О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 339
София, 26.06.2018 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на втори май през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ИРИНА ПЕТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 535 по описа за 2018 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на А. Н. Д. и К. Х. М. – двамата заедно упражняващи правомощията на синдик на [фирма] /К. АД/ чрез юрисконсулт Ал. В. срещу решение № 2121/13.09.2017 г. на Софийски апелативен съд /САС/, търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 6254/2016 г., с което е потвърдено решение на Софийски градски съд /СГС/, с което по заявено от Д. И. Д. оспорване по реда на чл.66 ал.6 З. на решението на синдиците на банката е признато за установено, че вземането му за сумата 76893.98 лв., представляващо част от сума по договор за влог, сключен на 28.05.2008 г. между Т. Д. П. и К. АД /н/, вземането по който е прехвърлено на Д. И. Д. с договор за цесия от 30.10.2014 г. е с поредност на удовлетворяване в производството по несъстоятелност на банката по чл.94 ал.1 т.4 ЗБМ /редакцията от ДВ бр.67/2003 г./ и е допълнен на основание чл.68 ал.3 З. списъкът на приетите вземания на кредиторите на банката в несъстоятелностк, одобрен от съда по реда на чл.67 ал.2 З. с решение от 25.05.2016 г. по т.д. № 7549/2014 г. на СГС с вземането на Д. Д. за същата сума от четвърти ред на удовлетворяване.
Касатърът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК.
В изложението си касаторът излага следните въпроси, по които съдът се е произнесъл: „1.Качеството „вложител“ субективно качество ли е с оглед личността? 2.Прехвърлимо ли е, чрез договор за цесия, качеството „вложител“ по банкови сметки“? 3.След уведомяване и осчетоводяване на прехвърленото вземане по влог, от страна на длъжника – Банката, по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД, цесионерът придобива ли качеството „вложител“ по смисъла на §1,т.4 от Допълнителните разпоредби на З.? 4. Придобитото вземане по силата на договор за прехвърляне на вземане (Цесия), произтича ли от временни положения в резултат на обичайните банкови сделки отговарящи на дефиницията на „вложител“ по смисъла на §1,т.4 от Допълнителните разпоредби на З.“ По които съдът не се е произнесъл: „1.Следва ли цесионерите да предявяват взаманията си пред синдика в сроковете и по реда на чл.63, ал.1 от Закона за банковата несъстоятелност (З.) или следва да бъдат включени служебно в първоначалния списък на приетите от синдика вземания по чл.64, ал.1 от З.? Защо цесионера е предявил придобитите вземания по смисъла на чл.63 З. в случай, че счита че е вложител при условие, че нормата на ал.1 на същата разпоредба сочи, че вложителите се включват служебноот синдика в списъка на приетите вземания? 2.С оглед на това, че вземането е придобито до една година преди датата на откриване на производството по несъстоятелност, следва ли кредиторът да се удовлетворява по реда на чл.94,ал.1,т.4 от З., като вложител? 3. Отговаря ли на дефиницията за „вложител“ съгласно §1,т.4 от Допълнителните разпоредби на З., цесионер за когото не е налице, което и да е от следните условия: 3.1. не е в правоотношение с банката; 3.2. не е сключил договор за влог с банката; 3.3. не е предоставил парични средства на банката; 3.4. не е идентифициран от банката съгласно вътрешните правила на идентификация; 3.5. не е приел общите условия на банката по реда на Закона за платежните услуги системи; 3.6. Не заплаща такси по Тарифата на Банката за обслужване на специалната сметката по която е осчетоводено прехвърленото вземане; 3.7. не е извършена задължителна проверка по реда на Закона за мерките срещу изпирането на пари и не е идентифицирано от Банката; 4. Законосъобразно ли е прилагането на двойни стандарти по отношение на списъка на приетите вземания, като същият бъде допълван с кредитори – цесионери с ред на удовлетворяване по реда на чл.94,ал.1, т.4 от З.?“
Ответникът по касационната жалба – Д. И. Д. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 и ал.2 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК, но изложените основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК, поради следните съображения:
За да потвърди решението на СГС, САС е приел от безспорно установените факти, че банката е уведомена на 06.11.2014 г. по реда на чл.99 ал.3 ЗЗД от Т. Д. П., че с договор за цесия, сключен на 30.10.2014 г. е прехвърлила на Д. Д. вземането си към банката в размер на 39000 евро с левова равностойност 76893.98 лв., представляващо част от главницата по сключен между нея и банката договор за преференциален срочен депозит № 36124/28.05.2008 г. Вземането на Д. е било включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на К. АД /н./ с поредност на удовлетворение по чл.94 ал.1 т.7 З., като по възражение на Д. по чл.66 ал.1 З. срещу реда за удовлетворяване на вземането си, то е оставено без уважение от синдиците. Д. е оспорил пред съда по несъстоятелност решението на синдиците с иск по чл.66 ал.1 З. с искане вземането му да бъде включено с поредност на удовлетворение по чл.94 ал.1 т.4 З., не по т.7, както са се произнесли синдиците. Искът е уважен от СГС, чието решение е потвърдено от САС. Според САС спорен по делото е въпросът дали цесионерът по сключен с вложителя договор за прехвърляне на част от вземането по сключен с банката договор за влог има същото качество по отношение на придобитата с цесията част от вложената сума, респ. дали неговото вземане подлежи на удовлетворяване в производството по несъстоятелност като такова от 4 ред /чл.94 ал.1 т.4 З./, като вземането на вложител, което не е покрито от системата за гарантиране на влогово или от 7 ред /чл.94 ал.1 т.7 З./. Според САС Д. Д. има качеството на вложител при изложени съображения във връзка с приложението на дадените дефиниции на вложител в §1 т.4 от ДР на З.. Посочено е, че при цесията се запазва обективната идентичност на прехвърленото вземане и оригинерното основание, от което то произтича, като се променя само личността на кредитора по него в обема на прехвърлената част. С цесионния договор вземането се прехвърля върху цесионера в състоянието, в което се е намирало в момента на неговото сключване, заедно с акцесорните права и с общите особени привилегии – чл.99 ал.2 ЗЗД, каквато е и специалната привилегия, касаеща реда за удовлетворяване на прехвърленото вземане в производството по несъстоятелност на банката – влогоприемател. Транслативното действие на цесията настъпва по силата на постигнатото съгласие между цедента и цесионера, без да е необходимо сключването на договор с длъжника, поради което според САС, прехвърлянето на вземането не води до сключването на нов договор за влог между цесионера и банката – длъжник, а до придобиване на право от страна на цесионера да получи част от вземането на влога, независимо от волята на банката – длъжник. За тези си изводи САС се е позовал на чл.6 ал.6 от Наредба № 3 на БНБ. Посочено е, че законът не забранява прехвърляне на вземане по договор за банков влог, респ. депозитна сметка, която забрана не следва и от естеството на вземането, поради което техният приобретател по цесионен договор има същото качество, което е притежавал неговия праводател. Посочено е още, че то се цедира така както е съществувало преди цесията и в случая то подлежи на удовлетворяване по реда на чл.94 ал.1 т.4 предл.2-ро З., а не по т.7, както първоначално е било прието от синдиците.
Настоящият състав на ВКС, преценявайки налице ли е общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, съобрази ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно което материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства /мотиви към т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС/.
Формулираните в изложението на касатора въпроси 1-4 касаят приетото относно качеството вложител на Д. И. и са във връзка със спора, но не е налице допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Според т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос за изхода на конкретното дело е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената, поради неточно тълкуване съдебна практика или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение в законодателството и обществените условия, за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая за разрешението на въпроса за качеството на Д. като вложител САС се е позовал на § 1 т.4 от ДР на З., където е дадено легално определение на вложител. По реда на чл.94 ал.1 т.4 З. се удовлетворяват вземания на вложители. Смисълът на законовата норма на чл.94 ал.1 т.4 З. се установява точно от легалното определение на вложител, дадено в § 1 т.4 от ДР на З., както е приел и САС в обжалваното решение. Цитираните от САС правни норми са ясни и не е налице непълнота, липсва противоречие с други норми, поради което не е налице хипотеза, визирана в чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
Останалите въпроси в изложението на касатора, както самият касатор сочи са такива, по които съдът не се е произнесъл, което се установява и от настоящия състав – в решението на САС не е даден отговор на така формулираните въпроси, поради което същите не могат да обусловят наличие на достъп до касация по смисъла по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Следва да се посочи още, че въпросите са формулирани като питания и изложени доводи за възможни отговори или липса на такива по хипотетично възникнали спорове, необсъдени в този им вид от САС. Доколкото соченото решение на СГС /№ 922/25.05.2016 г. по т.д. № 7549/2014 г./ е посочено във връзка с разрешението на формулирания четвърти въпрос, необсъждан от САС, не може да се възприеме наличие на противоречива съдебна практика, даваща основание за наличие на хипотеза по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, нито за наличие на цитирана от касатора разпоредба на чл.280 ал.2 ГПК. Касае се до неприемане крайния резултат по настоящото дело, не до основание за допускане на касационно обжалване.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 и ал.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на САС.
Независимо от изхода на спора, съдът не присъжда разноски на ответната страна, тъй като ответникът по касационната жалба не претендира такива.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът:
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2121/13.09.2017 г. на Софийски апелативен съд, търговско отделение, 3-ти състав по т.д. № 6254/2016 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.