О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 339
София, 03.06.2019 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 813/2019 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу решение № 285 от 21.12.2018 г. по в. т. д. /н./ № 272/2018 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 267 от 26.06.2018 г. по т. д. /н./ № 230/2017 г. на Великотърновски окръжен съд за отхвърляне молбата на Агенцията за откриване на производство по несъстоятелност на Сдружение „Горна О. – 2000”, гр. Горна Оряховица.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Касаторът счита, че в нарушение на чл. 12 и чл. 235 ГПК въззивният съд е обсъдил само част, а не всички събрани по делото доказателства и заявени доводи на страните. Изразява несъгласие и с извода за погасяване на процесното частно държавно вземане по давност с твърдението, че същият е формиран, без да е съобразена приложимата за случая разпоредба на чл. 3, ал. 1 от Регламент № 2988/95 на Съвета от 18.12.1995 г., касаеща давността при многогодишните програми. Освен това, поддържа становище, че с оглед особения статут на процесните вземания, произтичащ от разходването на европейски средства, давността следва да се счита прекъсната и с предприемането на всяко действие от страна на компетентните органи (Министерство на финансите, Агенция за събиране на държавните вземания, Национална агенция за приходите и Европейската служба за борба с измамите (О.), осъществяващи функции по предоставяне или събиране на европейски средства.
Като значим за допускане на касационното обжалване, с поддържане на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е поставен въпросът: „В случай на отпуснати европейски средства по многогодишна програма, каквато е оперативна програма „Административен капацитет”, и претенции за възстановяването им от компетентните органи при установена нередност, допусната от страна на бенефициента, кое законодателство следва да бъде приложено – европейско или национално”.
Освен това, касаторът моли за допускане на касационното обжалване и на основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивния акт, аргументирана с повтаряне на изложените в касационната жалба оплаквания.
Ответникът по касация – Сдружение „Горна О. – 2000”, гр. Горна Оряховица – изразява становище за недопускане на касационното обжалване и за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор от 21.02.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в указания от съда едноседмичен срок, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди обжалваното решение, въззивният съд е споделил извода на първата инсатнция, че макар в полза на агенцията-молител да е възникнало частно държавно вземане, произтичащо от неизпълнение на договор от 01.02.2008 г. за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, понастоящем същата няма качеството на кредитор на ответника, тъй като вземането й е погасено по давност, а именно – с изтичането на общия 5-годишен давностен срок по чл. 110 ЗЗД, доколкото в чл. 171 ДОПК не е предвидена специална погасителна давност за погасяване на частните държавни вземания, за разлика от публичните държавни вземания. Според съдебния състав, изискуемостта на процесното вземане е настъпила на 20.07.2012 г. с издаването на решение на директора на АДФИ за възстановяване на отпуснатите на ответника средства по процесния договор и следователно същото следва да се счита погасено на 12.07.2017 г. , т. е. преди подаването на молбата по чл. 625 ТЗ.
Като неоснователен въззивната инстанция е преценила доводът на НАП за прекъсване на давността с издаването на акта за установяване на частно държавно вземане по съображения, че в чл. 172 ДОПК е предвидено прекъсване на давността с издаването на такъв акт само по отношение на публичните вземания, но не и спрямо частните държавни вземания.
Не е споделено и становището във въззивната жалба, основано на разпоредбата на чл. 3 от Регламент № 2988/95 на Съвета, тъй като решаващият състав е преценил, че същият е неприложим към случая.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Достатъчно основание за това е липсата на общата задължителна предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото поставеният от касатора въпрос не е обуславящ за изхода на делото по смисъла на разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Този извод следва от съдържащото се във въпроса твърдение на самата страна, че са касае за многогодишна оперативна програма „Административен капацитет”, каквото обсъждане и извод в тази насока липсва в мотивите на обжалваното решение. Освен това, посоченото твърдение е и в явно противоречие с фактите по делото, доколкото от процесния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ е видно, че проектът, за който е предоставена помощта, е със срок 12 месеца, а не е многогодишен.
С оглед на това, че заявеният въпрос не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал. 1 ГПК, не следва да бъде обсъждано заявеното по отношение на него основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивния акт. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК, отъждествявайки твърдяната от него очевидна неправилност с неправилността на въззивното решение по изложените в касационната жалба оплаквания за нарушение на процесуалния и материалния закон. Поради това и доколкото настоящият състав не констатира служебно очевидна неправилност на постановеното от Великотърновски апелативен съд решение, касационното обжалване не следва да бъде допуснато и на посоченото основание.
Независимо от този изход на делото, поради липса на изрично искане от страна на ответника по касация, не се обсъжда въпросът за дължимостта на разноски на същия за настоящото производство.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 285 от 21.12.2018 г. по в. т. д. /н./ № 272/2018 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: