. на Бургаски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 100 от 08.06.2015г. по гр. дело № 461/2014г. на Поморийски районен съд в частта, с която е отхвърлен иска на П. Д. Г. против И. Г. П. с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне 850 грама злато проба 585 (14 карата), която вещ е заета от ищеца на ответника с договор за заем от 14.08.2008г. и невърната в уговорена срок; отхвърлен е иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пред. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 15 000 лв., представляваща цена на заетата с договора от 14.08.2008г. и невърната вещ – 850 грама злато проба 585 (14 карата), изчислена към датата на падежа 15.08.2009г., с която сума като получена без основание, ответникът неоснователно се е обогатил, ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба 15.08.2014г. до изплащане на задължението и е отхвърлен иска с правно основание чл. 92 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лв. представляваща неустойка по договор за заем от 14.08.2008г. в размер на 3% месечно за периода 15.08.2009г. -14.08.2014г., ведно със законна лихва върху главницата считано от подаване на исковата молба 15.08.2014г. до изплащане на задължението; прието е й за установено на основание чл. 194, ал. 3 ГПК, вр. чл. 193 ГПК, че договор за заем от 14.08.2008г. е неистински в частта относно авторството на подписа на заемателя (заемополучател) И. Г. П..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правните въпроси – при наличие на противоречия в изводите от заключението на допуснатата съдебно -графологична експертиза в първата съдебна инстанция, ако няма изрично искане на страната за изясняването им, длъжен ли е въззивният съд да допусне извършването на експертиза, ако такова искане е направено във въззивната жалба, респ. когато се обсъжда заключението на графологична експертиза от първата инстанция, и във връзка с задължението по чл. 202 ГПК, длъжен ли е съдът да обсъжда и начина на представяне и подбор на сравнителния материал на вещото лице; при положение, че насрещната страна е била в състояние да научи за производството и представи автентични образци за изследване от графологичната експертиза, но не е сторила това, може ли съдът да приложи чл. 161 ГПК в тежест на тази страна. Жалбоподателят поддържа, че поставените правни въпроси са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС, и че същите имат значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото – приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Ответникът П. Д. Г., чрез пълномощник адв. С. М., в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване, като поддържа че поставените правни въпроси не влизат в противоречие със съдебната практика на ВКС, включително представеното от жалбоподателя решение по гр. дело № 163/2014г., първо г. о., ВКС, което касае случай, различен от разрешения по делото с допуснатата графологична експертиза. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 240 ЗЗД, чл. 55 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставените в изложението правни въпроси касаят допусната и изслушана по делото съдебно – графологична експертиза изпълнена от вещо лице експерт – криминалист изготвил основно и допълнително заключение с твърдения, че съдът не е имал основание да приеме като категорично заключението на съдебно – графологичната експертиза, тъй като не било ясно при изследване подписа на заемополучателя под договора, дали се касае „до автоподлог и/или форма на подправка и от какъв тип”, оспорва се безпристрастността на експерта и използвания от него сравнителен материал – оплаквания поставени в контекст на неуваженото му от въззивния съд искане за допускане на допълнителна съдебно – графологична експертиза.
Поставените правни въпроси не обуславят основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013г. по т.д. № 1/2013г. на ОСГК на ВКС, което се цитира в изложението за допускане на касационно обжалване, в т. 3 се приема, че въззивният съд е длъжен да събере доказателства, които се събират служебно от съда (експертиза, оглед, освидетелствуване), само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, или за необоснованост на фактическите изводи поставени в основата първоинстанционното решение, или ако тези доказателства са необходими за служебно прилагане на императивна правна норма.
Въззивният съд не се отклонил от посочената съдебна практика.
В случая експертизите – основа и допълнителна, не са били оспорени от представителя на ищеца при разглежадне на делото в първата инстанция, а с допълнителната експертиза е даден отговор й на въпроса, че подписът за „заемополучател” в договора за заем от 14.08.2008г., който не е положен от ответника, няма признаци на „автоподлог” – умишлено изменение на подписа извършено от ответника, т. е. неистиността на документа относно авторството на подписа за „заемополучател” е била установена и съдът не е имал основание да приеме, че делото е останало неизяснено по този въпрос, респ. че фактическите изводи поставени в основата първоинстанционното решение по този въпрос са необосновани, като основание за уважаване на искането за допускане на допълнителна експертиза. В този смисъл са и съображенията на въззивния съд при обсъждане на изслушаните от първата инстанция графологична експертиза (основна и допълнителна).
С определението си от 09.09.2015г., с което е отказано направено във въззивната жалба искане за допусне на допълнителна съдебно – графологична експертиза и в тази връзка приемането на писмени доказателства носещи подписа на ответника, като сравнителен материал, въззивният съд се е позовал й на разпоредбата на чл. 266, ал. 1 и ал. 3 ГПК, като е приел, че когато няма допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, във въззивнита инстанция не могат да се сочат и представят доказателства за обстоятелства, които са могли да бъдат посочени и представени от страната в сроковете пред първата инстанция. Жалбоподателят не е оспорил по надлежния ред заключенията на вещото лице, не е конкретизирал допълнителни въпроси при изготвяне на допълнителното заключение, които поставя сега, въпреки че допълнителната експертиза е допусната по негово искане. Това е дало основание на въззивния съд да приеме, че няма допуснати процесуални нарушения от първоинстнационния съд по приложението на чл. 201 ГПК и да не допусне повторна допълнителна експертиза.
Представеното от жалбоподателя съдебно решение по гр. дело № 163/2014г. на първо г. о., ВКС, касае заключение на експертиза относно установяване местонахождение на недвижими имоти, с което е прието, че заключението не може да съдържа само крайния извод по поставената задача, а трябва да бъде основано на конкретни данни, събрани чрез извършените от вещото лице проучвания, като оглед на място, проверка на документи намиращи се у трето лице, или представени от страните. Прието е също, че за съда не съществува задължението да възприеме безкритично всяко заключение, което следва да обсъди на общо основание заедно с другите доказателства по делото.
При изготвяне на графологична експертиза по делото крайните изводи на вещото лице почиват на извършено задълбочено изследване на предоставен сравнителен материал за положени подписи от ответника под официални документи – нотариални актове, пълномощно, молби – заявления подавани пред органите на МВР, до фирмено отделение и други учреждения, т. е. в съответствие с посочената съдебна практика заключението не е произволно, а основано на данни събрани от конкретни доказателства, основание да бъде прието от съда като компетентно и безстрастно.
Приетото с обжалваното решение, че след като ответникът не е подписал договора като „заемополучател”, то такъв документ той не е издавал, и по отношение на него договорът не се ползва с доказателствената сила на автентичния документ, и при липсата на други доказателства, ищецът не е доказал предаването на твърдяната вещ в заем на ответника, не влиза в противоречие със съдебна практика, на която се позовава жалбоподателят.
Предвид изложеното по поставените правни въпроси не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Позоваването на т. 3-та в изложението не е мотивирано и е заявено формално, а наличието на задължителна съдебна практика, на която й жалбоподателят се позовава, без да я оспорва, изключва приложението на посочената хипотеза.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № ІІІ-35 от 21.03.2016г. по в. гр. дело № 1523/2015г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ